Определение № 175 от 23.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. Варна, 23.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500088 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК, вр. чл.83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "ББ Травел Експерт“ ЕООД, ЕИК 1000134390, чрез пълномощника адв. Св.Н., срещу определение № 358 от 21.01.2026 г., постановено по в. гр.д. № 2446/2025 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молбата на дружеството от 30.01.2026 г. да бъде освободено от заплащане на държавна такса за производството по обжалване на постановеното по същото дело решение № 1341/12.12.2025г. и заплащане на държавна такса и разноски в производството по в.гр.д. № 2446/2025г. до окончателното му приключване пред всички съдебни инстанции.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост и неправилност на обжалваното определение. Посочва се, че заключението на първостепенния съд за липса на предвиден ред за освобождаване на юридически лица от заплащане на държавна такса е в противоречие с правото на Европейския съюз, като се позовава на решения, постановено от Европейски съд по правата на човека, в които е признато право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащането на държавна такса / решение от 24.12.2009г. по дело „Агромел“ООД срещу България, решение от 26.07.2005г. по дело *** срещу Полша и др./ В същите е прието, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискване да се плати на гражданските съдилища държавна такса, и само по себе си това изискване не е несъвместимо с разпоредбите на чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, когато преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност на използваните средства и преследваната цел, 1 така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност.

Гарантираното в чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на страните при възникнал спор на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или разноските за адвокатска помощ, като националния съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава правна помощ представлява ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и съществува ли разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и постигнатата цел. Националния съд може да вземе под внимание положението на юридическите лица- правно организационна форма, дали е със стопанска цел, финансовите възможности на съдружниците или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяване на иск или подаване на жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2446/2025 година на Окръжен съд Варна е образувано по жалби на „ББ Травел Експерт“ ЕООД- длъжник по изпълнението и И.Д.М. – взискател, обявен за купувач от публична продан на изнесен на публична продан имот, срещу извършено от ЧСИ Л. Тодорова с рег.№ 713, разпределение на суми, постъпили по изп. д. № 87/2025г. С постановеното по делото решение № 1341/12.12.2025г. ВОС жалбите са оставени без уважение. С разпореждане № 113/07.01.2026г. подадената от „ББ Травел Експерт“ ЕООД жалба срещу решението е оставена без движение, като съдът е дал указания за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса по обжалването в размер на 7,67 евро.

С Молба с вх. № 2026/20.01.2026г. адвокат Св. Н., процесуален представител на „ББ Травел Експерт“ ЕООД, е направила искане съдът да администрира подадената частна въззивна жалба и да освободи дружеството – жалбоподател от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК поради липса на достатъчно средства да я заплати, както и дружеството да бъде освободено от заплащане на такси и разноски по делото до приключването му пред всички съдебни инстанции по подробно изложени в молбата съображения.

С обжалваното определение №358/21.01.2026 година по гр. д. № 2446/2025г.,ВОС е оставил молбата без уважение, като е приел, че нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК е неприложима за юридически лица.

Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата и неприложимост на нормата на чл.83, ал.2 ГПК относно юридически лица.

Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл.47 от Хартата 2 на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения, не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес, както и за предоставяне на правна помощ, не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на ЕС. Съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. С посочената разпоредба е регламентирана възможност за освобождаване от внасяне на такси и разноски по производството единствено на физически лица. Посочената норма има социален характер и е своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие на физическите лица, които не разполагат с достатъчно средства да заплатят дължимите такси и разноски. Липсата на средства от страна на търговци за погасяване на текущи задължения, включително за държавна такса, е основание за депозиране на искане за откриване на производство по несъстоятелност, в което съгласно чл. 620, ал. 1 от ТЗ държавна такса предварително не се събира. В случаите, при които предявеният иск от или срещу търговец няма за предмет спор за нарушаване на правото на Европейския съюз или претенцията и/или самото юридическо лице не попада в някое от изключенията по чл. 83, ал. 1, точка 4; чл.84 от ГПК или по особена разпоредба на друг нормативен акт (например чл.620, ал.1 и ал.5; чл.649, ал.6; чл.694, ал.7 от Търговския закон), се дължи предварително внасяне на държавна такса с оглед общото правило на чл. 71, ал. 1, във връзка с чл.73,ал.3 от ГПК.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато право на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от заплащане на държавна такса (Решение от 24.12.2009 година по дело "Агромодел" ООД срещу България (Жалба № 68334/01); Решение от 26.07.2005 година по дело *** срещу Полша (Жалба № 39199/98); Решение от 10.01.2006 година по дело *** срещу Полша (Жалба № 48140/99). Според Европейския съд по правата на човека достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, когато се касае за изискване да се плати на гражданските съдилища държавна такса. Само по себе си това ограничение на правото на достъп не е несъвместимо с чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи при преследване на законна цел и наличие на разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в 3 самата си същност. При извършване на преценката дали е налице нарушаване на правата националният съд може да вземе предвид предмета на спора; има ли основания да се очаква, че молителят ще спечели делото; значимостта на неговия интерес; сложността на приложимото право и производство размер на таксите, които трябва да се платят предварително и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие.

В настоящия случай предмета на производството не касае за спор за нарушаване на правото на Европейския съюз. Жалбоподателя е юридическото лице – действащо търговско дружество, създадено е за участие в стопанския живот и за реализиране на приходи от регистриран предмет на дейност, която може да бъде източник на средства за заплащане на дължимата държавната такса. Финансови затруднения и задлъжнялост на дружеството не могат да обосноват извод, че същото не разполага с налични парични средства за заплащане на държавна такса в размер на 7,67 евро и, че заплащането на такса в посочения размер ще съставлява непреодолимо препятствие за дружеството за постигане на признатата от закона легитимна цел да защити правата си в производството.

В случая не е налице и хипотезата на чл. 83,ал.1, т.4 от ГПК .

С оглед на изложеното, съдът намира, че не е налице ограничаване на правото на достъп до съд на жалбоподателя, което да накърнява самата същност на това право, поради което и молбата за освобождаване от държавна такса и разноски в производството е неоснователна.

Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

С оглед на изложеното, Апелативен съд Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 358 от 21.01.2026 г., постановено по в.гр.д. № 2446/2025г. по описа на Окръжен съд - Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4