Определение № 7994 от 25.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7994 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110142053 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

М. П. К. е предявил срещу „Топлофикация София” ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 2823,79 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 15.12.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 400,74 лева, мораторна лихва върху главницата за периода от 01.12.2006 г. до 19.11.2009 г., както и на сумата от 301,23 лева, разноски по делото, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.12.2009 г. и изпълнителен лист от 14.04.2010 г. по гр.д. № 15082/2009 г. по описа на СРС, 91 състав и претендирани от ищеца по изпълнително дело с № 20108380404672 по описа на ЧСИ М.Б..

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист, издаден в полза на ответното дружество, е било образувано изп. дело № 20108380404672 по описа на ЧСИ М.Б., по което последната молба от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия (справки за банкови сметки, трудови договори и запори) е депозирана на 16.04.2020 г., като след тази дата по делото не са извършвани никакви действия в продължение на повече от пет години, поради което намира, че претендираните от ответника вземания са погасени по давност.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете, като неоснователни и недоказани, като поддържа, че вземането не е погасено по давност. Ответникът твърди, че давността е била многократно прекъсвана в хода на изпълнителното производство чрез подаване на реални искания за принудително изпълнение. Посочва, че е подавал регулярни молби за проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на обезпечителни мерки (запори на трудово възнаграждение, банкови сметки и описи на движими вещи). Позовава се на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, според който 1 давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение. Излага довод, че евентуалното настъпване на „перемпция“ не заличава материалноправния ефект от извършените до този момент действия, като се позовава на съдебна практика. Сочи, че молбата от 16.04.2020 г. е валидно действие, което е прекъснало давността и е поставило началото на нов 5-годишен срок. Подчертава, че поради обявеното извънредно положение (от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.), давностните срокове са спрели да текат за период от 69 дни по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, като с добавянето на тези 69 дни към стандартния 5-годишен срок, давността е следвало да изтече на 24.06.2025 г. Излага твърдения, че е подал нова молба за изпълнителни действия на 16.06.2025 г., респ. преди крайната дата - 24.06.2025 г., с която давността е била прекъсната отново и е започнал да тече нов 5-годишен срок.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Искането на ответника да се изиска копие от изпълнителното дело следва да бъде оставено без уважение, а на ответната страна да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с исканите документи, намиращи се в изпълнителното дело. Следва да се изиска за послужване гр.д.

№ 15082/2009 г. по описа на СРС, 91 състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.03.2026 г. от 11:00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 15082/2009 г. по описа на СРС, 91 състав.

ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за изискване на препис от изпълнително дело № 20108380404672 по описа на ЧСИ М.Б..

УКАЗВА на ответника, че при направено искане от негова страна може 2 да бъде снабден със съдебно удостоверение (след представяне на проект и внасяне на дължимата държавна такса), по силата на което са се снабди с материалите, намиращи се в кориците на посоченото изпълнително дело.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3