Решение № 3836 от 13.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3836 гр. София, 13.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110200506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № НП-28 от 08.03.2022г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), на основание чл.53 от ЗАНН, чл.117 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и чл.235 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение по чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ - на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ на др Т. М.-А. е наложена „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева; за нарушение по т.2.2.3., вр. т.2.2.10. от Раздел V „Транспорт на спешния пациент“, Глава II от Наредба № 3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ - на основание чл.116б, ал.1 от ЗЛЗ на д-р Т. М.-А. е наложена „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева и за нарушение по т.9.1.1.1 от Раздел II, Глава II от Наредба № 3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, вр. чл.6, ал.1 от ЗЛЗ - на основание чл.116б, ал.1 от ЗЛЗ на д-р Т. М.-А. е наложена „глоба“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от д-р Т. М.-А. (чрез адв.

К.), в която се твърди, че разпоредбата на чл.81, ал.2, т.1 от ЗЗ е общата и принципът за достатъчност се прилага по отношение на всички останали изисквания за обсъжданата дейност, вкл. и тези, посочени в различни текстове от Наредба № 3/06.10.2017г.

Претендираните нарушения били резултат от евентуално неприлагане на този принцип.

Според жалбоподателя наказанието по цитирания в НП текст от ЗЗ следва да се приложи само, ако няма друго нарушение, обхващащо и приложението на споменатия принцип.

1

Поради това се твърди, че са наложени две наказания за едно и също нарушение чрез изкуствено разделяне на приложението на едни принцип от конкретната норма за поведение.

По съществото на спора се отбелязва, че случаят е бил заведен от дневната смяна и д-р К. вече бил извършил проверка във всички лечебни заведения в София и е получил категоричен отказ за прием на пациента. Жалбоподателят изразява несъгласие и с направения от наказващия орган извод, че след като ЦСМП София реализира „вторичен транспорт“ било без значение дали изпращащото лечебно заведение има задължение да намери приемащо лечебно заведение. Относно извода за триажиране „в зелено“ жалбоподателят посочва, че той се обосновава от това, че пациентът е бил хоспитализиран по-рано на същия ден, от където за него се предполагало, че са положени всички необходими медицински грижи и че ще продължат да се полагат такива. В жалбата се твърди, че при спешен „вторичен транспорт“ липсва изискване за триажиране на пациента.

Доколкото нарушенията са извършени за първи път, се иска съдът да приложи чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи се иска отмяната на обжалваното Наказателно постановление.

По повод жалбата на д-р Т. М.-А. срещу Наказателно постановление № НП-28 от 08.03.2022г., издадено от Изпълнителния директор на ИАМН първоначално е било образувано НАХД № 4490/2022г. по описа на СРС, НО, 104 състав. С Решение № 2047/07.06.2022г. СРС, НО, 103 състав е отменил обжалваното Наказателно постановление.

С Решение № 76 от 06.01.2023г. на АССГ – XXII касационен състав е отменено Решение № 2047/07.06.2022г., постановено по НАХД № 4490/2022г. по описа на СРС, НО, 104 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС. Поради това на 13.01.2023г. е образувано настоящото НАХД № 506/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от адв. К., която в съдебно заседание на 29.03.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 16.05.2023г. адвокат К. моли съда да уважи жалбата по съображенията, изложени в нея като се отмени Наказателното постановление, с което е санкционирана д-р А.. Според защитата административно-наказващият орган не е съобразил възраженията на д-р А. срещу АУАН. Не било отчетено от проверяващите и това, че работата в Центъра за спешна медицинска помощ е екипна, че завеждащ смяната д-р К. е приел съобщението за пациента Й.И. предал е на д-р А., че е направил справка в съответното подходящо лечебно заведение, от където е получил отказ за прием. Посочва се като общоизвестен фактът, че по време на пандемията от ковид-19 част от болничните заведения са били реорганизирани и не са приемали пациенти. Не би могло да се очаква и че след 20:00 часа до сутринта ще се изпишат пациенти и съответно ще се освободят легла.

Адвокатът се позовава на обясненията на д-р А., дадени пред Директора на Центъра за спешна медицинска помощ, за това, че тя е провела разговор с дежурния лекар на „Александровска“ болница, от когото е разбрала, че пациентът е с белодробен абсцес, вероятно постковидно състояние и състоянието му налага да бъде извозен до друго лечебно заведение. Междувременно било получено съобщение, че болният може да бъде настанен в „Софиямед“, след което постъпил отказ. Поради невъзможност д-р А. да има личен контакт 2 с болния, тя се е доверила на лекаря от „Александровска“ болница, че се касае за постковидно състояние. Именно поради това и при липса на друга алтернатива жалбоподателката е взела решение болният да бъде откаран в „Софиямед“. Поради това се определя като неоснователен изводът на наказващия орган, че д-р А. е бездействала в конкретния случай. Критикува се актосъставителят, че не е съобразил разпоредбата на т.2.2.7, Раздел V „Транспорт на спешния пациент“ от Наредба № 3 от 06.10.2017г. за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина“, съгласно която преди провеждане на вторичен транспорт изпращащото лечебно заведение е длъжно да уведоми за това приемащото лечебно заведение. Относно нарушението по т.3 от Наказателното постановление адв. К. твърди, че входящият телекомуникационен триаж не се e извършил от д-р А.. Посочва се, че пациентът е бил в лечебно заведение под постоянно лекарско наблюдение и мониторинг, поради което било логично да му бъде определен код „зелено“.

Твърди се, че последващите действия на д-р А. са продължение на действията на д-р К., т.е. тя не е извършила вменените й дейности еднолично. На следващо место по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав адвокатът сочи, че са налице и предпоставките на чл.28 от ЗАНН, тъй като в Наказателното постановление било посочено, че нарушението е извършено за първи път. Изтъква се, че д-р А. работи в едно от най-натоварените лечебни заведения, обслужващо почти двумилионна София и околностите, като на 19.11.2021г. са работили 21 медицински екипа, които са изпълнили 175 повиквания. Това сочело за свръхнатовареност по време на действащата към процесната дата епидемиологична обстановка на ковид-19. Освен отмяна на НП, адв. К. претендира и разноски в размер на адвокатския хонорар.

Въззиваемата страна Изпълнителен директор на ИАМН се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. Ц., която в съдебно заседание на 29.03.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 16.05.2023г. юрк. Ц. той моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди процесното НП като законосъобразно, тъй като от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало по безспорен начин всяко едно от обстоятелствата, при които са извършени трите нарушения. В Акта и в Наказателното постановление били подробно описани фактите и обстоятелствата, тяхната взаимна свързаност и хронология. Твърди се, че д-р А., в качеството си на началник отдел, не е осъществила дължимото от нея поведение. Това, че работата е екипна не отменяло задължението на дежурния лекар. Относно твърденията, че др К. е подал погрешна информация на д-р А., юрк. Ц. твърди, че по делото не са събрани доказателства за това. Определя се като недоказано и твърдението, че е било получено съобщение, че пациентът е можело да бъде настанен в „Софиямед“. Според процесуалния представител на въззиваемата страна именно защото е била действаща усложнената обстановка на пандемия от ковид-19 е било важно д-р А. да осъществи дължимите от нея действия и да координира вторичния транспорт на пациента, като предостави информация на докторите от изпращащото лечебно заведение къде има свободни структури по гръдна хирургия и къде има свободни легла. Твърди се, че актосъставителят е съобразил задължението за уведомяване на приемащото лечебно заведение и е ангажирана 3 административната отговорност на лекарите от изпращащото лечебно заведение, които не са изпълнили това свое задължение. С тези аргументи се иска от съда да отмени НП и да присъди в полза на ИАМН юрисконсултско възнаграждение. Пред СРС юрк. Ц. казва, че не знае колко е претендираният размер на адвокатското възнаграждение, но ако е над минимума, прави възражение за прекомерност, тъй като делото не било сложно от фактическа и правна страна.

По делото са депозирани и писмени бележки от юрк. Ц., в които се преповтарят доводите, изложени пред СРС, НО, 10 състав по време на съдебните прения на 16.05.2023г.

Твърди се, че показанията на актосъставителя допринасяли за установяване на обективната истина и кореспондирали с изложените в Наказателното постановление и в АУАН факти и обстоятелства. Приема се за доказано, че д-р Т. М., в качеството си на началник отделение, не е осъществила дължимото от нея поведение, тъй като не е осъществила връзка за насочване на пациента с всички възможни лечебни заведения, в които има структури по гръдна хирургия, наредила е транспортирането на пациента в „Софиямед“ при условие, че е получен отказ за приемане на пациента и не е извършила координация с приемащото лечебно заведение, нито се е информира за актуалното състояние на пациента от Спешно отделение на „Александровска“ болница и е кодирала траспортирането му с код „зелен“. В писмените бележки се посочва, че АУАН е съставен от длъжностно лице, определено от Изпълнителния директор на ИАМН със Заповед, в кръга на правомощията му. Актът е връчен по надлежния ред на нарушителя. Той е издаден в писмена форма и съдържа всички предвидени в закона реквизити. Твърди се нарушенията да са описани пълно и точно, както в Акта, така и в Наказателното постановление. Нарушението по т.1 от АУАН и НП се посочва, че е свързано с правото на всеки пациент на достъпна медицинска помощ.

Предвидената в чл.81, ал.2, т.1 от 33 „достатъчност“ се твърди да е категория, свързана с извършване на определени медицински дейности, утвърдени в медицинската практика и медицинската наука. В случая д-р А. не била осъществила връзка с насочване на пациента с всички лечебни заведения, в които има структура по гръдна хирургия, въпреки че това е било нейно задължение. В Стандарта изрично било посочено, че вторичният транспорт на пациент се координира от диспечерските екипи на ЦСМП, защото само те имат информация за всички налични свободни легла. Не бил спазен стандартът и медицинската практика на ЦСМП. Позовавайки се на съдебна практика юрк.Ц. посочва, че нарушението на чл.81, ал.2, т.1 от 33 води до ангажиране на административно-наказателна отговорност, макар нормата да предвижда принципи, поради факта, че на тях се основава оказването на медицинската помощ в Р. България за всеки български гражданин. Отбелязва се, че нормата на чл.81, ал.2, т.1 от 33 задължава лицата, оказващи медицинска помощ, да спазват законоустановените принципи за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, като нарушаването им води до ангажиране на административно-наказателна отговорност. Твърди се отговорността да е обективна, поради което било достатъчно установяването на неизпълнение на задължението, касаещо действия и/или бездействия извън принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, респективно нарушение 4 на утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии. По отношение на нарушението, записано в т.2 от АУАН и НП в писмените бележки се казва, че привръзката с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ е посочена като основание за приемане на посочения Стандарт. В случая др А. е наредила транспортирането на пациента в УМБАЛ „Софиямед“ при условие, че е получен отказ за приемане и съответно не е извършила координация с приемащото лечебно заведение, въпреки че само тя е имала актуална информация за всички налични свободни легла в гр. София. Това се установявало и от разговора, проведен между нея и медицинските лица от УМБАЛ „Александровска“, обективиран в Констативния протокол, а също и от показанията на актосъставителя. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава и на писмото от Многопрофилна болница за активно лечение по белодробни болести „Св. София“ ЕАД, според което там е имало налични свободни легла в Клиниката по гръдна хирургия. Твърди се д-р А. да е извършила няколко нарушения при обработването на сигнала за пациента. Дължимото поведение в случая е било да се осъществи координация с приемащото лечебно заведение, за да се извърши вторичния транспорт на пациента, който спешно се е нуждаел от него. По отношение на т.3 от АУАН и т.3 от НП в писмените бележки се твърди, че д-р А. не се е информирала за актуалното състояние на пациента от Спешно отделение на „Александровска“ болница и е кодирала траспортирането му с код „зелено“. Именно тя е „диспечерския екип“, който съгласно Стандарта следва да извърши телекомуникационен триаж, който е от изключителна важност с оглед навременното предоставяне на медицинска помощ на спешния пациент. Не било вярно твърдението, че диспечерският екип включва няколко лица. Използваната терминология в Стандарта посочва, че диспечерският екип може да е и едно лице. Според юрк. Ц. деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от разглеждания вид, поради което не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Изтъква се, че неосъществяването на вторичен транспорт на пациента е довело до връщането в дома му, като малко след това е настъпила и неговата смърт. Защитата на живота и здравето на хората е най-висшата ценност на обществото, поради което ИАМН като специализиран орган към Министерство на здравеопазването работи за непрекъснато подобряване качеството и безопасността на медицинското обслужване за гражданите и предоставянето му в пълно съответствие с действащото законодателство. Агенцията осъществява контрол върху дейността на лечебните заведения, медицинските специалисти на медицинските дейности и на качеството на медицинската помощ. Налаганите наказания имат за цел да се въздейства предупредително върху нарушителя в насока да не върши други нарушения, а също и за възпитателно въздействие върху всички субекти, които могат да извършат нарушения. Поради това се иска от съда да остави без уважение жалбата и да потвърди изцяло атакуваното с нея Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на въззиваемата страна иска СРС да присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАМН, като дори го определя в размер на 240 лева.