Решение № 5188 от 20.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5188 гр. Пловдив, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330110462 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 против М. П. Д., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата М. П. Д. дължи на "Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от У. О.Ц.К. сумата от 1043, 36 лв. (хиляда четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода *., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 17.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер 98. 58 лв. (деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) за периода от *. , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XIX – ти гр. състав.

Ищецът излага, че за периода от * г. ответницата има задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в размер на 1043,36 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от *. в размер на 1

98,58 лв., за обект, находящ се в *. Твърди се, че в имота на ответницата, В и К услугите се отчитат и заплащат по наличния водомер с номер в системата па дружеството № * Твърди се, че при отчитането на водомерите, потребителят, респективно негов представител, е присъствал и се е подписал в карнета при отчетите. Връчвани са многократно покани за доброволно плащане, по такова не е реализирано.

Излага, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив е подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответницата М. П. Д. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 17.03.2022г., не са били заплатени и тъй като заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.дело № *г. на 19 гр. състав на ПРС е връчена но реда на чл.47, ал.5 ГПК “Водоснабдяване и канализация” ЕООД се явява необходимо да докаже дължимостта на претендиралите в заповедта суми.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата М. П. Д..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIX – ти гр.състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за *. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите 2 се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените от ОП „Жилфонд“ документи, се установява, че имотът, находящ се в * е общинска собственост и за процесния период е бил отдаван под наем на ответника. Бил е сключен договор за наем от *г., изменен с допълнително споразумение, находящо се на л. 92 от делото, като от страната са подписани и декларации за представянето на настанителната заповед на ищеца и е поето задължение за ежемесечно представяне на бележки за платени консумативи, вкл. ВиК. Ето защо съдът приема, ответницата * е имала качеството „потребител”, поради което за същата е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответницата и нейната * *, видно от представените от ОП „Жилфонд“ констативни протоколи и от самите договори.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник ВиК услугите се отчитат и заплащат по наличния водомер с № *, като при отчитането на водомерите ответницата е подписвала карнетите.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително извънсъдебното признание на част от задълженията. В карнетите е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил 3 обитаван от ответницата и нейната *, поради което същата има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.

86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от представената и неоспорена справка в размер на 31.77 лева, като съгласно чл. 3 от подписаното споразумение при забава на длъжника (ответник) на вноска или текущо задължение правните последици отпадат занапред. Ето защо претенциите се установяват за пълните предявени суми и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 585, 54 лева за исковото производство, от които: 75 лева – държавна такса, 410, 54 лв. – депозит за особен представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 325 лева, тъй като на 4 основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.

П. Д., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 сумата от 1043, 36 лв. (хиляда четиридесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода *., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.03.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и мораторна лихва върху главницата в размер 98.58 лв. (деветдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки) за периода от *., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XIX – ти гр. състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, с ЕИК:

115010670 сумата от общо 937, 54 лв. (деветстотин тридесет и седем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски, от които: 585, 54 лева – съдебно – деловодни разноски в настоящото исково производство и 76, 325 лева – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.