Решение № 1645 от 21.08.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2630/2016
- Вид
- Решение № 1645
- Подписан
- 21.08.2017
- В сила
- 02.07.2019
- Състав
- МАРИЯ ЯНКОВА ВРАНЕСКУ
Цитирани разпоредби
- чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 5 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14, ал. 1 · Закон за нормативните актове
- чл.645, ал.4 · Търговски закон
Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 21.08.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ при секретаря ЕКАТЕРИНА
КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т.д. № 2630 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН от „К.Т.Б.“ АД („КТБ“ АД), ЕИК *******чрез синдиците - А.Д.и К.М., за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на двадесет и един броя прихващания на насрещни вземания между Б.та и „П.С.Х.“ ЕАД ЕИК******* .
Ищецът твърди, че с Решение №
664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в е открито производство по несъстоятелност по отношение на „КТБ“ АД, обявена е неплатежоспособността и е определена начална дата на неплатежоспособността – 06.11.2014 г. С решение № 1443/03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г., САС, ТК, ІІІ с-в е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., СГС, ТО, VІ-4 с-в, в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на банката е определена датата - 06.11.2014 г., като е определена нова дата, на която е настъпила неплатежоспособността - 20.06.2014 г.
Ищецът твърди, че между между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“ ЕАД са сключени 5 договора за Банков кредит, съответно:
1.
На 08.12.2011 г. е сключен
Договор за банков кредит в размер на 14 000 000 евро и че към 29.10.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 8 554 539,48 евро.
2.
На 17.01.2013 г. между „КТБ“ АД
(н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 4 500 000 лв. и че към 18.09.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (Н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 2 413 390,35 лв.
3.
На 24.06.2013 г. между „КТБ“ АД
(н) и „П.С.Х.“ ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 1 500 000 лв. и към 29.10.2014 г., според извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са в размер на 974 082,60 лв.
4.
На 01.04.2014 г. между „КТБ“ АД (Н) и „П.С.Х.“
ЕАД е сключен Договор за банков кредит в размер на 4 000 000 лв. и че към 29.10.2014 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (Н) задълженията на ответника към банката по този договор за кредит са били в размер на 4 034 957,68 лв.
5.
На 26.11.2012 г. между „КТБ“ АД (н) и „П.С.Х.“
ЕАД е сключен нов Договор за банков кредит в размер на 180 000 лв. и към 30.10.2014 г., съгласно извлеченията от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н) задълженията на „П.С.Х.“ ЕАД към банката по този договор са в размер на 22 748,49 лв.
Ищецът твърди, че на 19.09.2014 г. в банката са постъпили 14 броя уведомления от „Е.“ ДЗЗД, „Е.“ ДЗЗД, „ПСВ“ ДЗЗД, „ГБС-А.“ ДЗЗД, „ГБС и П.“ ДЗЗД, „П. Х.“ ДЗЗД, „К.“ ДЗЗД, „ЕТС Т.“ ДЗЗД, „П.Г. Х.“ ДЗЗД, „В.-ИПС“ ДЗЗД, „Т.“ ДЗЗД, „В. Ц. ****“ ДЗЗД, „Е.“ ДЗЗД, „И.“ ДЗЗД, с които всяко от дружествата уведомява банката на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, че са прехвърлили своите вземания срещу „КТБ“ АД (н) в полза на „П.С.Х.“ ЕАД. Твърди се, че на същата дата – 19.09.2014 г. в деловодството на „КТБ“ АД (н) са депозирани 14 броя писмени изявления от „П.С.Х.“ ЕАД, с които последното уведомява банката за извършените цесии и прави изявления за прихващане на вземанията си по тези цесии срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).
Твърди се, че на 30.10.2014 г. в банката са постъпили 2 броя уведомления от „П. и. б.“ АД и от И.И.Д., с които всяко от едно от посочените лица на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомява банката, че са прехвърлили своите вземания срещу „КТБ“ АД (н) на ответното дружество с Договори за цесия и двата от 30.10.2014 г. Твърди се, че на 30.10.2014 г. и на 03.11.2014 г. в банката са постъпили две уведомления уведомления за цесии и прави изявление за прихващане на вземанията си по теци цесии срещу задъжленията, които има към „КТБ“ АД (н).
Твърди се, че на 31.10.2014 г. в деловодството на банката е постъпило уведомление от М.Е., с което същата на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомява банката, че е прехвърлила своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) е депозирано писмено изявление от ответното дружество, с което дружеството уведомява банката за извършената цесия и отправя изявление за прихващане на вземанията си по тази цесия срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).
Ищецът твърди, че на 16.10.2014 г. в банката е постъпило уведомление от С.Д., с което същата на основание чл.
99, ал. 3 ЗЗД уведомява банката, че е прехвърлила своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) е депозирано писмено изявление от „П.С.Х.“ ЕАД за извършената цесия и отправя изявление за прихващане на вземанията си срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).
Твърди се, че на 04.11.2014 г. в банката е постъпило уведомление от „Бургаски свободен университет“, както й още 2 уведомления от последния, всяко на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с които уведомява банката, че е прехвърлил своите вземания от „КТБ“ АД (н) на „П.С.Х.“ ЕАД и че на същата дата в деловодството на „КТБ“ АД (н) са депозирани 3 писмени изявления от „П.С.Х.“ ЕАД, с които дружеството уведомява банката за извършените цесии и отправя изявление за прихващане на вземанията си по тези цесии срещу своите задължения към „КТБ“ АД (н).
Ищецът счита, че изявленията за прихващане са направени след началната дата на неплатежоспособност на банката и след поставяне на същата под специален надзор, поради което извършените прихващания са с темпорален ефект, който попада в приложното поле на чл. 59, ал. 5 от ЗБН. Ищецът твърди, че трябва да бъде приложена новата редакция на чл.
59, ал. 5 от ЗБН, приета с Изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. В исковата молба се твърди, че процесните прихващания са недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, защото са извършени след началната дата на неплатежоспособност и след датата на поставянето на банката под специален надзор. Излагат се също така твърдения, че дори и да се приеме, че настоящата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН няма обратно действие, то и при старата редакция на посочената норма недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността. Ищецът навежда доводи, че фактическият състав на прихващането е реализиран на датите на получаване на изявленията във всички случаи след обявената дата на неплатежоспособност на „КТБ“ АД - 20.06.2014 г.
Ищецът моли да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите в производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД (н) на извършените от ответника прихващания, между неговите задължения към банката и придобитите вземания чрез цесии, подробно цитирани в исковата молба и по-горе. Претендира направените в производството разноски.
ОТВЕТНИКЪТ „П.С.Х.“ ЕАД оспорва така предявения иск, като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло изцяло. Счита, че са налице предпоставките за действителността на извършените заявления за прихващане. Твърди, че прихващанията са действителни, тъй като изхождат от „П.С.Х.“ ЕАД, а не от банката. Навежда мотиви, че прихващането като способ за прекратяване на задължения при банкова несъстоятелност е регламентирано изрично от законодателя в чл. 59, ал. 1 (действащ към момента на извършване на прихващането), съгласно който текст кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо.
В законоустановения срок от ищцовата страна е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват всички възражения на ответника, правят уточнение на абзац първи от исковата молба като молят да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), описаните в исковата молба прихващания, които са извършени от ответника „П.С.Х.“ ЕАД след началната дата на неплатежоспособност на банката и след поставянето и под специален надзор.
В производството е конституарано като ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ - „П.и.б.“ АД от страната на ответното дружество. Третото лицеп помагач оспорва исковете, като излага твърдения, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 59 ЗБН в старата й редакция към ДВ, бр.105 от 29.12.2011г. /действала и към датите, на които са извършени прихващанията/, тъй като законодателят не е придал изрично обратно действие на разпоредбата и че при действието на разпоредбата на чл. 59 в редакцията й към ДВ, бр.105 от 29.12.2011г. /действала и към 30.10.2014г./, законодателят изрично е предвидил възможността на кредиторите да извършват прихващания със свои задължения към банка, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност.
Съдът, като взе в предвид представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено следното:
Между страните не се спори, че „П.С.Х.“ ЕАД е имало задължения към „КТБ“ АД (н), произтичащи от сключени между страните пет броя договори за банков кредит, съответно от 08.12.2011 г., 17.01.2013 г., 24.06.2013 г., 01.04.2014 г. и 26.11.2012 г., както следва за сумите от: към 29.10.2014 г. - 8 554 539,48 евро по договора за банков кредит от 08.12.2011 г.; към 18.09.2014 г. - 2 413 390,35 лв. по договора за банков кредит от 17.01.2013 г.; към 29.10.2014 г. - 974 082,60 лв. по договора за банков кредит от 24.06.2013 г.; към 29.10.2014 г. - 4 034 957,68 лв. по договора за банков кредит от 01.04.2014 г.; към 30.10.2014 г. - 22 748,49 лв. по договора за банков кредит от 26.11.2012 г.
Между страните не се спори за факта на извършените цесии и за възникналите между ищеца и ответника правоотношения във връзка с входираните в банката изявления за прихващане на „П.С.Х.“ ЕАД, както и за активните вземания по изявленията за прихващане. Безспорни между страните са и процесните договори за прехвърляне на цитираните вземания, за които „КТБ“ АД (н) е уведомена в периода между 19.09.2014 г. и 04.11.2014 г. Не е спорно също, че са налице предпоставките за прихващанията и същите са извършени с ликвидни и изискуеми вземания.
Предмет на производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН е действието на изявлението, направено от кредитор, с което се прихващат вземания на банката в несъстоятелност, по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността, като трябва да се установят фактите, при които прихващането ще е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.
Спорът между страните касае приложението на закона за банковата несъстоятелност и конкретно разпоредбите относно ефекта на извършените прихващания, между вземанията на банката към ответника и вземанията на ответникът към банката, последните основани на цесии, т.е. придобити вземания от трети лица.
Между страните се спори коя е приложимата редакция на чл. 59, ал.5 ЗБН, респективно кои са елементите от фактическия състав на преобразуващото право да се иска обявяване на относителната недействителност на процесните прихващания.
. Съгласно чл. 59, ал. 5 ЗБН в новата й редакция - ДВ., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката, освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на неплатежоспособността или след поставянето на банката под специален надзор, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособност на банката.