Решение № 1801 от 23.10.2018, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1801 гр.Пловдив, 23.10.2018г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

- IX наказателен състав в публично заседание на трети септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА като разгледа АНД № 3598/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 17-0329-000988 от 22.08.2017г., издадено от Г.

И. И., на длъжност *** РУП – гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на И.Г.А., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.177, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лв. /триста лева/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, като сочи, че на 07.04.2017г. не е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред, доколкото на 01.01.2017. е изтекъл тримесечния срок на лишаването от правоуправление, постановено с Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с., а Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с. е в сила от 20.10.2017г., или в периода от 02.01.2017г. до 19.10.2017г. не е бил лишен от право да управлява МПС. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – наложената глоба от 300 лева да бъда намалена до минимално предвидения от закона Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Т. поддържа жалбата на изложените основания, предлага наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно – наложеното наказание да бъде намалено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в съпроводителното писмо взема становище, че административнонаказателното производство от съставянето на АУАН до издаване на обжалваното наказателното постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на 24.04.2018г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, на 02.05.2018г., съгласно отразената датата на приемане на пратката в разписка на куриерско дружество, като следва да се отчете, че седмия ден от получаване на преписа – 1 май е неработен ден. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателя И.Г.А. издържал изпит за правоспособност за управление на МПС – категория В на 01.02.2012г. като му било издадено свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на 10.02.2012г..

След горната дата, СУМПС на жалбоподателя А. било няколкократно отнемано и възстановявано, с оглед извършвани от последния нарушения разпоредбите на ЗДвП. Същото СУМПС последно било възстановено на А. на 21.07.2016г..

На 01.10.2016г. с АУАН с бланков номер – „серия Г № 919143“, притежаваното от жалбоподателя А. СУМПС

№ *** и контролен талон към същото с № *** били отнети.

За констатираното на 01.10.2016г. нарушение – управление на МПС след употреба на наркотични вещества, с Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с., в сила от 15.11.2016г. на А. било наложено административно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, считано от 01.10.2016г. – датата на отнемане СУМПС.

Въпреки горното и за друго нарушение на същата дата 01.10.2016г. – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно – 0,82 промила, въз основа не посочения вече АУАН с бланков номер – „серия Г № 919143“ от 01.10.2016г., спрямо жалбоподателя А. било издадено Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на *** РУП към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски, на жалбоподателя А. било наложено наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 месеца“

С Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с., Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на началник РУП към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски било изменено, като наложеното на А. било наложено наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“.

Последното решение на РС – Пловдив влязло в сила на 20.10.2017г., доколкото било потвърдено с Решение № 1746 от 20.10.2017г. по КНАД № 1697/2017 по описа на АС – Пловдив.

Междувременно – на 22.07.2017г., около 13:08 часа, в гр.Брезово, на ул.„Георги Димитров“, свидетелят К.С.Т., в качеството му на *** в РУП – гр.Раковски при ОД МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка движещо се МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ „***“ и установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя И.Г.А.. А. не представил свидетелство за управление на МПС, каквото не притежавал, колкото същото му било отнето на 01.10.2016г. с АУАН с бланков номер – „серия Г № 919143“. След направена справка в ОДЧ – гр.Раковски и като установил, че А. бил лишен от право да управлява МПС, свидетелят Т., на място и в присъствието на нарушителя, съставил АУАН с бланков номер – „серия Д № 86247“ срещу И.Г.А., който подписал акта като отразил, че няма възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К.С.Т.. Последният не помни конкретния случая, което съдът намира за логично, предвид изминалото време – една година между нарушение и разпита, както и длъжността на Т. като ***, която предполага извършване многобройни и ежедневни проверки на водачи на МПС. Въпреки това Т. поддържа написаното в акта и сочи начина, по който се установява последното нарушение в общия случай. Съдът намира показанията на свидетеля Т. за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.

Съдът съобрази и приложените по делото писмени доказателства, както следва – справка за нарушител/вода за И.Г.А., от която се установяват датите а придобиване и отнемане на СУМПС, включително – АУАН с който последното е било иззето на 01.10.2016г., заверени преписи от Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с. и Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с. и Решение № 1746 от 20.10.2017г. по КНАД № 1697/2017 по описа на АС – Пловдив, от които се установява датата на влизане в сила и съдържанието на същите актове.

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Горната фактическа обстановка по същество не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя, чиито възражения са изцяло по приложение на правото.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-952 от 20.07.2017г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което И.Г.А., ЕГН:**********, с адрес ***, виновно е нарушил разпоредбата на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата, за това, че на 22.07.2017г., около 13:08 часа, в гр.Брезово, на ул.„Георги Димитров“ е управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№ „***“, след като е бил лишен от това право по административен ред.

В случая се установява извън всякакво съмнение, че към датата на деянието – 22.07.2017г., СУМПС № *** на жалбоподателя А. било отнето с АУАН бланков номер – „серия Г № 919143“ от 01.10.2016г., както и спрямо него било издадено Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на *** РУП към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски, с което му било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС за срок“ за срок, който и след редукцията с Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с., е размер от 12 месеца и датата 22.07.2017г. попада в същия срок.

В този смисъл безспорно е, че към 22.07.2017г. Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с. не е било в сила, въпреки което към същата дата - 22.07.2017г. жалбоподателят А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, доколкото както вече бе посочено, неговото СУМПС № *** е било отнето с АУАН бланков номер – „серия Г № 919143“ на 01.10.2016г.. Последното действие безспорно съставлява лишаване от право за управление на МПС по смисъла на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и именно като се приспада от остатъка за изтърпяване същото наказание след влизане решението в сила.

Ето защо неоснователно е твърдението,че в периода от 02.01.2017г. до 19.10.2017г. жалбоподателят А. не е бил лишен от право да управлява МПС.

На следващо място трябва да се посочи, че действително неправилен е изводът, обективиран в наказателното постановление, а именно – че жалбоподателят А. е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен ред от 07.04.2017г.. Както вече бе посочено, с Решение № 1705 от 28.10.2016г. по АНД № 6362/2016г. по описа на ПРС – XI н.с., в сила от 15.11.2016г. на А. било наложено административно наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“, считано от 01.10.2016г. – датата на отнемане СУМПС, или последното наказание – явяващо се именно наложено по съдебен ред – е изтърпяно към 01.01.2017г.. Поради това и към 22.07.2017г. е налице лишаване от право на жалбоподателя А. не по съдебен, а по административен ред.

Горното обаче не налага извод за отмяна на наказателното постановление.

В същото са изложени всички релевантни по нарушението факти, включително изрично е посочено, че спрямо жалбоподателя А. било издадено Наказателно постановление № 16-0329-000920/26.10.2016г.. на началник РУП към ОД МВР – Пловдив, РУ Раковски, на жалбоподателя А. било наложено наказание – „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 36 месеца“. Посочено е още, че с Решение № 878 от 16.05.2017г. по АНД 84/2017г. по описа на ПРС – II н.с., Наказателно постановление №