Решение № 929 от 05.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Бургас, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500700 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „А1 България“ ЕАД чрез пълномощник юрк. Петър Петков против Решение №13/15.03.2024г., постановено по гр.д. №339/2023г. по описа на Районен съд Средец. С решението съдът на основание чл. 422 ГПК е признал за установено, че С. Д.

К., ЕГН ********** дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 следните суми: 498,48лв. – ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги, 584,16лева - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, 276,51 лв. - общ размер мораторна лихва, както и законната лихва върху тези задължения от датата на подаване на заявлението –18.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №112/25.05.2023г. по ч. гр. д. №200/2023г. по описа на Районен съд Средец.

Със същото решение съдът е отхвърлил исковете, предявени от „А1 България“ ЕАД за сумата в размер на 829,66лв., представляваща общ размер на неустойки, както и за горницата над присъдения размер от 276,51лв. до пълният предявен размер от 414,37лв. мораторна лихва върху сумите, предмет на същата заповед за изпълнение. Ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство в размер на 277,87лв.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в отхвърлителната му част. Счита, че съгласно практиката на ВКС нормата на чл. 87 от ЗЗД не е императивна, а диспозитивна и страните могат да уговарят помежду си прекратяване на договорните правоотношения по ред, различен от този, предвиден в нея. Последното произтичало от договорната автономия, 1 предвидена в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД. В случая прекратяването на договора било предвидено в ОУ, където било посочено, че договорът се считал за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. Поради това клаузата изключвала приложението на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Длъжникът бил удостоверил с подписа си, че е запознат с приложимите към договора ОУ и е бил наясно с прекратителното условие, предвидено в тях. Позовава се на решение №1181/12.10.1999г. на ВКС, според което клаузата предвиждаща автоматично прекратяване на договор при неизпълнение е комисорна, действителна, доколкото неизпълнението действало като прекратително условие. Счита, че предвид сбъдване на прекратителното условие, заложено в ОУ, дружеството е в правото си да претендира неустойките по договора от едностранното прекратяване по вина на потребителя. Отделно от това, съгласно условията по представения договор, абонатът следвало да върне предоставеното му за ползване оборудване след прекратяване на договора, ако при прекратяването на договора за услугата в приложението или в останалите случаи, определени в ОУ, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, като операторът имал право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

По тези съображения се моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендират се разноски в двете съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват, от въззивното дружество е постъпила молба, с която се заявява, че въззивната жалба се поддържа като се моли решението в обжалваната част да бъде отменено. Претендират се разноски пред първата и настоящата инстанция, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК съдебният състав констатира, че въззивната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК и допустима - подадена в законоустановения срок – от процесуален представител на легитимирана да обжалва постановения съдебен акт страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и изложените от въззивникът-ищец доводи, установи следното от фактическа страна:

Предявени пред Районен съд Средец са били обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.92 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че С. Д. К. дължи на „А1 България“ ЕАД сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №112/25.05.2023г. по ч.гр.д. №200/2023г. по описа на Районен съд Средец, както следва: 1912,30лв. – главница за електронни съобщителни услуги, устройство на изплащане и неустойка по партиден номер М6162546, като част от рамков Договор №501850626 за периода 21.09.2020г. до 07.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и 414,37лв. – мораторна лихва за периода от 12.10.2020г. до 05.04.2023г. В исковата молба са изложени фактически и правни твърдения, 2 обосноваващи основателността на претенциите на ищеца, като е направена разбивка в табличен вид на претендираните вземания по фактури, размери и периоди. Претендирани са и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Д. К. не е изразила становище по предявените искове.

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 200/2023г. по описа на Районен съд - Средец, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния иск, като същата е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и това е обусловило предявяването на разглежданите установителни искове.

За доказване на претенциите си пред районния съд ищецът е представил следните писмени доказателства- рамков договор №501850626, сключен между страните на 21.02.2019г., сключените въз основа на него приложения за мобилен интернет и мобилни услуги и активации на допълнителни пакети за мобилен интернет, анекс към договор №501850626 от 16.09.2020г., ценоразпис, договор за продажба на изплащане № 501850626 от 16.09.2020 г., договор за продажба на изплащане №501850626 от 02.06.2020г., договор за продажба на изплащане № 501850626 от 04.03.2020 г. , приемо – предавателен протокол за апарат SAM A20e Blue от 04.03.2020г., приемо – предавателен протокол за апарат Huawei Y6p Green + PB TTEC от 16.09.2020г., приемо – предавателен протокол за апарат Huawei Y7 2019 Blu+MCard 32 GB King, гаранционни карти на закупените устройства, общи условия на оператора, ценова листа за абонаментни планове, цени за услуги за абонати по договор, фактури, издадени от мобилния оператор за процесния период, обективиращи претендираните в производството суми.

С решението си районният съд е уважил исковите претенции досежно сумите за ползвани мобилни услуги в размер на 498,48лв., за сумите по договорите за продажба на изплащане в размер на 584,16лв., както и претенцията за мораторна лихва върху тези суми в размер на 276,51лв., като е отхвърлил сумата, претендирана като сбор от начислените във връзка с прекратяването на договора неустойки в размер на 829,66лв., ведно с дължимата върху тази сума мораторна лихва от 276,51лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че операторът е упражнил правото си да прекрати договорите за мобилни услуги, тъй като липсват доказателства същият да е уведомил писмено ответника за прекратяването. Изложил е, че в случая операторът се позовава на клауза в договора, съгласно която в случай на нарушаване на задълженията на абоната договорът се прекратява автоматично. Тази уговорка обаче касае развалянето на договора, поради което упражняването на това потестативно право следвало да се осъществи чрез едностранно волеизявление, което за да породи правните си последици следва да достигне до неговия адресат.

Предмет на проверка в настоящото въззивно производство е именно решението в отхвърлителната му част досежно сумата, съставляваща общ сбор от неустойки 829,66лв., ведно с дължимата върху тази сума мораторна лихва 276,51лв.

В молба-уточнение с вх. №10186/06.06.2024г. във връзка с указания на въззивната инстанция, ищцовото дружество е посочило, че сумата от 829,66лв. е формирана от сбор от начислени неустойки, както следва: 1/ неустойка в размер на 49,98лв., представляваща 3 стандартни месечни такси 3 без ДДС за номер ***, 2/ неустойка в размер на 95,30лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *** от момента на прекратяване на договора, до края на срока на същия, 3/ неустойка в размер на 105,84 лв. представляваща - отстъпка от цената на устройство Huawei Y7 2019Blu+MCard 32GB K за номер ***, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент от момента на прекратяване на договора, 4/ неустойка в размер на 44,97 лв., представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер ***, 5/ неустойка в размер на 79,43лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *** от момента на прекратяване на договора, до края на срока на същия, 6/ неустойка в размер на 50,10лв., представляваща отстъпка от цената на устройство Huawei Y6P Green+PB TTEC МТ за номер ***, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент от момента на прекратяване на договора, 7/ неустойка в размер на 69,99лв., представляваща 3 стандартни месечни такси без ДДС за номер ***, 8/ неустойка в размер на 31,35лв., представляваща отстъпка от цената на месечна абонаментна такса за номер *** от момента на прекратяване на договора, до края на срока на същия, 9/ неустойка в размер на 60,70лв., представляваща - отстъпка от цената на устройство SAM A20e DS Blue за номер *** съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент от момента на прекратяване на договора, 10/ неустойка в размер на 140,00лв. представляваща - цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен 4G router NetBox за номер ***, неустойка в размер на 100лв., представляваща - цена на невърнато оборудване по ценова листа за предоставен цифров приемник за номер 201001561932.

Съгласно чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо в обжалваната му част, а по същество и съобразно пределите на въззивното обжалване, го намира за правилно, поради следните съображения:

Ищецът претендира суми за неустойки с различен характер, предвидени в различни текстове на представения към исковата молба рамков договор и сключените към него приложения - неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонаментни такси, неустойка, изчислена на база отстъпка от цената за месечната абонаментна такса, неустойка за отстъпка от цената на закупените устройства. Установява се, че всички тези неустойки са дължими от абоната в хипотезата на прекратяване на договора по негова инициатива или вина. Ищецът твърди, че в случая е налице хипотезата на прекратяване на договора, предвидена в т. 54. 12 от ОУ, съгласно която договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на "А1 България" ЕАД, в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 дни. Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая не е извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на оператора. Макар че в случая в клаузата е използван термина „прекратяване“, безспорно се касае за „разваляне“ на договора, което по своята същност е частен случай на прекратяването, но поставя допълнителни изисквания за възможността изправната страна по договора да се освободи от облигационната връзка с неизправната такава. Развалянето на договора представлява потестативно право, като начинът това право да бъде упражнено е уговорен в разпоредбите на чл. 87, ал. 1 и сл. от ЗЗД. За да породи това право 4 ефект и последици, същото винаги и без изключение следва да бъде нарочно упражнено от съответната страна по облигационното правоотношение. Само по себе си уговарянето на това потестативно право в полза на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва да уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. В конкретния случай ищцовото дружество твърди в исковата молба, че рамковия договор с ответната страна е прекратен поради нейното виновно неизпълнение. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респ. чл. 293, ал. 2 от ТЗ. Действително, нормата на чл. 87 от ЗЗД има диспозитивен, а не императивен характер, поради което е допустимо страните по един договор да се отклонят от общата уредба, като уговорят конкретни условия и ред за разваляне на договора, различни от посочените в чл. 87 от ЗЗД, но са длъжни да съблюдават принципа, че формата на разваляне на договора е в зависимост от формата на сключения договор. С оглед писмения характер на процесните договори, то и едностранното волеизявление на ищеца следва да бъде в писмена форма. По делото е безспорно, че липсва отправено писмено изявление от въззивното дружество, достигнало до въззиваемата, с което да е уведомена относно прекратяването на договора, за да породи то последици в правната сфера на страните. Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено сключените с ответницата рамков договори и приложения да са били прекратени преди изтичане на техния срок и счита, че за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка при прекратяване на договорите, поради което предявения иск досежно установавяне съществуването на задълженията за неустойка в трикратния размер, отстъпка от цената на ползваните мобилни услуги и от цената на предоставените на изплащане устройства е неоснователен.