Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 04.03.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1287/2021
Вид
Решение № 157
Подписан
04.03.2022
В сила
26.03.2022
Състав
Анна Великова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Добрич, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20213230101287 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена от Й. Д. СТ., ЕГН *******, с адрес гр. В., ул. „***“ ***, ет. ***, ап. *** и от СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. В., ж. к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, искова молба, с която против Земеделска кооперация „Орлова могила“ ЕИК 834019015, с. Орлова могила, са предявени следните искове:

1. от Й. Д. СТ. за плащане на сумата от 4473,76 лева, представляваща възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите акт № 52, том II, per. № 1996 от 28.02.2014 г. на нотариус № 160, вписан в Служба по вписванията с вх. № 2438 от 13.03.2004 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

2. от СТ. Д. СТ. за плащане на сумата от 1600 лева, представляваща възнаграждение за стопанската 2019/2020г. по договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите Акт № 51, том II, per. № 1995 от 28.02.2014 г. на нотариус № 160, вписан в Служба по вписванията с вх. №2439 от 13.03.2014 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба.

Претендират се разноски.

Исковете се основават на следните обстоятелства: по силата на Договор за арена на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията с вх. №2438 от 13.03.2014 г., подписан на 28.02.2014 г. в гр. Д., между ответника, в 1 качеството на арендатор и ищцата Й. Д. СТ., в качеството й на арендодател, на ЗК „Орлова могила“ е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя, находяща се в землището на с. ***, собствена на ищцата, а именно нива - поземлен имот с №120046 с площ от 10,000 дка, нива с ПИ № 120047 с площ от 10,000 дка, нива ПИ№ 130097 с площ от 10,500 дка, нива ПИ№122016 с площ от 10,000 дка, нива ПИ№ 123039 с площ от 32,000 дка, нива ПИ№ 120044 с площ от 20 000 дка, нива ПИ№ 124043 с площ от 6,000 дка и нива ПИ №108017 с площ от 12,344 дка, за срок от шест стопански години, считано от момента на сключване, като в годината на изтичане на договора за краен срок се приема окончателното прибиране на реколтата. За стопанската 2019/2020 г. ответникът дължи рента за ползването на 110,844 дка земя в размер на 40 лв. за декар или общо 4473,76 лв.

По силата на Договор за арена на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията с вх. №2439 от 13.03.2014 г., подписан на 22.02.2014 г. в гр.

Добрич, между ответника, в качеството на арендатор и ищцата С. Д. С., в качеството й на арендодател, на ЗК „Орлова могила“ е предоставена за временно и възмездно ползване земеделска земя, собствена на ищцата, а именно нива - имот с №108019 с площ от 18,333 дка и нива - имот с №122032 с площ от 22,667 дка, находящи се в землището на с. ***, за срок от шест стопански години, считано от момента на сключване, като в годината на изтичане на договора за краен срок се приема окончателното прибиране на реколтата. За стопанската 2019/2020 г. ответникът дължи рента за ползването на 41 дка земя в размер на 40 лв. за декар или общо 1640 лв.

До настоящият момент ответникът не е изпълнил задълженията си за арендно плащане на основание чл. 5 и чл. 6 от сключените договори, въпреки че е прибрал реколтата и е реализирал продукцията.

Ответникът, в отговор на исковата молба, оспорва исковете. Признава, че е обработвал по силата на сключени договори през стопанската 2019/2020 г. описаната в исковата молба земеделска земя, собственост на ищците.

Оспорва претенциите по размер, определен от платената рента за стопанската година на останалите арендатори. Твърди, че по правилото на чл. 5 от договора дължимата рента е от 32,53 лева/декар. На дата 14.04.2021г. превел по банков път по сметка на Й.С. авансово 2216,68 лв. /по 20 лева на декар/ за собствените й 110,884 дка земя и по същата сметка за С.С. авансово 820 лв.

/по 20 лева на декар/ за собствените й 41 дка земя. Плащането е дължимо в края на стопанската година и след реализация на продукцията, съгласно чл. 5, ал. 2 от договора. На 11.06.2021г. ищецът превел по сметката на Й.С. още 1389 лв. – доплащане до пълния размер на задължението си и на С.С. още 514,14 лв. – също доплащане до пълния размер на задължението си. С това претенциите им са погасени поради плащане. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В първото по делото съдебно заседание ищците са допълнили исковата 2 молба като са заявили, че между страните е била постиганата устна договорка за по-висок размера на арендното плащане. Посочили са, че уговорената рента по договор била в размер на 40 лева, но тъй като ищците възнамерявали да арендуват земите си при конкурентен арендатор, ответникът предложил и те приели да им заплаща допълнителна рента всяка година, явяваща се разликата между рентата по договора и предложената им по-висока рента от ЗК в село Владимирово. Именно поради тази постигната договорка всяка година ответникът им изплащал по-висока рента от дължимата по договора.

Във второто съдебно заседание твърдението е пояснено с това, че ищците са възнамерявали да прекратят вече сключените договори и да предоставят земите за ползване на друг арендатор и по този повод след сключване на договора са постигнали с ответника нова уговорка за плащане на рента в повисок размер. Ищците оспорват основанието за извършване на първите два парични превода, направени от ответника като авансово плащане на рента за последната стопанска година, като твърдят, че същите представляват доплащания за предходна стопанска година. Изтъкват, че практика за плащане на авансова рента не е имало. Платените на 14.04.2020г. суми съставляват плащане над рентата по договора (трето плащане) за предходната стопанска година, по устна уговорка между страните.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявените исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.

Не се спори между страните по сключените договори и действието има за процесната стопанска година, с реално ползване от страна на ответника:

1. договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите акт № 52, том II, per. № 1996 от 28.02.2014 г. на нотариус № 160, вписан в Служба по вписванията с вх. № 2438 от 13.03.2014 г., със страни ищцата Й. Д. С. и ответната кооперация, за общо 110,834 дка земеделска земя в село ***

2. договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите Акт № 51, том II, per. № 1995 от 28.02.2014 г. на нотариус № 160, вписан в Служба по вписванията с вх. № 2439 от 13.03.2014 г., със страни ищцата С. Д. С., чрез пълномощника й Й. Д. СТ. и ответната кооперация, за общо 41,000 дка земеделска земя в село ***.

Договорите съдържат едни и същи клаузи, уреждащи предмета, правата и задълженията на страните, срока, арендното плащане, условията за изменение и прекратяване на правоотношението.

Арендното плащане, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, е определяемо от получената продукция на декар предоставена земя, остойностена по средната реализационна цена, но не по – малко от 30 %. Установен е срок на паричното плащане - в края на стопанската година и след реализация на продукцията 3

(така чл. 5, ал. 2 от договора).

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема като обосновано. Експертът е изчислил арендното възнаграждение в размер на минимума от 30 % от получената продукция на декар от предоставена земя при отчитане % на относителния дял /сеитбооборота/ за всяка една земеделска култура спрямо общо обработваемите дка, средните добиви и средната реализационна цена, както следва (таблица 2 от заключението):

1. за предоставените от Й.С. общо 110,834 дка земеделска земя, получената продукция по размер на 30 % от предоставената земя от 12081,57 кг., остойностени по средна реализационна цена 0,311 лв./кг., е в размер на 33,87 лв./дка (112,90 лв./дка *30 %), или дължимото минимално арендно плащане е в размер 3753,98 лв.

2. за предоставените от С.С. общо 41,000 дка земеделска земя, получената продукция по размер на 30 % от предоставената земя от 44629,24 кг., остойностени по средна реализационна цена 0,311 лв./кг., е в размер на 33,87 лв./дка (112,90 лв./дка *30 %), или дължимото минимално арендно плащане е в размер 1388,68 лв.

От заключението на вещото лице и представените по делото банкови извлечения и платежни нареждания се установява, че за процесната 2019/2020 стопанска година ЗК „Орлова могила“ е извършила следните плащания на ищците по сключените договори:

1. на Й. Д. СТ. са изплатени по нейна сметка в „Банка ДСК“ общо 3606,54 лв. (допусната е техническа грешка в заключението като е изписана сумата от 3606,74 лв., въпреки вярното първо изчисление на л. 5), в т.ч.

2216,68 лв. на 15.04.2020 г. с основание за превода ,,аванс рента“ и 1389,86 лв. на 11.06.2021 г. с основание за превода „доплащане до 30 %“ с допълнително пояснение към него „стоп 19/20“ (допусната е техническа грешка в заключението при посочване на месеца на второто плащане – юли, вместо юни, като това се установява от представеното от ответника платежно нареждане);

2. на СТ. Д. СТ. са изплатени чрез превод по банкова сметка на пълномощника й Й. Д. СТ. в „Банка ДСК“ общо 1334,14 лв., в т.ч.

820 лв. на 15.04.2020 г. с основание за превода ,,С. Д. С.“ с допълнително пояснение към него „аванс рента“ и 514,14 лв. на 11.06.2021 г. с основание за превода „С. Д. С.“ и пояснение към него „Допл. до 30 % стоп 19/20“ (с аналогична техническа грешка в заключението относно месеца на второто плащане).

Сумите за втората ищца са превеждани по банковата сметка на пълномощника й – първата ищца, с изричното посочване на името на кредитора – С.С., като в последното съдебно заседание е заявено от процесуалния представител на ищците, че плащанията имат погасителен 4 ефект.

Ответникът е изплатил тези суми въз основа справка за среден добив на ЗК „Орлова могила“ за стопанската 2019/2020 г. (данните са представени в таблица 3 от заключението) с изчисления за 30 % от добитата продукция в лв./дка на база общо обработваемите площи, добита продукция, среден добив и средна реализационна цена. При тези параметри ответникът е изчислил дължимото арендно плащане като 32,54 лв./дка и е начислил дължимите на ищците суми, съответно в размери 3606.54 лв. за Й.С. и 1334.14 лв. за С.С..

Според експертното заключение, така извършените от ответника изчисления не отговарят на уговореното между страните в чл. 5, ал. 1 от договора, защото са направени по размер на 30 % среден добив в кг./дка, а не по размер на 30 % от получената продукция на дка от предоставената земя от ищците, както и защото от изведените стойности за 30 % от продукцията в лева, изчислени по размер на 30 % от средния добив кг./дка по средна реализационна цена за всяка една култура, е изчислена средна цена за лв./дка посредством сумиране на всички средни реализационни стойности, разделени на общото им количество /по брой/, в случая на 3/ три/ равни части за всяка земеделска култура, т.е. без да се направят изчисления какъв е размерът на 30 % от получената продукция на декар от предоставената земя от ищците от общо обработваемите площи, съответно да се извърши остойностяване по средна реализационна цена.

Или, от заключението на вещото лице се установява, че при счетоводния си анализ за изчисляване на дължимата на ищците рента ответникът не е приложил точно правилото на чл. 5, ал. 1 от договорите, като не е съобразил предоставените по тях за ползване земеделски земи и не е остойностил в съответствие с договореното равностойността на 30 % от добитата продукция. Дължимата рента е в размер на 33,87 лв./дка, а е начислена и платена като 32,54 лв./дка. В резултат на ищците се следват суми в повече от платените като минимален размер на рентата по чл. 5, ал. 1 от договорите, както следва: