Решение № 5375 от 11.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5375 гр. София, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100112796 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, заведена в Регистратурата на Окръжен съд - Стара Загора с вх. № 1148/03.02.2022 г., предявена от „АГРО САНТИНО“ ООД, ЕИК 114673310, със седалище и адрес на управление: гр.

Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85Б, офис № 4, против СтоунХ Маркетс, ООД, със седалище и адрес на управление: 1075 Джордан Крийк Паркуей, ап. 300, Уест Де Мойн, щат Айова, Съединени Американски Щати, регистрирано в щата Айова с № 489DLC - 222524.

Ищецът твърди, че с определение от 02.03.2020 г., Софийски граски съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск, който ще бъде предявен от „СтоунХ Марткетс“ ООД срещу „АГРО САНТИНО“ ООД за заплащане на сумата от 1 509 905,69 щ.д. Обезпечението било допуснато чрез налагането на обезпечителна мярка - запор върху банкови сметки на „АГРО САНТИНО“ ООД за 2 690 274,46 лева (1 509 905,69 щ. д.). „СтоунХ Марткетс“ ООД следвало да предяви бъдещия си иск пред Върховния съд на Ню Йорк.

„СтоунХ Марткетс“ ООД е предявил иска пред Окръжния съд на Ню Йорк, Южен окръг, по който е било образувано дело 20-CV-2658 (JMF).

Ищецът твърди, че на 15.07.2022 г. Окръжният съд на Ню Йорк, Южен окръг, е прекратил производството по делото.

1

Поради наложения запор, „АГРО САНТИНО“ ООД не могло да обслужва кредита си към основния си кредитор - „БАНКА ДСК“ ЕАД.

Поради това банката е продала на „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД вземането си към „АГРО САНТИНО“ ООД. На 03.12.2020 г. „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД е превърнал в предсрочно изискуемо придобитото вземане. Вследствие на принудителното изпълнение, предприето от „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД, цялото имущество на „АГРО САНТИНО“ ООД е било продадено. Поради това и предвид наложените запори в полза на „СтоунХ Марткетс“ ООД, „АГРО САНТИНО“ ООД не е имало възможността да отгледа качествено земеделската си продукция за 2019 г. - 2020 г. и не е изпълнило договорните си задължения към „АЛИНО АГРО“ ООД за производство на земеделска продукция. Затова „АЛИНО АГРО“ ООД е начислил на „АГРО САНТИНО“ ООД 2 982 282,02 лева неустойки.

Междувременно са били запорирани четири сметки на „АГРО САНТИНО“ ООД, по които е имало общо 570 636,50 лева и 30 904,10 евро. На 16.06.2021 г. по една от запорираните сметки са постъпили 280 967,50 лева, които Държавен фонд земеделие (ДФЗ) е превел на „АГРО САНТИНО“ ООД като земеделска субсидия. Тази сума е била запорирана от 16.06.2021 г. до 28.01.2022 г., когато Окръжен съд Плевен е отменил разпореждане на ЧСИ М., който е бил наложил запора по искане на „СтоунХ Марткетс“ ООД въз основа на издадена обезпечителна заповед. От невъзможността да ползва сумата от 16.06.2021 г. до 28.01.2022 г. „АГРО САНТИНО“ ООД е претърпял вреди в размер на законната лихва за 17 717,98 лева.

В резултат на запорите, наложени по искане на „СтоунХ Марткетс“ ООД, „АГРО САНТИНО“ ООД е изпаднал в неплатежоспособност и свръхзадълженост, което е накърнило репутацията му. От това той е претърпял неимуществени вреди за 2 000 000,00 лева.

Предвид изложеното, „АГРО САНТИНО“ ООД моли да бъде постановено решение, с което „СтоунХ Марткетс“ ООД да бъде осъдено да му заплати:

- сумата от 6 282,02 лева – обезщетение за претърпаните вреди, изразяващи се дължимите неустойки по допълнително споразумение № 2/11.01.2021 г. към договор за покупко- продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020г., сключен с „АЛИНО АГРО“ ООД, като част от 2 общо претърпените вреди за 2 982 282,02 лева;

- сумата от 17 717,98 лева – обезщетение за вреди от запорирането на 280 967,50 лева земеделски субсидии, за периода от 16.06.2021 г. до 28.01.2022 г.;

- сумата от 6 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от накърнена репутация, като част от претърпени вреди за 2 000 000,00 лева.

Ответникът „СтоунХ Марткетс“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете с възражението, че са неоснователни.

Ответникът твърди, че производството по бъдещия му иск, по който СГС е допуснал обезпечение, не е било прекратено, а е било спряно. Освен това „АГРО САНТИНО“ ООД е имал и други активи, освен сумите по запорираните сметки и е могъл да поиска замяна на обезпечението, но не го е направил. На следващо място сочи, че към 16.06.2021 г. задълженията на „АГРО САНТИНО“ ООД към ДСК са били погасени, а неизпълнение имало само по задълженията, продадени на „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД. Това дружество пък било свързано лице с „АГРО САНТИНО“ ООД, понеже съдружник в „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД - Г.Г. - е член на съвета на директорите на „АСЕТС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД (АСЕТ), който пък е съдружник в „АГРО САНТИНО“ ООД. „СЕКЮРИТИ ПАРТНЪРС“ ЕООД е придобил вземанията на ДСК от „АГРО САНТИНО“ ООД на номинална стойност, без отстъпка, а единственият друг кредитор на „АГРО САНТИНО“ ООД е бил „СтоунХ Марткетс“ ООД.

Освен това, „АЛИНО АГРО“ ООД също било свързано лице с „АГРО САНТИНО“ ООД, понеже съдружник в „АГРО САНТИНО“ ООД е Даниел Александров, който е управител и едноличен собственик на „АЛИНО АГРО“ ООД, и управител на фондация „Александреа“, която също е съдружник в „АГРО САНТИНО“ ООД.

На следващо място, ответникът счита, че „АЛИНО АГРО“ ООД няма вземане от „АГРО САНТИНО“ ООД за неустойка, тъй като уговорката за неустойка е нищожна поради нарушение на добрите нрави и невъзможен предмет. Синдикът в производството по несъстоятелност срещу „АГРО САНТИНО“ ООД не е приел вземането за неустойка, не е възникнало задължение за заплащането на неустойката и „АГРО САНТИНО“ ООД не я е заплащало.

3

По отношение на заявената в исковата молба несеквестируемост на суми, върху които е бил наложен запор, ответникът сочи, че към момента на налагане на запора ЧСИ не е знаел, че сумите са били несеквестеруеми.

Според „СтоунХ Марткетс“ ООД влошеното финансово състояние на „АГРО САНТИНО“ ООД се е дължало на самия него, а не на действията на ответното дружество.

По иска за обезщетение за неимуществени вреди ответникът оспорва такива да са дължими. Сочи, че „АГРО САНТИНО“ ООД не е претърпяло вреди от нарушена търговска репутация, евентуално, че търпените са били в по-малък размер.

Предвид изложеното, бъдат отхвърлени

„СтоунХ Марткетс“ ООД моли исковете да

Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заявените и поддържани с исковата молба обстоятелства, представляващи основание на иска, сочат, че претенциите на ищеца имат своето основание в разпоредбата на чл. 403, ал. 1, хип. ІІІ ГПК, според която, ако производството по делото по иска, по който е допуснато обезпечение, бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати за вредите, причинени вследствие на обезпечението.

Следователно, за уважаването на претенциите следва по делото да се установят следните предпоставки:

1. по искане на „СтоунХ Марткетс“ ООД съдът да е допуснал обезпечение на негов бъдещ иск срещу „АГРО САНТИНО“ ООД;

2. „СтоунХ Марткетс“ ООД да е предявил бъдещия иск, но производството по делото, образувано по бъдещия иск, да е било прекратено;

3. от допускането на обезпечението „АГРО САНТИНО“ ООД да е претърпял вреди;

4. „СтоунХ Марткетс“ ООД да не е изплатил на „АГРО САНТИНО“ ООД обезщетение за тези вреди.

Наличието на тези елементи от фактическия състав на чл. 403 ГПК, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претедиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.

4

Предвиденото в чл. 403, ал. 1 ГПК притезание представлява случай на непозволено увреждане (чл. 45 от ЗЗД) с тази разлика, че отговорността е обективна („Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание от 2012 г. на "С.-Н."АД, стр. 1236). Ето защо, ответникът по иска по чл. 403, ал. 1 ГПК (ищец по обезпечения иск) не може да се освободи от отговорност като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска.

С определението си от 24.01.2024 г. (л. 60 и сл. от делото на СГС) съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че по искане на „СтоунХ Марткетс“ ООД съдът да е допуснал обезпечение на негов бъдещ иск срещу „АГРО САНТИНО“ ООД. Това се установява и от приетото по делото определение от 02.03.2020 г. на СГС (л.

107 и следващите от делото на ОС-Стара Загора). От това следва, че първата предпоставка за уважаване на иска е налице.

Страните не спорят, че обезпеченият бъдещ иск е предявен и по него е било образувано дело 20-CV-2658 (JMF) на Федералния окръжен съд за Южния окръг на Ню Йорк. Поради това, по отношение на втората предпоставка за уважаването на исковете съдът е указал в проекта си на доклад, че се спори, дали е било прекратено производството по делото, образувано по бъдещия иск.

В тази връзка ищецът е ангажирал едно доказателство, а именно представеното разпореждане за признаване и освобождаване в полза на чуждо главно производство (л. 50 и сл. от делото на СГС).

От това разпореждане е видно, че то е постановено по искане за признаване на българското производство по несъстоятелност. С акта си съда в САЩ е признал българското производство по несъстоятелност и е забранил на всички лица и дружества да предприемат изпълнителни действия срещу активите на „АГРО САНТИНО“ ООД. Забранил е също да започват или продължават всякакви съдебни процедури срещу „АГРО САНТИНО“ ООД.

Този акт на съда в САЩ не води до прекратяване на производството по дело 20-CV-2658 (JMF) на Федералния окръжен съд за Южния окръг на Ню Йорк, а до неговото спиране. Липсват каквито и да е други доказателства, че въпросното производство е било прекратено (или че искът е бил отхвърлен).

Следователно, не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за 5 уважаването на иска, а именно: доказателства, че производството по делото, образувано по бъдещия иск, е било прекратено. Ето защо е безпредметно обсъждането на останалите условия за присъждането на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

С оглед на изложеното, исковете по чл. 403, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Относно разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има единствено ответникът. „СтоунХ Марткетс“ ООД, обаче, не претендира такива, поради което и съдът не се произнася в частта за разноските.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, 2 състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените от „АГРО САНТИНО“ ООД, ЕИК: 114673310, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85Б, офис № 4, против СтоунХ Маркетс, ООД, със седалище и адрес на управление: 1075 Джордан Крийк Паркуей, ап.300, Уест Де Мойн, щат Айова, Съединени Американски Щати, регистрирано в щата Айова с № 489DLC – 222524, искове по чл. 403, ал. 1 от ГПК, за осъждането на ответника да заплати на ищеца:

- сумата от 6 282,02 лева – обезщетение за вреди, представляващи начислени неустойки по допълнително споразумение № 2/11.01.2021 г. към договор за покупко- продажба на селскостопанска продукция от 26.03.2020г., сключен с „АЛИНО АГРО“ ООД, като част от общо претърпените вреди за 2 982 282,02 лева;

- сумата от 17 717,98 лева – обезщетение за вреди от запорирането на 280 967,50 лева земеделски субсидии от 16.06.2021 г. до 28.01.2022 г.;

- сумата от 6 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от накърнена репутация, като част от претърпени вреди за 2 000 000,00 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6

7