Акт от 14.11.2022, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- 401/2022
- Подписан
- 14.11.2022
- В сила
- 14.11.2022
Цитирани разпоредби
- чл.143,ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 209, т.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 209, т.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 209, т.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 225 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 138а, ал. 3 · Закон за водите
- чл. 190, ал. 4, т. 1 · Закон за водите
- чл. 190а, ал. 2 · Закон за водите
- чл. 200, ал. 1, т. 39 · Закон за водите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 469 /
14.11.2022 г.
Административен съд - Монтана,касационно-административен състав, в публичното съдебно заседание на единадесети ноември ,през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА
БОЙЧЕВА при секретаря……...Антоанета
Лазарова и с участието на прокурора……...Галя Александрова…като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№401/2022г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение № 216/21.06.2022 г., постановено по
АНД № 329/2022 г. по описа на Районен съд – Видин, е отменено Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на Община Макреш, със седалище и адрес на управление с. Макреш, ул. „Георги Бенковски“ № 88, представлявана от Митко Антов – кмет на общината, е наложено административно наказание на основание чл. 83 от ЗАНН във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39, предложение първо от Закона за водите „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл.
190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т.
4, във вр. c ал. 2 от Закона за водите.
Горното решение е оспорено с касационна жалба от Петър Славчев Горновски – председател на ДАМТН, адрес гр.
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52А, чрез процесуален представител Елена Величкова Златева – юрист при ДАМТН, с представено пълномощно по делото, с искане да бъде отменено като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение, както на материалния, така и на процесуалния закон.
Излага конкретни доводи като, счита че неправилно районният съд е възприел, че е налице противоречие в правната квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като посоченото нарушение е от категорията на съществените и е довело до засягане правото на защита на административно-наказаното лице. Моли касационната инстанция да постанови решение, с което отмени решението на въззивния съд и потвърди спорното наказателно постановление.
Претендира разноски по делото за две инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В съдебно заседание, редовно призован,не изпраща представите
Ответникът по касационната жалба – Община Макреш,представлявана от кмета
Митко Антов, чрез адв. Р.Х.Д., с пълномощно по делото, в писмен отговор излага мотиви, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като е съобразено със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Счита касационната жалба за изключително теоретична и несъобразена с фактите и обстоятелствата по конкретния казус. Излага конкретни доводи, като моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата и остави в сила решението на въззивния съд, ведно с произтичащите от това последици.В съдебно заседание поддържа становището си в писмения отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно и законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено от касационната инстанция.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Обжалваното
Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София е постановено въз основа на съставен АУАН № 03-015/17.12.2020 г. Наказателното постановление е оспорено от административно-наказаното лице пред Районен съд – Видин, който с решение № 9/10.01.2022 г., по АНД № 906/2021 г. по описа на съда, е потвърдил същото. Решение № 9/10.01.2022 г. е обжалвано пред Административен съд – Видин, който с решение № 56/30.03.2022 г., по КАНД № 43/2022 г. описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Видин е образувано АНД № 329/2022 г. по описа на съда, по което дело е постановено решение № 216/21.06.2022 г., с което процесното Наказателно постановление е отменено. Същото е обжалвано от административно-наказващия орган пред АС – Видин. С определение № 35/15.09.2022 г. по образуваното КАНД № 182/2022 г. по описа на АС – Видин, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 8637/06.10.2022 г. по адм. дело № 8898/2022 г. по описа на ВАС, касационната жалба на Председателя на ДАМТН подадена срещу решение № 216/21.06.2022 г. на РС – Видин, постановено по АНД № 329/2022 г., е изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна по посочените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е установено, че на ответника в настоящето производство е съставен АУАН № 03-015/17.12.2020 г. от длъжностно лице при ДАМТН, затова ,че на 05.11.2020 г. на основание чл. 190, ал. 4, т. 1 от Закона за водите е извършена проверка на язовир „Кончовец 1“, разположен в землището на с. Раковица, община Макреш, област Видин, собственост на Община Макреш. За резултатите от проверката е съставен Констативен протокол № 03-03-22/09.11.2020 г. В хода на проверката, чрез оглед на място и проверка на документацията от експлоатацията на язовирната стена, е констатирано от контролния орган, че в документацията на язовира липсва актуализиран авариен план, съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. По този начин било установено и прието от контролния орган, че Община Макреш в качеството си на собственик на язовир „Кончовец 1“ не е изпълнила задължителното предписание: „Да се актуализират формата и съдържанието на Аварийния план на язовира, съгласно Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 във връзка с чл. 57, ал. 1 от Наредбата“ със срок за изпълнение 31.10.2020 г., дадено в Протокол № 9/24.06.2020 г. на комисията, назначена от Областния управител на Област Видин със Заповед № РД-2901-24/10.06.2020 г. Въз основа на така установеното административно нарушение е издадено Наказателно постановление № НЯСС-135/16.06.2021 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с което на административно-наказаното лице е наложено административно наказание на основание чл. 83 от 3AHH във връзка с чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1. т. 39, предложение първо от Закона за водите - „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл, 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл.
138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите.
От събраните писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че с оспореното Наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната отговорност на Община Макреш за неизпълнение на предписание по чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, във вр. с чл. 138а, ал. 3, т. 5, във вр. с т. 4, във вр. с ал. 2 от Закона за водите. Посочената правна норма регламентира правомощията на Председателя на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Неизпълнението на даденото задължително предписание от ДАМТН в определения срок съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 39 от същия закон.
Посочената разпоредба - чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, регламентира задължението на задълженото лице Община Макреш в случая, доколкото тези предписания имат задължителен характер за адресатите си, последните са длъжни да ги изпълнят в посочените срокове и съответно да носят отговорност, включително и да бъде ангажирана административнонаказателната им отговорност посредством налагане на административни наказания за неизпълнението на тези задължителни предписания. В конкретния случай административно-наказващият орган не е реализирал точно това свое правомощие - да накаже адресата на задължителното предписание заради това, че не е изпълнил същото. Нормата на чл.
200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е материална и санкционна и с посочването в атакуваното наказателно постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5, респективно по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за констатирано неизпълнение на предписания на комисия, назначена от Областния управител, като правната регламентация в случая е посочена в правната норма на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите. В АУАН е приета като нарушена разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите която касае неизпълнение на предписания, дадени от ДАМТН, а в наказателното постановление са посочени две взаимно изключващи се разпоредби, а именно тази на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите и на чл. 138а, ал. 3, т. 5 от Закона за водите, като последната касае предписания, дадени от комисия, назначена от Областния управител, с различен кръг правомощия и обхват на проверката на контролните органи. Налице е противоречие в правната квалификация на състава на административното нарушение в АУАН и НП, като посоченото процесуално нарушение е от категорията на съществените и е довело до засягане на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се във възможността му да научи в какво административно нарушение е обвинен с АУАН и за какво нарушение му е наложено административно наказание с Наказателното постановление, за да може да организира адекватно защитата си. Отделно от това, нормата на чл. 138а, ал. 3 от Закона за водите предвижда правомощието на областните управители да назначават комисии, които веднъж в годината да извършват проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях по чл. 141б, ал. 1, т. 1 и 2, а за тези по чл. 141б, ал. 1, т. 3 - веднъж на три години. В същата норма са нормативно определени и правомощията на тези комисии.
Не става ясно въз основа на кое правомощие от комисията са дадени предписания за изготвяне на документи, след като подобна задача няма в Заповед № РД-2901-24/10.06.2020г. на Областния управител. Видно от определените с посочената заповед задачи в т. I, на комисията не е възложено да предписва на собствениците на водните обекти да извършват действия по изготвяне на техническа документация и да определя срокове за това, които са в правомощията на ДАМТН. В този смисъл извършеното утвърждаване на предписания по задачи, които не са възложени на специалната комисия, е в противоречие с акта, въз основа на който е започнало административното производство и в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 138а, ал. 3 и чл. 141б, ал. 3 от ЗВ.
Предмет на касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при правилно прилагане на закона. Правилно въззивният съд е възприел, че при постановяване на спорното Наказателно постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1, т. 5, респективно по чл.
57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, поради което същото се явява незаконосъобразно. Тези съображения на въззивната инстанция се споделят изцяло от съда, като настоящия състав не намира за необходимо да преповтаря мотивите на първоинстанционния съд, а препраща към тях за да мотивира решението си, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Разпечатката съдържа 34 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aab48d24-1d25-48b0-a46e-0e6f1159c07b