Определение № 454 от 01.10.2025, Окръжен съд - Видин
- Съд
- Окръжен съд - Видин
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 227/2025
- Вид
- Определение № 454
- Подписан
- 01.10.2025
- В сила
- 01.10.2025
- Състав
- СВЕТЛА ЖЕЛЯЗКОВА СТОЯНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ, НИНА ДОНКОВА НИКОЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2,т.1 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. В, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СЖС
Членове:
ГПЙ
НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500227 по описа за 2025 година
Делото е образувано по ч. жалба на „***“ЕООД-София,с която моли съдът да отмени Определение от №268 от 18.07.2025г. по гр.д.
№100/2025г. на БРС.
С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. Счита,че неправилно е определен размера на адв. възнагражние за адв. М. при условията на чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА .Твърди,че делото не е с фактическа и правна сложност и определеният размер за адв. възнаграждение от 1 078,10лв. е завишен и ощетява ищцовата страна.
Иска от съда да отмени обжалваното определение и намали възнаграждението за адв. възнаграждение за адв. М. съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.-под предвидения в наредбата минимум.
Ответникът по жалба М. Г. П. чрез адв. А. М. е взел становище като счита подадената ч. жалба за неоснователна,недоказана и необоснована и моли съда да я остави без уважение.Твърди,че правната сложност на делото не може да бъде определена като ниска и позовавайки се на практиката на ВКС и СЕС и извършената от адв. М. работа по подготовка на делото,изготвяне на молби,становища и отговори и упражнено процесуално представителство моли съда да потвърди определението на БРС.
1
От данните по делото съдът констатира следното:
Пред БРС е образувано гр.д. №100/25г. като ищецът
„***“ЕООД-София е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК срещу М.
Г. П.,представляван в процеса от мл. адв. А. М.. С Решението си БРС е уважил отчасти иска като до пълния претендиран размер го е отхвърлил.По правилата на чл.78,ал.3 ГПК е присъдил в полза на представителя на ответника разноски в размер на 1 078,10лв.-адв. възнаграждение общо за исковото и заповедното производство,съобразявайки разпоредбите на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
С молба по чл.248 ГПК „***“ЕООД е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като намали размера на присъденото адв. възнаграждение за адв. А. М..БРС с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че на база материалния интерес е присъдил сума в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. и че така присъденото възнаграждение съответства на положения труд от пълномощника на ответника.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Направеният от РС-*** изводи се споделят от настоящия състав на съда.
От данните по делото се установява,че на адв. А. М. е присъдено адв. възнаграждение при условията на чл.38,ал.2,т.1 ЗА за оказана безплатна помощ на М. Г. П. за заповедното производство в размер на 100лв. и за исковото производство 978,10лв.,спазвайки правилата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.Видно от данните по заповедното и исковото производство адв.А. М. е оказал в пълен обем необходимата адв. помощ,изразяваща се в изготвяне на молби,становища,отговори и процесуално представителство за страната.
При определяне на дължимото адв. възнаграждение БРС е съобразил извършената от адв. М. работа,правната и фактичаска сложност на делото и материалния интерес на спора и е приложил правилно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. като е определил минималния дължим размер при тези условия.
При това положение изводите на БРС са напълно обосновани и законосъобразни,поради което въззивната инстанция счита,че 2 следва да потвърди обжалваното определение.
За въззивното производство няма данни да са направени разноски от ответника по жалба и такива не следва да му се присъждат.По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №268 от 18.07.2025г. по гр.д. №100/202г. на РС-***.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454 гр. В, 01.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СЖС
Членове:
ГПЙ
НДН като разгледа докладваното от СЖС Въззивно частно гражданско дело № 20251300500227 по описа за 2025 година
Делото е образувано по ч. жалба на „***“ЕООД-София,с която моли съдът да отмени Определение от №268 от 18.07.2025г. по гр.д.
№100/2025г. на БРС.
С обжалваното определение е отказано да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските.Жалбоподателят намира така постановеното определение за неправилно. Счита,че неправилно е определен размера на адв. възнагражние за адв. М. при условията на чл.78,ал.5 ГПК във вр. с чл.36 ЗА .Твърди,че делото не е с фактическа и правна сложност и определеният размер за адв. възнаграждение от 1 078,10лв. е завишен и ощетява ищцовата страна.
Иска от съда да отмени обжалваното определение и намали възнаграждението за адв. възнаграждение за адв. М. съгласно чл.7,ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.-под предвидения в наредбата минимум.
Ответникът по жалба М. Г. П. чрез адв. А. М. е взел становище като счита подадената ч. жалба за неоснователна,недоказана и необоснована и моли съда да я остави без уважение.Твърди,че правната сложност на делото не може да бъде определена като ниска и позовавайки се на практиката на ВКС и СЕС и извършената от адв. М. работа по подготовка на делото,изготвяне на молби,становища и отговори и упражнено процесуално представителство моли съда да потвърди определението на БРС.
1
От данните по делото съдът констатира следното:
Пред БРС е образувано гр.д. №100/25г. като ищецът
„***“ЕООД-София е предявил иск с правно основание чл.422 ГПК срещу М.
Г. П.,представляван в процеса от мл. адв. А. М.. С Решението си БРС е уважил отчасти иска като до пълния претендиран размер го е отхвърлил.По правилата на чл.78,ал.3 ГПК е присъдил в полза на представителя на ответника разноски в размер на 1 078,10лв.-адв. възнаграждение общо за исковото и заповедното производство,съобразявайки разпоредбите на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
С молба по чл.248 ГПК „***“ЕООД е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските като намали размера на присъденото адв. възнаграждение за адв. А. М..БРС с обжалваното определение е оставил молбата по чл.248 ГПК без уважение като е приел,че на база материалния интерес е присъдил сума в минимален размер по Наредба №1 от 09.07.2004г. и че така присъденото възнаграждение съответства на положения труд от пълномощника на ответника.
При тези данни ВОС достигна до следните изводи:
Направеният от РС-*** изводи се споделят от настоящия състав на съда.
От данните по делото се установява,че на адв. А. М. е присъдено адв. възнаграждение при условията на чл.38,ал.2,т.1 ЗА за оказана безплатна помощ на М. Г. П. за заповедното производство в размер на 100лв. и за исковото производство 978,10лв.,спазвайки правилата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.Видно от данните по заповедното и исковото производство адв.А. М. е оказал в пълен обем необходимата адв. помощ,изразяваща се в изготвяне на молби,становища,отговори и процесуално представителство за страната.
При определяне на дължимото адв. възнаграждение БРС е съобразил извършената от адв. М. работа,правната и фактичаска сложност на делото и материалния интерес на спора и е приложил правилно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. като е определил минималния дължим размер при тези условия.
При това положение изводите на БРС са напълно обосновани и законосъобразни,поради което въззивната инстанция счита,че 2 следва да потвърди обжалваното определение.
За въззивното производство няма данни да са направени разноски от ответника по жалба и такива не следва да му се присъждат.По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №268 от 18.07.2025г. по гр.д. №100/202г. на РС-***.
Определението не подлежи на обжалване.