Определение № 2912 от 11.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2912 гр. София, 11.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Частно касационно търговско дело № 20248003902439 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „В. Т.“ ООД чрез законния му представител – Ц. С. В., срещу определение № 1553/10.06.2024г., постановено по ч.к.т.д. №921/2024г. на ВКС, 2 т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1463/06.03.2024 г. на „В. табак“ ООД срещу определение № 9 от 16.01.2024 г. по ч.т.д. № 6/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Жалбоподателят поддържа, че постановеното определение е явно неправилно. Счита, че законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, обнародван в ДВ бр. 50/2015г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството и няма основание да се счита, че законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите развитието на производството определения и разпореждания.

Поддържа, че целта на промените е да се намали натовареността на ВКС като обикновена втора инстанция по чл. 274, ал.2 ГПК, но не и да се ограничи неговата компетентност като касационна инстанция. Твърди, че ако апелативният съд окончателно потвърди преграждащо определение/разпореждане на въззивен окръжен съд по дело, което не е изключено от касационен контрол по чл. 274, ал. 4 ГПК, това означавало, че съд, който не е компетентен инстанционно да се произнесе по материалноправния спор, което включва и преценката за допустимост на исковото производство, в частност на въззивното, съответно за допустимостта на въззивното решение, ще извърши тази преценка по окончателен начин. По подробно изложените доводи претендира отмяна на описаното определение.

Ответните по частната жалба страни – молителят в обезпечителното производство - ЕТ „В. - С. В.“ и „Алианц банк България“ АД – третото лице – взискател по изпълнителното дело, не изразяват становище по 1 същата и не са подали отговори.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като обсъди доводите на страните и материалите по делото намира следното:

По процесното дело под №921/2024г., състав на ВКС, 2 т.о. е бил сезиран с частна касационна жалба, подадена от „В. табак“ ООД срещу определение № 9 от 16.01.2024 г. по ч.т.д. № 6/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което по жалба на „Алианц банк България“ АД е обезсилено определение № 25/18.01.2023 г. по т.д. № 5/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново, в частта, с която е допуснато обезпечение на осъдителните искове, предявени от ЕТ „В. - С. В.“ против „В. табак“ ООД, с цена на същите 138 000 лв. чрез спиране на всички изпълнителни действия, провеждани по изп. д. № 136/2017 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова по отношение на недвижим имот, находящ се в с. Джулюница и представляващ триетажна сграда - хотел, подробно описан, с изключение на изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата от 138 000 лв., получена от публичната продан на имота, и е прекратил производството в тази част, отменил е определението в частта, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 136/2017 г. на ЧСИ Ралица Касабова, изразяващи се в разпределение на получената от публичната продан на посочения по-горе имот за сумата над 91 427 лв., като вместо това е отхвърлил молбата на ЕТ „В. - С. В.“ за допускане на обезпечение на предявените от него искове срещу „В. табак“ ООД за сумата над 91 427 лв. до получената от публичната продан на недвижимия имот сума, потвърдил е определението в останалата обжалвана част, с която е допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнителните действия по изп.д. № 136/2017 г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на сумата от 91 427 лв., получена в резултат на публичната продан на недвижим имот, находящ се в с. Джулюница, представляващ триетажна сграда - хотел, построена върху УПИ Х1-КОО в кв. 46 по ПУП на с. Джулюница, с площ от 332 кв.м., и е обезсилил издадената въз основа на него обезпечителна заповед за допускане на обезпечение на предявените искове от ЕТ „В. - С.

В.“ против „В. табак“ ООД чрез спиране на изпълнението по изп.д. № 136/2017 г. на ЧСИ Ралица Касабова за останалите изпълнителни действия по отношение на недвижимия имот в с. Джулюница, представляващ триетажна сграда – хотел, извън изпълнителните действия, изразяващи се в разпределение по реда на чл. 460 ГПК на цената, която е получена в резултат на публичната продан на имота до размер на сумата от 91 427 лв.

Съдът е приел, че съобразно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията на съда по молбата за допускане обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях, само когато са постановени за първи път от въззивния съд, но не и при произнасянето на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. Единственото изключение е законодателно уредено с разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК, 2 съобразно която в хипотеза, в която въззивният съд по жалба на молителя допусне обезпечение, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Като изключение от общото правило за двуинстанционно производство по молбата за допускане на обезпечение, правилото на чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК не може да бъде тълкувано разширително. Съдът е счел, че в случая първоинстанционният съд по молба на ищеца - С. С. В., действащ като ЕТ „В. – С. В.“, с определение № 25 от 18.01.2023 г. по т.д. 5/2023 г. по описа на ОС – Велико Търново, е допуснал обезпечение на предявения срещу „В. табак“ ООД иск с правно основание чл.177, ал.1 ЗЗД с цена 138 000 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 136/2017г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, а по жалба на третото за спора лице „Алианц банк България“ АД – взискател по изпълнителното дело, спиране на изпълнението по което е постановено, АС – Велико Търново се е произнесъл с обжалваното определение № 9 от 16.01.2024 г. по ч.т.д. № 6/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, като частично е уважил жалбата и обезсилил обжалвания съдебен акт в една част, отменил в друга и потвърдил в останалата част. Съдът е приел, че „В. табак“ ООД няма право на жалба срещу този съдебен акт поради двуинстанционния характер на обезпечителното производство, тъй като не е налице и изключението по чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК, доколкото въззивният съд не е допуснал за първи път обезпечение по жалба на молителя.

С оглед горното, съставът на ВКС, 2 т.о. е оставил жалбата без разглеждане.

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в ГПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК съдебният акт на въззивния съд, постановен в обезпечителното производство, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК само в хипотезата, когато въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 21. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, определенията по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, производството по молбата за допускане на обезпечение е двуинстанционно, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в посоченото тълкувателно решение. В този смисъл е константната практика на ВКС, намерила израз в опр.№685/29.10.2014г. по ч.т.д. №3096/2014г.,2 т.о., опр.

№248/03.05.2018г. по ч. т. д. № 1060/2018 г., ВКС, ІІ т. о., определение № 181 от 6. 03. 2019 г. по ч. т. д. № 145/2019 г., ІІ т. о. и мн. др.

В настоящия случай обезпечението е допуснато от първоинстанционния съд, като въззивният съд, произнасяйки се по жалба на трето лице, само е обезсилил частично и частично отменил условията, при които е допуснато, но не е допускал обезпечение за първи път. Поради това обжалваното 3 определение не е от категорията на посочените в чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и не подлежи на касационно обжалване, както е приел и съставът на ВКС в обжалваното определение. Изложените от жалбоподателя доводи относно целта на законодателната промяна и преграждащия според него характер, са неотносими и не могат да бъдат съобразявани от съда при така действащата нормативна уредба, а и касаят исковото производство, а не обезпечителното, в което са постановени процесните актове, предмет на настоящата жалба.

С оглед горните съображения, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и определението на състава на ВКС, 2 т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „В. табак“ ООД, следва да бъде потвърдено.

Воден от горните съображения, ВКС, ТК, 2 т.о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1553/10.06.2024г., постановено по ч.к.т.д.

№921/2024г. на ВКС, 2 т.о., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1463/06.03.2024 г. на „В. табак“ ООД срещу определение № 9 от 16.01.2024 г. по ч.т.д. № 6/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4