Определение № 146 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 146 гр. София, 22.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000500067 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба на И. Н. И. срещу определение № 393/ 29.09.2023г. на СОС, 1ви първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 126/23г., с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излага, че е предявил прекият иск срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач за настъпило ПТП. Произнасянето на наказателния съд по отношение на формата на вината на деликвента няма отношение към обезщетяването на лицата, претърпели вреди. Ограничаване на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди противоречи на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното от чл.6, ал.2 от Конституцията на РБългария и чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права на ЕС за равенство на всеки пред закона.

Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на СГС.

ЗК „Лев Инс “ АД в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба.

Счита обжалваното определение за правилно. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Третото лице помагач И. Й. Й. не е депозирал писмен отговор по частната жалба.

1

Съдът след като взе предвид доводите на страните, намира частната жалба за допустима като предявена в установения от закона преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, подадена е от процесуално легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

За да спре производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че има преюдициалност по отношение на него и воденото срещу извършителя на деликта И. Й. наказателно производство, което не е приключило с влязла в сила присъда.

За да се спре едно гражданско дело на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е необходимо да са налице няколко предпоставки: две дела в едни и същи или друг съд и постановяването на решение по едното от тях да има значение за решаването на спора по другото. Установеното по обуславящото дело има пряко значение за правилното решаване на обусловеното дело.

Нормата на чл.229, ал.1 ,т.4 от ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението по обуславящото дело. Връзката между делата, която има предвид горната разпоредба е обективна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело и нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК императивно задължава съда да преустанови процесуалните действия по разглеждане и приключване на делото с решение по съществото на спора./ ТР № 1/2017/09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/

В случая е спряно настоящото гражданско дело до приключване на наказателно дело с влязла в сила присъда, водено срещу деликвента И. Й.. Тя е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието на основание чл.300 от ГПК, по отношение на извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При дела, образувани по предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.432 от КЗ, следва да се 2 установи наличието на предпоставките на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Т.е. има ли деликт от водача на превозното средство. Отговорността на застрахователя е обусловена от гражданската отговорност на застрахования водач- деликвент, която се покрива от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Няма пречка елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД да бъдат установени в гражданското производство по прекия иск срещу застрахователя, независимо от воденото наказателно производство.

Не е необходимо противоправното поведение, изразяващо се чрез действие или бездействие, да е престъпление. На основание чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага.

Поради изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 393/ 29.09.2023г. на СОС, първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 126/23г., 1ви

ВРЪЩА делото на СОС за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3