Решение № 47 от 20.06.2025, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Трявна, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100061 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.

В исковата молба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД против Д. Х. В. се излага, че се предявява във връзка със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас. С разпореждане от 05.01.2024 г. по ч.гр.д.

№3988/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (възстановено ч.гр.д.

№8420/2010 г. по описа на същия съд) на ищеца било указано да предяви установителен иск по чл.422 ГПК срещу длъжника Д. Х. В., но ищецът счита, че в случая не са налице предпоставките за това. Твърди, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на 31.03.2012 г., преди влизане в сила на изменението на чл.415 ал.1 ГПК, поради което е влязла в сила.

Депозираното възражение от длъжника се явявало просрочено, а предявеният иск по чл.422 ГПК недопустим. Твърди се в исковата молба, че на 05.09.2007 г. между „Обединена Българска Банка“АД, като кредитор, и ответника, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 10 000 лв. срещу задължението на кредитополучателя да върне ползвания кредит, заедно с договорна лихва, при месечни вноски, всяка в размер на 163,13 лв., със срок до 26.08.2015 г. Съгласно чл.7 от договора, при забава на плащанията на 1 главницата по кредита, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва. В чл.21 от договора страните уговорили, че при пълно или частично неплащане на две поредни погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо уведомяване на длъжника. На 30.09.2010 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. С договор за продажба на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. вземанията по договора за кредит били прехвърлени на ищеца, за което кредитополучателят бил уведомен от ищеца, като пълномощник на цедента.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: 7872,94 лв. – главница, 620,31 лв. – договорна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г.; 37,47 лв. – наказателна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявения иск с твърдение за настъпила погасителна давност по чл.110 ЗЗД за главницата и по чл.111 ЗЗД за лихвите. Твърди, че въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас са образувани изп. дело №114/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Г.., а по-късно и изп. дело №489/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Г... По първото изпълнително дело имало частично погасяване на задълженията по заповедта, които не били съобразени при предявяване на иска. И по двете изпълнителни дела в продължение на повече от две години не били извършени валидни изпълнителни действия, поради което изпълнителните производства следвало да се считат за прекратени.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, а чрез депозирано писмено становище на пълномощника си юрисконсулт М. М. заявява, че поддържа предявения по делото иск и претендира за неговото уважаване. Ответникът, чрез упълномощения адв. Г., поддържа направените в писмения отговор оспорвания.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът 2 намира за установено следното:

Въз основа на подадено на 19.10.2010 г. заявление е издадена заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, с която е разпоредено длъжникът Д. Х. В. и длъжникът Д. Г. Г. да заплатят солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД следните суми: СУМАТА от 7872,94 лв. - главница по договор за потребителски кредит от 05.09.2007 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 620,31 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.;

СУМАТА от 37,47 лв. – наказателна лихва за просрочени главници, дължима за периода от 26.02.2010 г. до 18.10.2010 г.; СУМАТА от 566,53 лв. - разноски по делото. За вземанията по заповедта е издаден изпълнителен лист от 26.10.2010 г.

На 29.06.2023 г. е подадено възражение от длъжника Д. Г. Г., в резултат на което на заявителя е указано да преди установителен иск по чл.422 ГПК срещу посочения длъжник. С определение №5745/10.10.2023 г. по ч.гр.д.

№3988/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (образувано поради унищожаването на ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас след изтичане на срока за съхранение на делото по чл.65 ал.1 т.2 ПАС) издадената заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас и издадения въз основа на него изпълнителен лист са обезсилени спрямо длъжника Д. Г. Г..

На 04.12.2023 г. по образуваното ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас е депозирано и възражение от длъжника Д. Х. В.. С разпореждане №229/04.01.2024 г. по ч.гр.д. №3988/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас (възстановено от ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас) на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, като цесионер на вземане от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е указано да предяви установителен иск срещу длъжника Д. Х. В. относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В указания му едномесечен срок е депозирана искова молба, въз основа на която е образувано гр.д. №4018/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С влязло в сила определение 3

№66/03.01.2025 г. по гр.д. №4018/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия Районен съд – Трявна.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 05.09.2007 г. между „Обединена българска банка“АД /като кредитор/ и ответника Д. Х. В. /като кредитополучател/, при поръчителството на Д. Г. Г., е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение, по силата на който кредиторът се е съгласил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 10 000,00 лв. С договора кредитополучателят се е задължил да ползва кредита съобразно уговорените в него условия и срокове и да го върне ведно с дължимите лихви. Съгласно договора: Редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 12,25% годишно. Годишният процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита, определен съгласно Закона за потребителския кредит, е в размер на 13,6. Кредитът се издължава на 96 месечни анюитетни вноски в размер на 163,13 лв., включващи главница и лихва, считано от 26.09.2007 г., на 26 число на месеца. Крайният срок на издължаване на дълга по кредита е 26.08.2015 г.

На 31.01.2018 г. е сключен договор за прехвърляне на вземания между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД (като цедент) и „ЕОС

МАТРИКС“ЕООД (като цесионер), по силата на който в полза на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ЕООД са прехвърлени парични вземания, включително са прехвърлени и вземанията по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 05.09.2007 г., сключен с ответника Д. Х. В.. С приложение №3 към договора за прехвърляне на парични вземания, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“АД е потвърдила извършената цесия.

На 21.12.2021 г. е изготвена уведомление за извършено прехвърляне на вземания изх.№МА 00008182 до длъжника Д. Х. В., което е представено по делото, но без данни за връчването му на адресата.

Въз основа на представени по делото справки от ЧСИ с рег.№802 Н. Г.. се установява, че въз основа на изпълнителния лист по заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас са образувани последователно, както следва:

4 изпълнително дело №414/2012 г. и изпълнително дело №89/2021 г. – и двете по описа на посочения ЧСИ, като в хода на изпълнителните дела са постъпили плащания от длъжника Д. В..

От заключенията на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице К. Н. Д. (основно и допълнително), както и от обясненията на вещото лице при приемане на заключението му, се установява, че: Отпуснатият потребителски кредит по процесния договор за кредит е изцяло усвоен от ответника Д. В. на 10.09.2007 г. След приспадане на такса за управление на кредита в размер на 175,00 лв., на 11.09.2007 г. е изтеглена в брой сумата от 9805,00 лв. През периода 25.09.2007 г. – 25.08.2010 г. са платени по договора общо 4949,77 лв., от която: 2127,06 лв. – главница;

2795,87 лв. – договорна лихва; 26,84 лв. – наказателна лихва. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – към 20.10.2010 г. непогасена по договора за кредит е сумата от общо 8530,70 лв., от която: 7872,94 лв.; 620,31 лв. – договорна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г.; 37,47 лв. – наказателна лихва за периода 26.02.2010 г. – 18.10.2010 г. След подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е образувано изпълнително дело №114/2012 г. по описа на ЧСИ Н.

Г.., като в периода 04.11.2010 г. – 05.03.2014 г. ответникът е направил допълнителни вноски в размер на 2737,00 лв. От тях за погасяване на присъдени съдебни разноски е сума в размер на 680,00 лв. и 2057,00 лв. разноски по изпълнителното дело. В хода на изпълнителното производство са погасени суми от длъжника Д. Велев, като към датата на изготвяне на заключението на вещото лице, от вземанията по изпълнителния лист са погасени вземанията за договорна и наказателна лихва, както и за съдебни разноски. Непогасена към тази дата е главницата в размер на 7872,94 лв.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По отношение допустимостта на предявения иск:

Заповед №5391/20.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановена по ч.гр.д. №8420/2010 г. по описа на Районен съд – Бургас и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.10.2010 г. са връчени на длъжника в хода на образуваното въз основа на последния изпълнително дело 489/2021 г. по описа на ЧСИ Н. Г.. с 5 рег.№802 на Камарата на ЧСИ и с район на действие Окръжен съд – Бургас – на 01.12.2023 г., заедно с връчването на покана за доброволно изпълнение.

Възражението от длъжника Д. В. по чл.414 ГПК е подадено на 04.12.2023 г., т.е. в едномесечния срок по чл.414 ал.2 ГПК (в действащата към този момент редакция с ДВ бр.100/2019 г.).

Неоснователно в исковата молба се твърди, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника преди датата 01.12.2023 г. Данни за редовно такова връчване по делото няма. Извършеното в хода на изпълнителното производство връчване чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника Д. В. е нередовно, тъй като е видно, че уведомлението е залепено, без да е удостоверено от връчителя изпълнение на процедурата по чл.47 ал.1 ГПК, а именно най-малко три посещения на адрес, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.

В случая не е налице хипотезата на чл.47 ал.1 изр.последно от ГПК, тъй като няма посочен източник на данни, че лицето не живее на адреса.

Поради изложените по-горе съображения съдът счете, че след като възражението на длъжника Д. В. е подадено в срока по чл.414 ал.2 ГПК, то издадената срещу него заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.