Протокол № 1713 от 17.11.2022, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1713 гр. Сливен, 17.11.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван М. Д. при участието на секретаря Росица Н. Стоянова и прокурора Я. Н. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван М. Д. Частно наказателно дело № 20222230201267 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

За РП – Сливен, редовно призована се явява прокурора К..

Обвиняемите пор. №№ 2 и 3, редовно призовани се явяват лично и с адв. Д. А. от САК, редовно преупълномощен от днес.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че в днешното с.з. не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

САМОЛИЧНОСТ НА ОБВИНЯЕМИТЕ:

Д. К. Д. роден на .. г. в гр. Р., жител и живущ в гр. Н.З., ул. Д. Б. ......, българин, бълг. гражданин, с основно образование, работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

С. Н. Г. роден на .. г. в гр. Ст.З., жител и живущ в с. Г., общ. С. ул. Вл.З..

.. българин, бълг. гражданин, със средно образование, работи, разведен, неосъждан, ЕГН: **********.

Съдът разясни на страните правата по чл.274 и чл.275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК.

АДВ. А.: Моля състава в днешното дело да бъде отведен по следните 1 съображения: Доколкото съм запознат съдебният състав, който днес разглежда делото, веднъж се е произнасял в производство по чл.65 от НПК.

За двамата обвиняеми като изключително странно и несъобразено със съдебната практика, още при първото произнасяне по чл.65, направено два месеца от първоначалното задържане е определил забрана за ново искане за изменение мярката за неотклонение, което защитата счита за странно и предубеденост. На следващо място в своето произнасяне съдебният състав е направил един изключително повърхностен анализ на доказателствата по делото, като във разрез със съдебната практика и европейското законодателство не е обсъдил съдебните доводи. На следващо място искам да отбележа, че още в искането за образуване на настоящото производство по чл.65 колегата е посочил, че желае да се запознае с материалите по ДП 30 мин. преди започване на делото, което е напълно нормално. Почитаемия състав е напълно наясно, че защитата на двете обвиняеми лица е от гр.София и напълно логично е тази защита да се добере и достигне до СлРС, т.к. това дело и мярката за неотклонение и на двете лица се разглежда за пореден път и разследването тече седем месеца. Ноторно известно е на състава, че времето за придвижване от гр. София до гр.С. е повече от 3 часа и за съжаление защитата не разполага нито с личен или служебен хеликоптер, за да долети или телепортира до гр.С., а едно ставане в 4 ч. сутринта, както подзащитните ми, така и аз, и целия процес се нуждае от една защита и защитна линия, която да е адекватна и да бъде присъстваща в с.з., не само тялом, но и духом и с мисъл. По този начин смятам, че може да се осъществи в пълнота правото на защита, което е конституционно установено, а също така залегнало в материалния и процесуалния закон. Смятам, че напълно е било възможно уважаемия съдебен състав да направи и насрочи в обедните часове, за да може в пълна мяра да се изпълни правото на защита на моите подзащитни, да бъде спазен елементарен принцип на равнопоставеност между защитите и държавното обвинение, като същите страни да бъдат в сходна кондиция.

Смятам това за една категорична индиция за предубеденост и необективност на съдебния състав, т.к. насрочването на делото е по негова преценка и създаване от негова страна на обективни пречки, които неосигуряват равнопоставеността на страните, а напротив силно я нарушават. За пълнота ще добавя, че същият съдебен състав приема, че по отношение на обв.Г. е налице опасност да извърши престъпление, като същият е неосъждан, което 2 отново е в разрез с установената трайна съдебна практика, а по отношение на двамата обвиняеми се приема, че има опасност те да се укрият, като те не само не са се укривали, а са се явили същите с ясното съзнание, че спрямо тях ще бъде повдигнато обвинение и спрямо тях ще бъдат взети мерки за неотклонение, които търпят и до ден днешен като се ограничава тяхното предвижване, правото на труд и т.н. Смятам също така, че Районния съд в състав с почитаемият председател на съдебния състав с категоричност не предостави на жалбоподателите в днешното с.з. и мои подзащитни достатъчно гаранции срещу произвола на органите на ДП, във връзка с неритмичното производство и до голяма степен бездействие от тяхна страна, грубо и явно нарушение на принципи и постулати, залегнали в НК, сред които и несъмнено тези залегнал в чл.22 ал.3 от НПК, а именно за това, че приоритетно следва да се разследват делата, по които обвиняемите са с ограничено право на придвижване. Предвид всичко това считам, че са налице основанията на чл.29 ал.2 от НПК, а именно, че настоящият съдебен състав може да се счита да предубеден и необективен и може да се отведе.

Обв. Д. К. Д.: Поддържаме становището на адвоката ми.

Обв. С. Н. Г.: Поддържам становището на адвоката ми.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице основанията за отвод на съдебния състав, т.к. в нито един от аргументите не чух причина за отвод. На първо място действително същия съдия се е произнасял по мярката за неотклонение, но няма пречка да се произнесе и втори път, няма такава забрана. Лично аз, считам, че анализа на доказателствения материал в предходно разглеждане на мярката е напълно достатъчно. В Досъдебното производство не се произнася с окончателна присъда. По отношение на въпроса с придвижването в крайна сметка, съда е длъжен да насрочи делото в най-кратък срок и той е направил точно това. Правото на защитника и обвиняемите е как да си организират придвижването и защитата. По отношение на въпроса, че съда в предходното разглеждане на мярката е наложил забрана по чл. 65 ал.6 е напълно законна процедура и няма как, че някакъв съдебен състав е приложил напълно законова процедура да е основание за отвод. Не виждам как съда може да защитава срещу прокурора и разследващия, съда е осигурил тази защита като е насрочил делото в найкратък срок, за да може да бъде разгледана мярката и по този начин е 3 осигурил защита на обвиняемите лица от нас, органите на доразследването.

Въпроса за продължителността на разследването, считам, че е по същество на мярката и не считам, че е основание за отвод на състава на съда, но искам да отбележа, че след предното разглеждане на делото, то се върна на 24.10. и веднага след това в рамките на 2 дена аз го изпратих на ВКП по сигнал отново на защита. Делото се върна от ВКП при наблюдаващия прокурор на 10.11. и на 14.11. постъпи настоящата жалба. Реално, фактическа тази папка с дело не е достигнала фактически до разследващия полицай от м. септември. Въпреки това се извършват действия по разследването, но мога по същество да изброя и различни свидетели, които са били разпитани наскоро, но това е въпрос по същество. Дори не съм казала как ще пледирам по жалбата.

АДВ. А.: Искам да допълня, че на първо място, във връзка с това, което сподели представителя на държавното обвинение, че делото е било за разглеждане на мярката за неотклонение, впоследствие във ВКП по сигнал, смятам, че ноторно известно е, от наблюдаващия прокурор и състава, че установената трайна практика факта, че едно производство се намира не у разследващия или държавното никога не води до неразглеждане на процесуални следствени действия, напротив такива следва да се разглеждат, дори да не се намира делото у разследващия орган. На следващо място във връзка с организацията защитата на подзащитните ми искам да добавя, че този час на започване 9.00, като изключим необходимостта от 4 ч. ставане на защитата, за да организира своя път е изключително затрудняващо за обв. Д., който е с мярка за неотклонение „Домашен арест“, която се регулира и чрез електронно наблюдение като същият има право да напуска адреса си в 08.30 ч. и същият следва да бъде доведен до сградата на Съдебната палата в гр.С. с едно неразумно шофиране, което застрашава неговото здраве и на други лица, които се придвижват с него. И пак казвам, че едно насрочване около обяд щеше да осигури равнопоставеност и нормално придвижване за обв. Д. и това щеше да бъде едно нормално отношение, т.к. все още няма влязъл в сила акт, който следва да търпят и е едно евентуално предположение.

Съдът намира искането на защитника на обвиняемите за необосновано, т.к. то не кореспондира с фактологията по делото. Факт е, че настоящият състав е гледал друго искане за изменение мярката за неотклонение на двамата обвиняеми, но също така е факт, че това определение е потвърдено от състав на СлОС.

4

Относно твърдението, че делото било насрочено за 09.00 ч., съдът следва да посочи, че в молбата на адв. Т., в особено искане изрично фигурира датата 17-ти, като негова свободна дата. Там той е поискал да му бъде дадена възможност да се запознае с доказателствата по делото половин час преди заседанието по делото. Делото е насрочено за 9 ч., а работното време на съда е от 8.30 ч., т.е. това му особено искане е изпълнено. Буди недоумение твърдението на пълномощника на обвиняемите, че следвало да става в 4 ч., за да организира пристигането си в гр.С.. Съдът не знае кога е разбрал за с.з. настоящия пълномощник, но е могъл да дойде предния ден, за да организира адекватна защита.

На другите твърдения съдът няма да отговаря, т.к. те са по същество.

Настоящият съдия-докладчик не е пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, но за да се избегнат всякакви съмнения в обективността и безпристрастността му при постановяване на съдебния акт, следва да се отведе, а делото да се изпрати на Председателя на СлРС за разпределяне на друг състав. Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТВЕЖДА от състава разглеждащ делото съдията Иван Манчев.

Определението не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва на Председателя на СлРС за разпределяне на друг състав.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието по делото се закри в 09.35 ч.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________

5