Решение № 5117 от 11.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5117 гр. София, 10.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана М. Генжова

ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20211100514389 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение от 06.08.2021г. по гр.д. №57260/2020г. по описа на СРС, 77 състав, изменено в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК с определение №20195449/07.10.2021г., е осъдено на основание чл.226, ал.2 от КТ „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД) да заплати на А. С. Д. сумата от 6481,76 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка за периода 10.06.2020г. – 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 18.11.2020г. до плащането, като е отхвърлен предявения иск над уважения размер до предявения от 9174,19 лева и за периода от 21.04.2020г. – 09.06.2020г. Осъдено е на основание чл.78, ал.6 от ГПК „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД) да заплати по сметка на СРС държавна такса върху уважения иск в размер на 259,27 лева и направени разноски от бюджета на съда в размер на 105,98 лева, съразмерно с уважената част от исковете. Осъдено е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД) да заплати на А. С. Д. сумата от 282,61 лева – направени разноски за адвокатско 1 възнаграждение, съразмерно уважената част от иска. осъдена е на основание чл.78, ал.3 от ГПК А. С. Д. да заплати на „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД) сумата от 352,17 лева за направени в производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от ответника „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД), чрез пълномощника адв. А. Т., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и произнесено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Въззивникът поддържа, че съдът е разрешил въпрос, който не е повдигнат от страните за разглеждане в рамките на производството.

Между страните нямало спор относно момента на прекратяването на трудовото правоотношение между тях, а именно 21.04.2020г. Поради това счита, че решението е недопустимо. При условията на евентуалност счита решението за неправилно, като поддържа, че датата на прекратяване на трудовото правоотношение

–

10.06.2020г., е определена от първоинстанционния съд в нарушение на материалния закон. Не се установявало от събраните по делото доказателства, че на посочената дата е била връчена именно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Препис от заповедта бил връчен лично на ищцата на 15.10.2020г. Поради това при условията на евентуалност поддържа, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено именно на посочената дата. Не били установени по делото незаконно задържане на трудовата книжка и претърпяна вреда в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Въззивникът поддържа, че дружеството не е отказвало да върне трудовата книжка на ищцата, нито я е възпрепятствало да я получи. В момента, когато потърсила трудовата си книжка, ищцата била насочена да я получи от мястото, където тя се съхранява – в счетоводната кантора, обслужваща дружеството. Налице била обективна пречка работодателят да връчи незабавно оформената трудова книжка на служителя, тъй като дружеството не успяло да установи контакт с ищцата, за да я покани да се яви за получаване на документите си. Били отправени до ищцата две официални писмени покани през м.май 2020г. и през м. септември 2020г., но ищцата умишлено избегнала тяхното получаване. Счита, че е налице процесуално нарушение от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест. Поддържа, че не настъпването на 2 вредите се презюмира, а техният размер, който е нормативно определен. Не било указано изрично на ответника, че следва да докаже реализирането на трудов доход от страна на ищцата, съответно липса на увреждане, както и не му били дадени указания, че не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че липсва настъпила вреда. Счита, че дори ищцата да е останала без работа през исковия период, това било изцяло по нейна вина.

Липсата на трудова книжка не била пречка ищцата да започне работа, нито попречила да се сключи трудов договор с уговорено между страните основно трудово възнаграждение. Ищцата сама избрала да се откаже от предложената позиция и се лишила от въпросния доход. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, и при условията на евентуалност да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А. С. Д., чрез пълномощника адв. А. И., с който жалбата се оспорва и е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 10.06.2021г. Ищцата била в невъзможност да започне работа, тъй като бил изтекъл срокът за представянето на оформени УП към датата, когато била поканена да ги получи. Ответникът не въвел възражение, че ищцата не е претърпяла вреди, тъй като през периода на задържане на трудовата книжка е реализирала доход, поради което съобразно съдебната практика наличието на увреждане не следвало да бъде изследвано. Поради изложеното моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпила е и частна жалба от ответника „Евро-ФФ“ ЕООД (с предишна фирма „С.“ ЕООД), чрез пълномощника адв. А. Т., срещу определение №20195449/07.10.2021г. по гр.д. №57260/2020г., на СРС, 77 състав, постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което са намалени присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, като е уважено направеното от ищцата възражение за прекомерност на възнаграждението. Заплатеното адвокатско възнаграждение не можело да се приеме за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на 3 производството, броя писмени доказателства, разпитаните свидетели и доказателства. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено.

Насрещната страна А. С. Д., чрез пълномощника адв. А. И., оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че фактическата и правна сложност на делото обуславя намаляване на размера на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, като били взети предвид закона и морала и социалния характер на делото с предмет защита на правата на работника като страна в трудовоправните отношения. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от районния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка доводите в 4 жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.2 от КТ за присъждане на сумата от 9174,19 лева (след увеличение на иска), представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка за периода от 21.04.2020г. – 15.10.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска – 18.11.2020г. до плащането.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 2 от ТР № 1/02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС, обезщетението по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ се дължи при наличие на следните четири предпоставки: 1) прекратено трудово правоотношение; 2) незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя; 3) наличие на причинени вреди; и 4) причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. В случая по делото е установено наличието и на четирите материалноправни предпоставки за основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ.

В горепосоченото тълкувателно решение са възприети следните постановки:

1) Задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й. Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл.

350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. 2) Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл.

226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и 5 работодателят не я е върнал незабавно. За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.

Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС.

В тази връзка неоснователни се явяват изложените във въззивната жалба доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, доколкото установяването на момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните е от значение за определяне на момента, от който възниква задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка.

Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 10.06.2020г.

Налице е формирана съдебна практика по приложение на разпоредбите на чл.71 от КТ и чл.335 от КТ, според която работодателят разполага с правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 71 КТ във всеки един момент до изтичане на срока за изпитване. Когато прекратяването на трудовото правоотношение се извършва с едностранно волеизявление, неговият ефект настъпва при достигане на писменото изявление на прекратяващия договора до насрещната страна. Изготвянето и подписването на заповедта за уволнение е само част от състава за прекратяване на правоотношението, но същото ще породи действие едва, след като волеизявлението е надлежно връчено на работника. Доказването на факта на връчване на заповедта за уволнение, съдържаща изявлението за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение може да се извърши с всички допустими доказателствени средства.