Решение № 419 от 02.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. Пазарджик, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200234 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗП А. П. А., ЕИК ..., от гр. С., ул. „О.“ № 11 против наказателно постановление № 13-... от ... г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1600 лева.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага доводи в тази насока и иска потвърждаване на постановлението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Районният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят ЗП А. П. А. е санкциониран за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ, на ... г. при извършена проверка в обект за отглеждане на грозде - лозе, намиращо се в местността „И.“, землището на гр. С., не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на работна сила и не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К. С. А. с ЕГН **********.

По време на осъществената на ... г. около ... часа проверка в гореописания обект от инспектори при ДИТ – Пазарджик, сред които и свидетелката В. Д., забелязали, че няколко лица берат грозде в лозовия масив.

Установили общо пет лица. Сред тях бил и синът на ЗП, както и още две лица, които не работили. Синът на жалбоподателя заявил, че масивът се обработва семейно, като ЗП е баща му. После се обадил на баща си и жалбоподателят също пристигнал на мястото на проверката. Инспекторите разговаряли с него, като пред тях жалбоподателят потвърдил, че именно в качеството си на ЗП обработва посочения лозов масив в местността „И.“. По преписката е приложена и карта за регистрация на жалбоподателя като земеделски производител. На място в хода на проверката инспекторите на ДИТ изготвили списък на работниците, съдържащ имената им, дата на раждане, адрес, вида на извършваната работа – бране на грозде, уговореното дневно възнаграждение, работно време и време за почивка. Всеки от работниците се подписал срещу информацията, попълнена за него. За св. К. С. А. било отразен трудово възнаграждение (надник) от 40 лева, работно време – от ... ч. Пристигналия на място А. П. А. потвърдил, че лицата работят за него. На ... г. жалбоподателят се явил в ДИТ Пазарджик, където представил карта за регистрация на ЗП и сключен договор за изпълнение с лицето К. А. с дата ... г. Като приели, че е извършил нарушение на трудовото законодателство, инспекторите на ДИТ съставили АУАН на ЗП за лицата, заварени да полагат труд. Въз основа на съставения АУАН, съставен от свидетелката Д., касаещ полагания труд от К.

А., било издадено и процесното НП.

2

Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в показанията на свидетелите В. Д. и К. А..

Показанията на свидетелите В. Д. и К. А. съдът кредитира изцяло като ясни, категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните обстоятелства на нарушението, както вътрешно, така и във връзка с останалите доказателства по делото. Те са дадени от лица, които реално не са заинтересовани от изхода на делото. На първо място в показанията си свидетелката Д. заяви, че в разговор в деня на проверката лицата са заявили ясно при кого работят, кой колко получава като възнаграждение и работното им време, с посочената почивка. Именно заявено лично от лицата е било отразено в съставения от служителите на ДИТ списък, в който лицата са се подписали и са потвърдили информацията, съдържаща се в него. Изложеното в списъка по същество е било потвърдено и от жалбоподателя, както в деня на проверката, така и по-късно с представянето в ДИТ Пазарджик на исканите от него документи – карта за регистрация на ЗП и договор за изпълнение.

Изложеното в съдебно заседание от актосъставителя Д. по отношение на съставомерните признаци на извършеното нарушение се подкрепя изцяло от показанията на свидетелката К. А.. Последната потвърждава, че е полагала труд – брала е грозде за жалбоподателя, при това не само в деня на проверката, за което е получавала възнаграждение, потвърди и обстоятелството, че именно жалбоподателят е организирал работата им, като е заявявал в колко часа къде да се явят и да започват работа.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес да инициира производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

При извършена служебна проверка съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване изискванията на действащия към момента на издаването им закон.

3

Според легалната дефиниция по § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП, „Земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция.

Вписването в регистъра по чл. 7, ал. 1 от ЗПЗП няма за последица възникването на нов правен субект. Според чл. 3, ал. 1, т. 11 от Закона за регистър БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически лица осигурители, а според чл. 4, ал. 1 от ЗРБУЛСТАТ, агенцията по вписванията определя уникален единен идентификационен код /ЕИК/, задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ“.

В настоящия случай правилно в обжалваното НП лицето А. П. А. е определено с качеството си на земеделски производител и „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и е отразен именно ЕИК на ЗП, а не ЕГН на физическото лице, доколкото последното не е страна по трудовото правоотношение с работника К. А.. Съответно правилно е определен видът на наложената санкция - глоба, а не имуществена санкция, каквато се налага на юридически лица или еднолични търговци, каквото качество жалбоподателят не притежава.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Следва да се отбележи, че договорите по чл. 114а от КТ са регламентирани от законодателя именно да уредят краткотрайна сезонна работа, каквато е и брането на малини. Трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал. 1 от КТ пред Инспекцията по труда трудовият договор по чл. 2 се сключва между работник и работодател - регистриран земеделски стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра - по един за всяка страна.

В случая безспорно е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор. Ирелевантно е дали лицето К. А. престира труд – бере грозде от самия ден на проверката или от преди това (самата тя заяви в съдебно заседание, че е работила два дни). Без значение за доказване на 4 нарушението е дали се касае за един, или няколко работни дни, доколкото е установено полагането на труд преди сключването на писмен трудов договор.

При тези данни съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на работодателя ЗП А. П.

А. на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният в полза на земеделския производител труд е бил при параметри, характерни за трудовите правоотношения: място на работа, длъжност, трудово възнаграждение, работно време и почивки.

Не могат да бъдат споделени възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя. На първо място законодателят е категоричен в разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следва да се отбележи, че самият ЗП в деня на проверката пред инспекторите на ДИТ не само не е отрекъл, но дори е потвърдил, че лицата работят за него, а самите работници, между които и А. са изложили пред проверяващите в негово присъствие, че получават трудово възнаграждение за работата си. При така установеното няма как да се приеме, че е налице граждански договор за изпълнение. Налице са характеристиките на трудово правоотношение – договорено възнаграждение на ден, работно място – лозов масив в землището на гр. С., работата, която извършва лицето като берач на грозде, с посочено работно време и почивки. По делото безспорно се установи, че К. А. е престирала труд в полза на жалбоподателя. Дали работникът извършва специализирана дейност, за която се изискват определени знания и умения или е общ работник е без значение. Важното е в случая, че работникът полага труд в полза на работодателя, а съгласно закона и еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се приема, че е налице трудово правоотношение.

На следващо място е ирелевантно и кой точно е собственик на лозовия масив, в който лицата са полагали труд. Важно е за делото в чия полза е престиран този труд. Обстоятелството, че масивът е собственост на ЮЛ (чийто управител е жалбоподателят, между другото) е без значение, тъй като няма пречка ЗП да обработва земя, която не е негова собственост. В конкретния случай по безспорен начин е установено, че масивът се обработва 5 от жалбоподателя в качеството му на ЗП, а по какъв начин той е уредил отношенията си със собственика на земята – ЮЛ – е ирелеватно за спора. От една страна не само самият жалбоподател е заявил пред проверяващите, че обработва масива като ЗП, представил е и карта за регистрация като ЗП, но в тази насока е и заявеното от неговия син в деня на проверката, а не на последно място и берачите също са посочили, че работят „за Наско“. Ето защо за съда е безспорно установено от събраните доказателства, че „работодател“ по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ се явява именно жалбоподателя в качеството му на ЗП, а не ЮЛ – собственик на земята. Именно в полза на жалбоподателя като ЗП е полаганият труд. Тук следва само за пълнота да се отбележи и нелогичната и противоречива линия на защита от страна на жалбоподателя и неговия процесуален представител в хода на производството – от една страна се твърди, че земята е собственост на ЮЛ и жалбоподателят няма качеството на работодател на лицата, заварени да работят там, а от друга – точно обратното – представят се договори за изпълнение между жалбоподателя като ФЛ в качеството му на възложител по тези договори и лицата, заварени да работят там в деня на проверката – в качеството им на изпълнители. В крайна сметка остава неясно какво се стреми да се докаже по този начин – дали в полза на жалбоподателя работят тези лица на граждански договори или тези лица нямат никакви правоотношения с А. А., тъй като земята е собственост на ЮЛ. Тази противоречивост в поведението на жалбоподателя и обстоятелството, че представеният договор за изпълнение с лицето К. А. въобще не е подписан от него, всъщност водят съда до единствения възможен извод – че този договор е създаден само за целта на проверката. И тъй като още в хода на административното производство е установено, че договорът не е надлежно подписан от жалбоподателя, сега в хода на съдебното производство се стига дотам да се твърди, че масивът е собственост на ЮЛ, което евентуално се явява работодател и чиято полза е извършваната работа, а ЗП въобще не е страна в правоотношението с К. А. - нещо което обаче именно представеният от самия жалбоподател договор за изпълнение опровергава.