Присъда № 119 от 04.05.2023, Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъда № 119/04.05.2023 год. по НОХД № 4976/2022 г. по описа на Районен съд Варна, ХLV състав

Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 340/2022 год. по описа на 02 РУ ОД МВР Варна срещу подсъдимия С.В.М., ЕГН ********** затова, че в периода 21.01.2022г.-01.02.2022г.включително, в гр.Варна в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив,противозаконно присвоил чужди движими вещи, както следва: 1бр. пералня със сушилня 2 в 1 марка „Candy", модел „GVW 364TC-S", на стойност 585,00лв., 1бр. хладилник марка „Веко", модел „ DSA25020", на стойност 450,00лв., 1бр. печка с керамични котлони марка „Елдом", модел „201VF" нa стойност 270,00лв., 1бр. телевизор марка „Toshiba"26 инча, на стойност 270,00лв., всичко на обща стойност 1575,00лв., собственост на В.Х.М.,които владеел – престъпление по чл.206,ал.З вр. ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.

До започване на разпоредителното заседание с молба е предявен граждански иск от пострадалия В.М.,чрез адв.П. И., ВАК, срещу подсъдимия М. за сумата от 1575.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от деянието.Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск и е конституирал като граждански ищец пострадалия М.,представляван в производството от адв.П. И., ВАК.

В разпоредително съдебно заседание подсъдимия М. се явява лично и с адв. Л. К., ВАК, служебно назначен.При обсъждане на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК първоначално изявява желание да се възползва от диференцираната процедура уредена в глава 29 по НПК / споразумение/, но поради неизпълнение на условието на чл.381 ал.3 от НПК делото по искане на подсъдимия и защитника му се разгледа по реда на глава 27 /съкратено съдебно следствие /.

В съдебно заседание , съдът е разяснил на подсъдимия възможността да се приложи диференцираната процедура за приключване на наказателното производство, а именно съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция, предвидена в глава 27 от НПК. Подс.М. изрично е заявил в горепосоченото съдебно заседание, че е запознат с разяснената му процедура и желае делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция при условията на чл.371, т.2 от НПК. Заявили е, че се признава за виновен в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение , признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебно заседание представителят на Варненска районна прокуратура поддържа обвинението, като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.206,ал.З вр. ал.1 вр.чл.26,ал.1 от НК.

Представителят на обвинението е поискал подс.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, като при индивидуализацията на наказанието съдът да му наложи наказание лишаване от свобода от три години, което да бъде намалено съгласно чл.58а от НК с една трета, като наказанието което следва да изтърпи да е две години лишаване от свобода. По отношение на гражданския иск, намира, че е допустим и основателен, тъй като е в размера на инкриминираната в обвинителния акт сума.Прави се и искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Повереника на гражданския ищец адв.И. поддържа предявеният граждански иск и моли да бъде уважен в пълен размер.

1

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия,адв. К., ВАК заявява, че подзащитният му се признава за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение и признава изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти с оглед разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.В хода по същество е поискала от съда да определи наказание към минимума предвиден в закона. Намира, че гражданския иск е основателен и следва да бъде уважен.

В личната си защита и последна дума подс. М. поддържа становището на защитата си и изразява съжаление.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.12.2021г.подс.М. сключил договор за наем на недвижим имот /таванско помещение/, находящ се в *** със св.В.М.. При подписването на договора М. изпълнил задълженията произтичащи по него, а именно- платил два наема от по 300лв., както и депозит в размер на 300лв. До месец януари 2022г. всичко било наред. От началото на февруари 2022г. подсъдимия си изключил мобилните телефонни номера и св. М. нямал връзка с него.

На 12.03.2022г. след като от доста време св.М. въпреки многократните опити не успял да се свърже с М. ,решил да посети таванското помещение,за да разбере какво става. Отключил вратата с резервния ключ, в жилището нямало никого,но установил,че от помещението липсвали редица електроуреди. На 29.03.2022г. св.М. получил съобщение от М., с което го уведомил,че бил в затвора и щял да върне нещата до три седмици.

С помощта на св.Ш.Ш. и св.Т.М., с които се познавали от дълго време, подсъдимия успял да изнесе електоуредите от помещенито , след което ги заложил.

От заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза се установява,че към момента на извършване на деянието,левовата равностойност на всички отнети движими вещи е 1575,00лв.

В конкретния случай наказателното производство е приключило при условията на диференцираната процедура, предвидена в чл.371, т.2 от НПК. В хода на съдебното следствие подсъдимия е направил самопризнания и е заявил, че признава фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласието си съдът да не събира доказателства относно тези факти. Съдът е разяснил и разпоредбата на чл.372, ал.4 от НПК на подсъдимия, извършил е проверка дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят самопризнанията на подсъдимия и дали тези доказателства са събрани по реда, предвиден в НПК. След като е констатирал, че доказателствата са събрани по законоустановения ред и е приобщил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, доказващи самопризнанията на подсъдимия,като ги е прочел в съдебно заседание. На основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е постановил протоколно определение, с което е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанието на подсъдимия М., събраните в хода на досъдебното производство и приобщени доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Предвид изложеното , както и във връзка с направеното от подсъдимия самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка , че събраните по ДП доказателства подкрепят направените самопризнания, съдът намира, че по безспорен начин е установена описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа и правна обстановка, която се подкрепя изцяло от събраните в хода на ДП писмени доказателства – договор за наем на недвижим имот, приемно-предавателен протокол за недвижим имот, протоколи за доброволно предаване, гаранционни карти за електроуреди, заложни билети, ССЕ, привличане и разпит на обвиняем, протоколи за разпити на свидетели, свидетелство за 2 съдимост,справки, приобщени по време на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.283 от НПК .

Горепосочените доказателства са събрани по съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при тяхното събиране.

Съдът кредитира изцяло гласните и писмените доказателства, както и заключението по назначената експертиза. Същите са събрани и приобщени към делото по предвидения в НПК процесуален ред и подкрепят направените самопризнания от подсъдимия.

Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК съдът приема за установено от правна страна, че подс.М. е извършил престъплението в което е обвинен, а именно по чл.206, ал.3, вр. ал.1 вр.чл.26 ал. 1 от НК.

За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание, а своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя.

Престъплението е резултатно и като такова, може да бъде извършено само с пряк умисъл, деецът трябва да съзнава, че поведението му ще увреди защитените обществени отношения, свързани със собствеността (интелектуалния момента на умисъла) и да желае настъпването на общественоопасния резултат (волевия момент).

В конкретния случай безспорно е установено, че подсъдимия е сключил с пострадалия М. договор за наем на недвижим имот – таванско помещение находящо се в ***, собственост на пострадалия. Жилището е било обзаведено с електроуреди, описани и в приемнопредавателен протокол,а именно 1бр. пералня със сушилня 2 в 1 марка „Candy", модел „GVW 364TC-S", на стойност 585,00лв., 1бр. хладилник марка „Веко", модел „ DSA25020", на стойност 450,00лв., 1бр. печка с керамични котлони марка „Елдом", модел „201VF" нa стойност 270,00лв., 1бр. телевизор марка „Toshiba"26 инча, на стойност 270,00лв..

От обективна страна, подсъдимият, чрез залагане на вещите в „Заложна къща-Капитал финанс“ ЕООД гр.Варна е извършил акт на юридическо разпореждане с чуждите движими вещи, имащи определена стойност, който вещи е владеел на правно основание – предоставеното му за ползване под наем от св.М. обзаведено жилище по силата на договор за наем. Подсъдимият не е бил титуляр на правото на собственост на вещите, поради което по отношение на него същите са били чужди. Същевременно, разпореждането с вещите е било направено без за същите да е налична воля или съгласие на собственика, поради което съдът намира, че разпореждането е било противозаконно.

От субективна страна деянията на подсъдимия са били извършени умишлено, с форма на вината пряк умисъл, тъй като М. е съзнавал общественоопасния им характер, предвиждал е техните общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимия са били формирани представи, че се разпорежда с вещите, собственост на М., които се намират в неговата фактическа власт на правно основание, и че същите са чужди, както и че от страна собственика на тази вещи отсъства воля или съгласие за такова разпореждане. С тези си действия е целял набавянето на финансова облага за себе си.

Налице е квалификацията по чл.26 ал.1 от НК, тъй като извършените деяния осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление и са били извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите са се явявили от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Извършеното от подсъдимия престъпление е и в условията на опасен рецидив, с оглед установените по отношение на подсъдимия осъждания, завършили преди извършването на престъплението, предмет на настоящото производство.

3

Субект на престъплението е всяко наказателно отговорно лице – подс. С.В.М., роден на *** год. в гр.Варна,български гражданин, със средно образование, безработен,не женен, осъждан, ЕГН ********** е пълнолетно вменяемо лице. По време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на подсъдимия.

По вида и размера на наказанието

За престъплението по чл.206 ал.3 във вр. с ал.1 от НК законът е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл.37 ал.1 т.6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.

След като се съобрази с императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, която препраща към чл. 58а, ал.1 от НК, и взе предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, а именно: прие като смекчаващи отговорността обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия в хода на досъдебното производство чрез което е съдействал за разкриване на обективната истина, изразеното в хода на съдебното производство съжаление за извършеното, определи на същия наказание “лишаване от свобода” за срок от три години. След редуцирането на същото с една трета осъди подсъдимия на основание чл. 206, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1,вр. с чл.