Решение № 155 от 13.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Русе, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520103230 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р. В. Р., ЕГН **********, от гр. София, чрез пълномощник адв. В. Ф., с която е предявен осъдителен иск против ЕТ „Поли-Камен Чакалов“, ЕИК 827195657, представляван от собственика К.С.Ч., с правно основание чл. 45 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 496 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в качеството му на длъжник по изп.д. № 20239140400146 по описа на ЧСИ В. Николов и представляващи платено адвокатско възнаграждение за осъществена правна помощ, съдействие и представителство по изп.д. № 20239140400146 по описа на ЧСИ Николов, прекратено с влязло в сила постановление на ЧСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането 24.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, претендира и разноските по настоящото дело.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който счита, че искът е неоснователен, оспорва да е имало недобросъвестност от негова страна, тъй като за плащането по банков път от ищеца Р. не е последвало никакво уведомление до ответника, адвоката му, ЧСИ или РРС, а преводът е станал 19 дни, след като вземането е станало изискуемо. Подаден е отговор и от пълномощник на ответника адв. К. Б., който счита, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като от влизане в сила на 02.02.2023 г. на делбено решение на РРС по гр.д. № 3421/2015 г. на РРС, с което Р. е осъден да заплати на Чакалов сумата 6925,55 1 лв., това парично вземане станало изискуемо и ликвидно, а съгласно чл. 68 б.“а“от ЗЗД и „носимо“ от длъжника считано от 02.02.2023 г. и той е бил длъжен да заплати дължимата парична сума в местожителството на кредитора веднага след влизането в сила на решението. При неизпълнение веднага кредиторът имал право да иска принудително изпълнение и посочените в исковата молба основания не освобождавали длъжника от разноски. Счита, че от правна защита длъжникът не се нуждае в изпълнението въобще, а само при конкретни хипотези /чл. 435, чл. 439 и сл. от ГПК/, каквито в случая липсват и че той можел за свое успокоение да си наеме адвокат за своя сметка. Счита, че ответникът не му дължи обезщетение, а само в хипотезата на непозволено увреждане по гражданско дело.

Съдът, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Видно от представеното по делото Постановление от 02.03.2023 г., по и.д.

№146/2023 г. на ЧСИ В. Николов, се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от 23.02.2023 г. на взискателя К.СЧ., като ЕТ „Поли-Камен Чакалов“, с ЕИК 827195657 (ответник по настоящото дело), въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2023 г. на РРС, във връзка с решение от 18.12.2017 г. по гр.д. № 3421/2015 г. на РРС и решение от 02.02.2023 г. по гр.д. № 3957/2020 г. на ВКС, по силата на който ИЛ длъжникът Р. В. Р. (ищец по настоящото дело) е осъден да заплати на ответника сумата 6925,55 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция и ВКС. С молбата взискателят претендирал и направените по изп. дело разноски. ПДИ с изх.

№1758/23.02.2023 г. е връчена на длъжника на 01.03.20223 г. С молба от 24.02.2023 г. длъжникът Р. е поискал прекратяване на изп. дело на осн. чл.433,ал.1, т.1 от ГПК, поради първоначална липса за условията за допустимост на изпълнителния процес.

ЧСИ е прекратил изпълнителното дело, тъй като длъжникът е представил операционна бележка от ”Банка ДСК” ЕАД от дата 21.02.2023 г. (преди образуване на изп. дело) за внесена сума от 6925,55 лева по сметка на взискателя, с основание разноски по гр.д.186/2018 на РОС и гр.д. 3857/2020 на ВКС. Постановлението е влязло в сила на 17.03.2023 г.

Видно от представеното по делото пълномощно на 24.02.2023 г. ищецът Р. В. Р. е упълномощил адв. В. Ф. да го представлява по и.д. №146/2023 г. по описа на ЧСИ Николов.

С платежно нареждане на 24.02.2023 г. ищецът Р. заплатил адвокатско възнаграждение на адв. В. Ф. в размер на 496 лева, договорено с договор за правна защита и съдействие № 013464/24.02.2023 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по и.д.

№146/2023 г., с взискател К.СЧ., действащ като ЕТ „ Поли- Камен Чакалов“.

Видно от представената по делото операционна бележка от 21.02.2023 г., в 09,21 ч. Р.

В. Р. е наредил сумата 6925,55 лева по сметката на ЕТ„Поли-Камен Чакалов“ в Банка ДСК 2

ЕАД с № 6357445. Видно от представенит справки за банкови сметки на ЕТ„ Поли-Камен Чакалов“, същият е титуляр на разплащателна сметка с IBAN BG93STSA93000006357445, в банка ДСК ЕАД, като е посочено, че върху сметката има два активни запора наложени на лицето К.СЧ. от 22.03.2021 г.

Не се спори от ответника К.СЧ., че не е правил проверка на 23.02.2023 г. по банковите си сметки, защото преди това е проверил на 17.02.2023 г и на 20.02.2023 г и банките го уведомили, че няма постъпили суми от Р. Р., но дори и да има, не можел да ги ползва, докато ЧСИ не вдигне запора и докато Централните банки не изготвят потвърждение за това.

Видно от представената по делото ПДИ по и.д. № 91/2023г., на ЧСИ В. Маринов образувано на основание изпълнителен лист, изд. на 09.02.2023 г., по гр.д.№ 3421/20215г. на РРС, по което ЕТ „Поли-Камен Чакалов“ е осъден да заплати сумата 35177,40 лева на Р. В. Р., за което му е наложен запор на банковите сметки в банка ДСК АД.

Предявен е иск по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД .

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Оттук следва, че за да е налице фактическия състав на деликтната отговорност за ответника, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника-делинквент.

За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 154 от ГПК носи ищеца - при условията на пълно и главно доказване.

За доказване на фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане ищецът е ангажирал писмени доказателства. Представените по делото писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие № 013464/24.02.2023 г. и платежно нареждане на 24.02.2023 г., установяват безспорно разходите на ищеца за сумата 496 лв. заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното при първоначална липса на условията за допустимост на изпълнителния процес и прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК и.д.№146/2023 г. на ЧСИ В. Николов, което изпълнителното дело е образувано по молба от 23.02.2023 г. на Камен Чакалов след плащане на задължението от Р. Р. по неговата сметка в ”Банка ДСК” ЕАД на 21.02.2023 г. и внесена изцяло дължимата сума от 6925,55 лв.

Твърдението на ответника, че не е знаел за постъпилата по банковата му сметка сума в размер на 6925,55 лв., не го освобождава от отговорност. Съдът намира, че той 3 не е положил дължимата грижа да провери непосредствено преди завеждане на изп. дело дали длъжникът не е извършил вече плащане, още повече, че от представените доказателства се установява, че в операционната бележка от ”Банка ДСК” ЕАД удостоверяваща плащането е изрично посочено основанието за извършеното плащане, а именно “разноски по гр.д.186/2018 на РОС и гр.д. 3857/2020 на ВКС”. Следва да се отбележи още, че плащането е извършено два дни по-рано преи подаване на молбата за образуване на изп. дело, като е изминал достатъчен период, за да разбере ответникът за постъплението на сумата, както и самата сума не е никак малка, повече от 7 минимални заплати, за да не провери кой е превел сумата и на какво основание. Съдът не споделя възражението на ответната страна, че разноските на длъжника при прекратяване на изпълнителното производство поради недопустимост, следва да си останат за негова сметка. Няма законова пречка длъжникът да търси репариране на понесените вреди, представляващи понесени съдебни разноски, включително и за упълномощен адвокат, настъпили вследствие поведението на взискателя, по общия ред на чл. 45 ЗЗД.

Посочените по-горе доказателства не са оборени от ответника, като в този смисъл липсва проведено от последния насрещно доказване.

При установената, посочена по-горе фактическа обстановка, безспорно е, че е осъществен общия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл. 45 ЗЗД, поради което са и налице предпоставките за ангажирване отговорността на ответника.

Забраната по смисъла на чл. 45 ЗЗД за виновното причиняване на вреди предвижда и задължение за причинителя да обезщети увреденото лице. Установява се също, че посочената вреда е в пряка причинно-следствена връзка с противоправните действия на ответника и непосредствена последица от поведението му. Въпреки доказателствената тежест, която носи ответника не обори законовата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за виновно поведение.

Предвид горното съдът намира, че предявения иск е доказан по основание.

Що се касае до размера на обезщетението, съдът намира следното:

Доколкото единственото процесуално действие на адв. В. Ф. в хода на изп. производство е било депозиране не молба, към която са представени доказателства за плащане и обективираща искане за прекратяване на производството, то Съдът намира, че дължимото му адв. възнаграждение следва да бъде определено в минимален размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания възнаграждението е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, което е 992,26 лв. и ½ от него е 496,13 лв. за процесната сума и същия следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер. Съгласно чл.

4

84, ал. 3 от ЗЗД причинителят на вредата изпада в забава и дължи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от момента увреждането. Предвид това върху присъденото парично обезщетение от 496 лв. на основание чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86 от ЗЗД следва да се присъди и обезщетение за забавеното му плащане в размер на законната лихва, считано от 24.02.2023г.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400 лв. адвокатски хонорар и 50 лв. държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К.СЧ., ЕГН **********, като ЕТ “Поли-Камен Чакалов”, ЕИК 827195657, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, *********** да заплати на Р.

В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ******** сумата в размер на 496 лв.

/четиристотин деветдесет и шест лева/, обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, в качестовото му на длъжник по ИД № 20239140400146 по описа на ЧСИ В. Николов, прекратено на осн. чл. 433 ал. 1 т. 1 от ГПК, ведно със законовата лихва от датата на деликта 24.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 450 лв.

/четиристотин и петдесет лева/.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5