Решение № 266395 от 03.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ ......................./03.11.2021 г., гр. София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през 2021 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 8547 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 75380 от 23.04.2020 г., постановено по гр.д. № 21071/2019 г. на СРС, 35 състав, е осъдена Национална Агенция „П.И.” /сега с наименование Агенция П.И./ да заплати на Н.В.М. на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 850 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 11.04.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважената част от 850 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като неоснователен и недоказан. С решението е отхврлен изцяло предявения от Н.В.М. *** с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., солидарно с АПИ, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от

11.04.2019г. до датата на окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил АПИ да заплати на

Н.В.М. на основание чл. 78, ал. 1 от

ГПК, 40 лв. разноски, съразмерно на уважената част на иска, и съответно Н.В.М. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на АПИ 80 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, и на Столична община 100 лв. разноски.

Това решение е обжалвано в срок от ищеца Н.М. и от ответника АПИ.

Ищецът Н.М. обжалва решението в частта, в която е отхвърлени ска му за разликата над 850 лв. до предявения размер от 5000 лв., с искане да бъде отменено в тази част и искът му уважен изцяло. Излагат се оплаквания с жалбата, че съдът не е отчел правилно наличието на пряка причинна връзка между инцидента, и пренастройване работата на ищеца, негативните промени в ежедневието му, загуба на работно време за да урежда отношенията със сервиз и застраховател, затруднения в пътуванията му поради липсата на личния, които ежедневни неудобства също подлежат на обезщетяване, също и че не е взел под внимание всички събрани доказателства и е определил размер на обезщетението в несъответствие с принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, и без да вземе под внимание, че получените травми - психически шок и нежелание да шофира вечер, не са маловажни.

Ответникът АПИ не е взел становище по жалбата на ищеца.

С въззивната жалба на ответника АПИ решението се обжалва в частта, в която искът за обезщетение е уважен, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила при обсъждане на събраните по делото доказателства. Конкретните оплаквания се свеждат до липсата на доказателства за наличието на тотално увреждане на МПС на ищеца, че наличието на препятствие на пътя не било доказано- такова препятствие не бил отразено в протокола за ПТП, съставен от полицай след посещение на място, а протоколът сочен шофиране от ищеца със несъобразена скорост, оспорва да е доказано по делото от показанията на свидетеля Р.К.процесното ПТП, нито вида на увреждане на МПС на ищеца, тъй като свидетелят не бил очевидец, престоят на мястото само 5 минути, показанията му не кореспондирали с тези на другите свидетели и с приетите частни писмени документи. Оспорва показанията на свид.

А.М.да установяват отклонение от работа поради уреждане последиците от ПТП-то, тъй като не се установило ищецът да е ползвал отпуск по лични причини или поради временна нетрудоспособност, а и този свидетел не давал ясни обяснения за състоянието на ищеца и за затруднения в работата му свързана със загуба на дело -ищецът е адвокат. И за този свидетел твърди показанията му да не кореспондират с тези на другите свидетели и с приетите частни писмени документи. Аналогични оплаквания сочи и относно невъзможността от показанията на свидетеля А.Ц.да се установи търпяната от ищеца психическа травма, свързана с нежелание да шофира по тъмно, за състоянието на МПРС на ищеца, а и за последното липсвало медицинска документация за констатиране на състоянието и лечение на стреса.

Наред с това оспорва да е налице основание АПИ да отговаря за инцидента поради липсата на основание за това по чл.49 от ЗЗД или чл.50 от ЗЗД. Евентуално поддържа възражението си за налице на съпричиняване от ищеца на вредата поради движение от него със несъобразена скорост и заслепяване от насрещно МПС. Моли решение да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск – отхвърлен в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по тази жалба–ищецът Н.М. оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна, моли да се потвърди решението в обжалваната част. Възразява, че доказателствената стойност на протокола за ПТП е оборена от влязлото в сила решение по нахд 11818/2016 г. на СРС, при което не може да се счита, че ищецът е управлявал МПС със несъобразена скорост. Оспорва показанията на свидетелите да са компрометирани, още повече, че свид.К.е и очевидец на произшествието, а относно причинената му психична травма оспорва да е твърдял наличие на траен здравословен проблем, за да е необходима медицинска експертиза за такъв, а дискомфорт и неудобство в ежедневието, също подлежали на обезщетяване, дори и да не са резултат на физическа травма.

Третото лице-помагач на ответника

АПИ- „И.“ ЕООД не е взело становище по жалбите.

Решението в частта относно отхвърления иск срещу Столична община /СО/ като солидарен ответник, не е обжалвано, СО не се е присъединила към жалбата на АПИ, поради което не е надлежна страна във въззивното производство, и подаденото от СО писмено становище за откритото съдебно заседание пред въззивния съд не следва да се обсъжда, вкл. и направеното с него искане за разноски.

Определението на СРС по чл.248 от ГПК от 15.07.2020 г., с което е отказано разглеждане искането на АПИ за изменение на решението в частта за разноските, не е обжалвано самостоятелно.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция. Дадена е правилна квалификация на иска като такъв по чл.49 от ЗЗД, а не по чл.50 от ЗЗД, доколкото се търси обезщетение за вреди, причинени от неизпълнение на законово задължение на ответника да поддържа републиканските пътища според Закона за пътищата.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от

ТР №

1/09.12.2013 г. по т.д. №

1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

С оглед оплакванията във въззивната жалба на страните ищец и ответник, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото доказателства, предмет на въззивна проверка е доказване на събитие, вреда, причинна връзка, противоправното поведение –бездействие на лица при ответника, за които отговаря , наличието на съпричиняване на вредата от ищеца, фактите и критериите за определяне на обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД.

За да уважи иска частично- за сумата от 850 лв., първоинстанционният съд е изложил фактически и правни изводи за настъпване на процесното събитие на път, за поддръжката на който отговаря ответникът АПИ, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, без да е нужно да ги повтаря подборно в тази част, като не споделя частта от мотивите, отнасяща се до обема на причинените на ищеца неимуществени вреди и частично относно размера на справедливото обезщетение за причинените на ищеца вреди.

В допълнение и по наведените с въззивните жалби доводи за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:

Неоснователни са възраженията на ответника, че събраните по делото доказателства не установявали причината за ПТП да е състоянието на пътя и в частност наличие на препятствия-камъни по него, а причината да е шофирането от ищеца със несъобразена с пътната настилка и условията скорост. Първо, доказателствената стойност на протокола за ПТП относно механизма на настъпване на ПТП-то, е като на частен документ, а и отразената в протокола за ПТП причина- шофиране от ищеца със несъобразена скорост, е отречена с влязлото в сила решение по нахд 11818/2016 г. на СРС, 16 състав, с което решение е отменено издаденото въз основа на този протокол за ПТП наказателно постановление, в което също като причина за ПТП се сочи само поведението на ищеца като водач. В закона няма ограничение на доказателствените средства, които могат да се използват за установяване на пртоивоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка. Липсата на отразяване в протокола за ПТП на наличие на препятствие по пътното платно, по което се е движел ищеца при самокатострофирането, не е пречка съдът да приеме наличието на препятствие-камъни по пътното платно на мястото на инцидента, за доказано въз основа на другия събран по делото доказателствен материал, в това число свидетелски показания на свид.К., след като не са налице основания за некредитирането им и доколкото показанията на този свидетел установяват причинната връзка между механизма, възпроизведен от свидетеля, и настъпването на ПТП-то, като свидетелят е и очевидец на произшествието. Показанията на свидетеля Р.К.като очевидец на инцидента, пътувал с кола зад ищеца, са конкретни в достатъчна степен, доколкото се сочи в кой участък от пътя се е случило ПТП и кога, подскачането на движещия се пред свид. К.лек автомобил, управляван от ищеца след светване отсреща на фарове на тир, шофиране от ищеца със скорост под 40 км/ч и липсата на други знаци преди мястото на инцидента освен за ограничение на скоростта, наличието на камък/-ни на пътното платно с големина един от 50/30/40 см., изтичане от колата на ищеца на антифриз и масла на място веднага, стреснатия вид, изплашеното състояние на ищеца и мълчаливостта му на мястото след инцидента. Присъствието на свид. К.на мястото на инцидента за около 5 мин след това не дискредитира показанията му за факти, възприети от свидетеля до напускането му мястото на инцидента, нито показанията му за възприети от свидетеля факти относно състоянието на МПС, когато вече е било в сервиз – за повреди отдолу по колата и на моста. Показанията възпроизвеждат непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от събраните писмени доказателства – уведомление за щета по застраховка и другите писмени доказателства по щетата, в следствие на които повреди застрахователят е определил наличие на „тотална щета“, като МПС е и с прекратена регистрация от 24.06.2014 г.

По отношение на неимуществените вреди, причинени на ищеца и дължимото обезщетение, във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на вредата поради шофиране на водача-ищец М. с несъобразена с пътните условия скорост, следва да се отбележи, че след като издаденото въз основа на протокола за ПТП наказателно постановление за санкциониране на ищеца за шофиране с несъобразена с пътните услови и обстановка скорост, е било отменено с влязло в сила решение на съда по реда на ЗАНН, не е налице противоправно поведение на водача М.. Не се установи и ответникът- като задължено лице да поддържа пътя, по който се е движел ищеца на 12.04.2014 г. при настъпване на процесния инцидент, да е поставил предупредителен пътен знак А12 "Неравности по платното за движение", което би било основание водача да съобрази скоростта си на движение с това. Ето защо възражението на ответника за съпричиняване поради движение с неразрешена или с несъобразена скорост с пътните условия, е неоснователно. Оплакването на ответника за липсата на основание да се ангажира отговорността му, въззивният съд намира за неоснователно и неподкрепено от събраните по делото доказателства и от закона. Ответникът АПИ съгласно Закона за пътищата и ППЗП, е задължен да поддържа републиканската пътна мрежа, част от която се счита и участъка от пътя, където е станало процесното