Решение № 599 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 599 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Г. И.

Д. Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Д. Мирчев Въззивно гражданско дело № 20231000502234 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по обща въззивна жалба на Д. Х. В., И. Х. В., К. И. З., З. И. З., И. Л. С., Е. Г. С., Е. Г. С., Г. Д. Н., Д. Д. Н., Г. Д.

Т., Л. Д. Т. и В. Д. Ч. (всички, чрез адв. С. А. от САК) против Решение 209 от 13.04.2023 г. по гр.д. 457/2022 г. по описа на Благоевградския окръжен съд (БлОС), с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на въззивниците, че ищцовата страна в първата инстанция „Хотели Лион” ЕООД с ЕИК: 130223309 е собственик въз основа на апорт от 31.08.2017 г. на следните две сгради: сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи към поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 2693 кв. м., брой етажи: 5, с предназначение: хотел, стар идентификатор ***, която сграда представлява Хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса: „А“ - хотелски блок /север/, „В“ хотелски блок и обществено обслужване /юг/, и „С“ - басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м., находящ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11, както и сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния 1 директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 7 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/. Поради това, въззивниците са осъдени да заплатят съответните такси и разноски, дължими в производството на основание чл. 78, ал. 1 и 6 ГПК.

Дванадесеттте физически лица оспорват решението на БлОС по съображения, подробно развити във въззивната жалба. Излагат доводи в осем пункта, както следва: а) за неправилна преценка на окръжния съд относно доказателствената стойност на две писма, изхождащи от праводателя на ищеца – „Транскапитал” ЕООД; б) за необоснована преценка на първоинстанционния съд, че признанието на правата на въззивниците върху съответните идеални части от построения хотел, би имало значение и би породило действие само, ако е предмет на сключена между страните спогодба, както и че от съдържанието на процесните две писма се налагал извод за направен отказ от изтекла давност; в) неправилна преценка на БлОС, че направеното признание от ищеца на правата на ответниците върху съответните идеални части от построения хотел, не установявало липсата у ищеца на намерение за своене на процесния хотел; г) неправилност на извода, че е недоказано това, че ответниците не са се противопоставили на построяването на хотела, като съдът преценил техните действия само с оглед прекъсване на давността; д) непроизнасяне от БлОС относно това какво е значението на факта на противопоставяне от ответниците на построяването на хотела за определянето на основанието за установяване на владение от страна на ищеца върху построената сграда; е) първоинстанционният съд неправилно и необосновано приел за осъществен факта за упражнено от ищеца и неговия праводател еднолично владение върху построения хотел, без да изложи доводи дали обективно е било възможно терена да се ползва самостоятелно и отделно от построената в него сграда или следва да се счита за прилежаща (обслужваща) хотела част; ж) БлОС не съобразил действието на нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, относими към казуса и не се произнесъл от кога счита, че е започнала да тече давност в полза на ищеца и; з) неправилно БлОС не се произнесъл какво е значението на влязлото в сила решение за установяване на съсобственост върху поземления имот по отношение упражняваната от ищеца фактическа власт върху построените в същия имот сгради.

В заключение, се моли САС да отмени първоинстанционното решение и вместо това да постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, както и да се приеме, че въззивниците са съсобственци на процесните сгради на основание осъществено строителство и приложение на разпоредбата на чл. 92 ЗС - при квотите, подробно посочени за всяко лице в петитума на въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от ищеца в първата инстанция „Хотели Лион” ЕООД с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК. Излагат се твърдения, че първоинстанционното решение следвало да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Също се претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред 2 настоящата инстанция е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) по искане на въззивниците относно оплакването им, че не било ясно от атакуваното решение дали поземленият имот (незастроената част от същия), в който са построени сградите, би могъл да се ползва самостоятелно от построеното, т.е. дали терена се счита за обслужваща част, но от инженерно-техническа гледна точка съгласно съответните технически параметри за застрояване на имота. Тази експертиза ще бъде обсъдена на съответното място във въззивния съдебен акт.

От материалите по делото САС намери следното:

Производството пред БлОС е образувано по искова молба на „Хотели Лион” ЕООД против физическите лица, посочени по-горе като въззивници по настоящето дело.

Ищецът твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус К. М., „Транскапитал“ ЕООД придобило от И. В., К. В., Л. В. и Е.

Р., правото на собственост върху ливада с площ от 5,189 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско и ливада с площ от 0,524 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Банско. Сделката била сключена в предвидената в чл. 18 ЗЗД форма, а към момента на сключването й, праводателите на „Транскапитал“ ЕООД се легитимирали като единствени собственици на имотите с решение 1146В от 08.12.2003 г. на ОСЗ Банско. След закупуването на двата поземлени имота, същите били обединени в общ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банско. Впоследствие, с оглед реализиране на инвестиционни намерения, купувачът „Транскапитал“ ЕООД се снабдил с необходимите строителни книжа и в имота започнало изграждането на хотелски комплекс. С акт-образец 14 от 06.04.2005 г. била установена степента на завършеност на започнатите обекти - груб строеж. С разрешения за ползване с № ДК-07-68 от 07.12.2005 г. и ДК-07-69 от 07.12.2005 г., в експлоатация били въведени сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлени имоти с идентификатори *** и *** и принадлежи на поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 2693 кв. м., предназначение на сградата: хотел, стар идентификатор: ***, при съседи: от три страни –поземлен имот с идентификатор

***, и поземлен имот с идентификатор

***, която сграда представлява хотелски комплекс „Лион“, с ресторант със 150 места, лоби бар, спортен комплекс с басейн, механа със 100 места, пиано бар със 70 места, подземен паркинг, фризьорски салон и магазин, който комплекс се състои от три корпуса:

„А“ - хотелски блок /север/, „В“ - хотелски блок и обществено обслужване /юг/ и „С“ басейн, разположен на партера, и 5 етажа с разгърната застроена площ от 9049,40 кв. м., намиращ се в гр. Банско, ул. „Г. Настев“ 11 и сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Банско, одобрени със заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. Банско, м. „Грамадето“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 7 кв. м., 3 брой етажи: 1, предназначение: сграда за енергопроизводство /трафопост/. На 31.08.2017 г.

„Транскапитал“ ЕООД извършило апорт на въпросните имоти в капитала на „Хотели Лион“ ЕООД, с което същите станали собственост на последното. От възникването на тези недвижими имоти при изграждането им на степен „груб строеж“, заверено с акт-образец 14 от 06.04.2005 г., фактическата власт върху тях се осъществявала последователно от „Транскапитал” ЕООД и „Хотели Лион“ ЕООД. Поради възникнал спор относно правото на собственост върху недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско /част от новообразувания недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банско/, в който били построени процесните 2 сгради, ответниците и техните праводатели предявили срещу „Транскапитал“ ЕООД иск с правно основание чл. 54 ЗКИР. С влязло в сила решение № 3016 от 03.07.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 842 от 2018 г. на Окръжен съд-Благоевград, било признато за установено, че ответниците, съответно - техните наследодатели, са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско, въз основа на наследствено правоприемство. С оглед на това, нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус К. М., не бил породил действие по отношение на тези 3/5 идеални части от поземления имот, съответно „Транскапитал“ ЕООД /праводател на „Хотели Лион“ ЕООД/ не било придобило същите. С решението било установено и че в КККР е налице непълнота, като недвижим имот № 013016 не бил заснет. Предвид това, в границите на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Банско бил нанесен имот с идентификатор ***, при квоти от 2/5 за ищеца и 3/5 за настоящите ответници. С оглед установената между страните съсобственост върху поземлен имот с идентификатор *** /част от предишния имот с идентификатор ***, в който са построени процесните сгради/ и невъзможността те да я прекратят доброволно, от страна на „Хотели Лион“ ЕООД бил предявен иск за делба на същия. По него било образувано гражданско дело № 988 от 2020 г. на Pайонен съд-Разлог. С отговора на исковата молба ответниците заявили искане за включване в производството по делба и на процесните две сгради, с твърдение, че те също са съсобствени между страните. С оглед на това, за „Хотели Лион“ ЕООД била налице правната възможност да избере дали да предяви иска в производството по делба, или извън него. По този въпрос съдебната практика била безпротиворечива и приемала, че спорът за собственост на делбен имот може да се развие както в делбения процес, така и извън него.

Предявяването на такъв самостоятелен иск било допустимо, независимо че в решението по допускане на делбата съдът ще се произнесе по принадлежността на спорното право.

Лицето, което претендирало, че е изключителен собственик на някой от делбените имоти, имало правен интерес да предяви установителен иск по чл. 124 ГПК, за да защити това свое право, понеже при отхвърлянето на иска за делба съдът няма да се произнесе със сила на присъдено нещо относно принадлежността на спорното право. Искът по чл. 124 ГПК относно правото на собственост на имот, предмет на делбата, можел да бъде предявен в отделно производство и след първото по делбеното дело съдебно заседание - до влизане в сила на решението по допускане на делбата. Актуалната съдебна практика приемала, че дори искът да не е предявен в производството по делба в срока по чл. 342 от ГПК, това не 4 лишава страната от възможността да защити правата си в отделен процес. Преклудирането на непредявените в делбеното производство възражения не означавало, че правата, върху които те се основават, са отречени със силата на присъдено нещо. Съобразно влязлото в сила решение № 3016 от 03.07.2019 г. на Окръжен съд-Благоевград, със сила на присъдено нещо, обвързваща страните по настоящото дело, било установено, че ответниците са собственици на 3/5 идеални части от недвижим имот - ливада с площ от 5,189 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско, с настоящ идентификатор *** по КККР на гр. Банско. Това било така, тъй като към датата на съставяне на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус К. М., продавачите не били собственици на тези 3/5 идеални части от недвижимия имот, съответно -купувачът „Транскапитал“ ЕООД не придобил собствеността върху тях. Въпреки възникналите впоследствие спорове за собственост върху единия от недвижимите имоти, предмет на нотариален акт за покупко-продажба № 57, том IX, peг. № 7566 от 29.12.2003 г. на нотариус К. М., ответниците не оспорвали, че още със съставянето на нотариалния акт „Транскапитал“ ЕООД установило фактическа власт върху същите - по отношение на ливадата с площ от 0,524 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013017 по картата на землището на гр. Банско - в качеството на собственик, а по отношение на ливадата с площ от 5,189 дка в местността „Грамадето“, представляваща имот № 013016 по картата на землището на гр. Банско - в една част - в качеството на собственик, и владелец - за останалата. Непосредствено след сключването на нотариалния акт, „Транскапитал“ ЕООД предприело действия по застрояване на имотите.