Определение № 1311 от 15.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1311 гр. София, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на Р. Р. Н. подадена чрез процесуалния й представител адвокат П., определена с Решение № 2985/19.12.2024 г. на НБПП срещу Определение № 6184 от 27.03.2025 г., постановено по гр.дело № 2002/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав, с което съдът е оставил без уважение искането й за освобождаване от държавна такса и разноски в производството по делото.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 10.04.2025 г., а частната жалба е подадена на 16.04.2025 г.) от легитимирана да обжалва страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. С оглед характера на производството, на този етап не се дължи държавна такса.

Предвид горното частната въззивна жалба е редовна и процесуално допустима.

Поддържа се, че обжалваното определение е необосновано и неправилно. Твърди, че съдът превратно е възприел вписаните в декларацията данни. Поддържа се, че ищцата получава единствено обезщетение от НОИ за майчинство, което не представлява доход, поради което и не го е вписала в декларацията. Поддържа се, че с исковата молба ищцата е представила доказателства, официални писмени документи, от които е видно от какво 1 издържа двете си малолетни деца, но те не са обсъдени от съда.

Жалбоподателката моли съда да отмени определението и вместо него постанови друго, с което да я освободи от заплащането на държавна такса и разноски по делото.

Въззивният съд и след като се запозна със становището на жалбоподателката и приложеното гр.дело № 2002/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав намира следното:

От фактическа страна:

Гр.дело № 2002/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав е образувано по искова молба на Р. Р. Н. против С. Г. Г. с правно основание чл.69 от СК за установяване, че ответникът е биологичен баща на Симона Р. Н., родена на 10.08.2024 г.

Исковата молба е подадена чрез пълномощник адвокат Б. В. П., определена с Решение № 2985/19.12.2024 г. на Национално бюро за правна помощ, което е приложено към исковата молба и с което и на основание чл.25, ал.3, във връзка с чл.22, ал.4 от ЗПП, при извод, че ищцата не разполага с достатъчно финансови средства за заплащане на адвокат й е допусната безплатна правна помощ за подготовка на документи за завеждане на дело за установяване на произход на малолетното й дете Симона Р. Н. и за процесуално представителство по делото.

С исковата молба ищцата е завила искане с правно основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК за освобождаването й от държавна такса и разноски, предвид предоставената й безплатна правна помощ по чл.23, ал.2 от ЗПП.

С Разпореждане № 6186/07.03.2025 г. първостепенният съд е оставил без движение искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК и е указал на ищцата да представи подробно попълнена декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, като ведно с разпореждането й е предоставил и бланка-образец.

В определения от съда срок ищцата е представила декларация.

С обжалваното определение съдът е приел, че декларацията е некоректно попълнена с оглед непосочването от ищцата откъде се осигуряват средства за издръжка на двете й малолетни деца, както и че не ставало ясно дали ищцата притежава или не дялове и акции в търговски дружества, както и парични влогове, тъй като в тази част в декларацията няма никакво отразяване 2 съгласно упътването.

По тези съображения съдът оставил искането без уважение.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок и по гореизложените вече съображения се явява редовна и процесуално допустима.

Ето защо частната жалба ще следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а частната въззивна жалба-основателна.

Първостепенният съд неправилно е определил правната квалификация на искането, поради което е дал незаконосъобразни указания, в следствие на което е постановил и неправилен съдебен акт.

Искането на ищцата е с правно основание чл.83, ал.1, т.6 (нова - ДВ, бр.

102 от 2022 г.) от ГПК, а не по чл.83, ал.2 от ГПК.

Съгласно посочената разпоредба такси и разноски по производството на делата не се внасят от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ.

Към исковата молба е представено решение на НБПП, с което на ищцата е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.23, ал.2 и ал.3 от ЗПП.

При това положение и в хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК, както и в останалите хипотези по ал. 1 освобождаването от държава такса и съдебни разноски става по силата на закона.

По горните съображения частната въззивна жалба е основателна, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 6184 от 27.03.2025 г., постановено по гр.дело № 2002/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав и вместо него постановява:

3

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.1, т.6 от ГПК ищцата Р. Р. Н., ЕГН **********, с.***, район ***, ***община, ул. „***“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, ап.** от внасяне на дължимите се в производството държавни такси и разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4