Присъда № 14 от 16.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

Мотиви по ВНЧХД № 267/2022 г. по описа на К.ски окръжен съд

Тъжителката М.И.Л., с ЕГН ********** е повдигнала и предявила обвинение с тъжба( от 11.08.2020 г., депозирана в КнРС на 19.08.2020 г.) срещу Л.Ж.В. от гр.

************************** за това, че на 01.07.2020 г. в гр. К. й причинил разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК чрез побой, изразило се в травматични увреждания – в лява хълбочна област -овално моравожълто кръвонасядане с размери около 8/ 4,5 см, по външна и предна повърхност на лява мишница в горна и долна трета, външно по дясна мишница в средна трета, задна повърхност на дясна китка, вътрешна повърхност на дясно бедро в горна трета и предна повърхност на лява подбедрица в долна трета - 7 петнисти, неправилно кръгловати, моравожълти и синкавожълти кръвонасядания с диаметър от около 1,5 см до около 3,5 – 4 см (на китката) – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

С присъда № 260001/ 27.01.2022 г. по НЧХД № 1008/2020 г. по описа на КнРС подсъдимият Л.Ж.В., с посочена самоличност, е признат за невиновен в това на 01.07.2020 г., чрез побой, да е причинил на М.И.Л. лека телесна повреда, изразяваща се в телесни увреждания – кръвонасядане по тялото и крайниците и причиняване на болка и страдание, като е оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.

130, ал. 2 от НК и е отхвърлен предявения с тъжбата граждански иск от тъжителката срещу подсъдимия за сумата от 3000 лева, ведно с законната лихва върху същата, претендирана от 01.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Недоволна от присъдата е останала тъжителката, поради което чрез повереника й адв.

Д. от АК – Варна, я е обжалвала. С жалбата се прави оплакване за неправилност на присъдата, поради нейната процесуална и материална незаконосъобразност, както и необоснованост. Оплакванията се обосновават със събиране на безспорни и категорични доказателства за обективна и субективна съставомерност на действията на подсъдимия по чл. 130, ал. 2 от НК. Акцентирано е на свидетелските показания на В.Д. - очевидец на нанесен побой на тъжителката от подсъдимия. Отбелязано е, че от разпита на свид. И.С. е установено, че тъжителката е имала видими синини по тялото на 07.07.2020 г., които са вследствие на побоя й от подсъдимия. Посочва се, че при преглед на тъжителката на 09.07.2020 г. са установени травматични увреждания, описани в съдебно-медицинската експертиза. С жалбата е отправен упрек към съда за неизпълнение на задължението си за оставяне на частната тъжба без движение и указание в 7-дневен срок за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81 от НПК в случай, че тъжбата не са посочени всички реквизити съобразно цитираната разпоредба. Моли се за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен за извършено деяние по чл. 130, ал. 2 от НК.

По време на въззивните съдебни прения адв. Девенска, като повереник на тъжителката, е молила за отмяна на първоинстанционната присъда, като неправилна, по съображенията изложени в жалбата, като подсъдимият бъде признат за виновен за деяние по чл. 130, ал. 2 от НК.

Адв. Велинов, като защитник на подсъдимия, е пледирал за потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, като правилна и законосъобразна по развити от него съображения за това

К.ският окръжен съд, след преценка на жалбата, доказателствата и служебна проверка на първоинстанционната присъда в пределите на правомощията си по чл. 314 от НПК счете, че първоинстанционната оправдателна присъда е незаконосъобразна и я отмени, като вместо нея постанови нова въззивна присъда, с която призна подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК на 01.07.2020 г. по отношение на М.И.Л., за което на основание чл. 78, ал. 1 от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба 1000 лева, като го осъди да заплати граждански иск на тъжителката 2000 лева за неимуществени вреди и разноски по делото.

Присъдата си КнОС постанови след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа на които прие следното:

1

По фактическата обстановка:

Подсъдимият Л.Ж.В. е роден на ******** г. в гр. К., живее в същия град на ул.

„*****************, българин, български гражданин е, женен, неосъждан (реабилитиран по право за престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, за което с определение по споразумение от 12.07.2012 г. е осъден на 3 месеца „лишаване от свобода“ с 3-годишен изпитателен срок), със средно образование, собственик и управител на фирма „*****“ със седалище гр. София, с ЕГН **********.

През м. 07.2020 г. и около година преди това тъжителката и подсъдимият били приятели и поддържали близки отношения. Няколко пъти подсъдимият я канел и тя му гостувала в апартамента му в гр. К***********, когато съпругата му не си била вкъщи. На тъжителката било известно, че подсъдимият е семеен. Познанството му с тъжителката станало известно на съпругата му. За това тя била уведомена и по вайбър от тъжителката, която й писала, че има интимни отношения с него. Подсъдимият обяснил на съпругата сисв. В., че само е флиртувал с тъжителката и продължили семейното си съжителство.

Тъжителката живеела с баща си – св. И.И. на който било известно, че тя се среща с подс. Л., тъй като виждал той да идва и да я взема от дома й. Не му било ясно, какви точно са им отношенията.

На 01.07.2020 г., около 22:00 часа, тъжителката съобщила на баща си – св. И., че ще излиза с Л.. Малко след това тъжителката била в апартамента на подсъдимия в гр. К. на ул.

„***************** и чукала на входната врата . Подсъдимият й отворил е тя влязла в коридора. В апартамента се оказала и съпругата на подсъдимия – св. Л.В.. Тъжителката я видяла, започнала да я обижда и да й казва, че трябва да напусне апартамента.

Подсъдимият поискал тъжителката да излезе, но тя не искала и той започнал да я блъска.

Така я изтикал от апартамента навън и затворил врата след нея.

Тъжителката излязла пред блока и тръгнала по посока на близката черква „Св.

Димитрий“. Там я настигнал подсъдимият и започнал да я бие. Тя пищяла и писъците й чула случайно минаващата оттам свид. В.Д.. Погледнала по посока са мястото, от което ги чула и видяла, че подсъдимият е хванал за косата тъжителката, и я е свлякъл надолу, като я влачи и рита. Тъжителката не носела телефон и се страхувала да се намеси, но наблюдавала. Познала и подсъдимия, който визуално знаела, тъй като била виждала в квартала им. Изведнъж тъжителката успяла да се отскубне от нападението на подсъдимия и изтичала към ул. „Цар Освободител“. Свид. Д. я извикала и тя отишла при нея.

Тъжителката била с разчорлена коса и много уплашена. Свид. Д. й предложила да я изпрати до вкъщи и тя се съгласила.

Тъжителката се прибрала в дома си около 22:30 ч., придружена от свидетелката.

Посрещнал я нейният баща – св. И., който забелязал, че косата й е разрошена, има червени петна по ръцете и краката, както и драскотини, била изплашена и плачела, оплаквайки му се, че много я боли. На сутринта червените петна по ръцете и краката посинели. Плачела, че я боли тялото и му казала, че Л. я е бил.

На следващият ден, сутринта, червените петна по ръцете и краката й станали сини.

Тъжителката изпитвала болка, плачела, била разстроена. Поискала св.И. да я закара до дома на св. Д. и той го направил. Св.Д. също видяла синини по ръцете и краката на тъжителката. Попитала я, дали е ходила на лекар. Св.И. също й предложил да ходи на лекар.

Заради синините и състоянието си тъжителката не отишла на работа в хотела в с.

Жиленци, в който работела на рецепцията. През следващите дни обличала дрехи с дълги ръкави, за да не се виждат синините й. Отишла на работа следващата седмица-на на 07 или на 08. 07. 2020 г. На работодателя й - св. И.С., направило впечатление, че ръцете и краката й са в синини. Казала му, че е бита. Скоро след случая тъжителката напуснала работата си, с която се справяла добре.

Много била изплашена от случилото се и около 10 дни се оплаквала на баща си, че не може да спи и я боли навсякъде по тяло

2

На 09.07.2020 г. тъжителката отишла на преглед при д-р Н.. Съобщила му, че на 01.07.2020 г., около 22:30 часа, е бита от познат мъж с ръце и крака. При прегледа й д-р Н. установил и описал в медицинско свидетелство № 41/2020 г. за пред съда, следните увреждания: в лява хълбочна област овално моравожълто кръвонасядане с размери около 8/ 4,5 см, по външна и предна повърхност на лява мишница в горна и долна трета, външно по дясна мишница в средна трета, задна повърхност на дясна китка, вътрешна повърхност на дясно бедро в горна трета и предна повърхност на лява подбедрица в долна трета - 7 петнисти, неправилни кръгловати, моравожълти и синкавожълти кръвонасядания с диаметър от около 1,5 см до около 3,5 – 4 см, на китката.

За изясняване на обстоятелствата по делото относно механизма на причиняване на описаните в медицинското свидетелство травматични увреждания на тъжителката, първоинстанционният съд е изслушал и приел назначената от предишния съдебен състав съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Васил Н. на 04.06.2021г. (л. 51-52 ).

Според заключителната част на заключението, при извършен преглед на тъжителката на 09.07.2020 г. в 10:40 часа са установени следните травматични увреждания: кръвонасядане по кожата на тялото в лява хълбочна област, кръвонасядания по кожата на крайниците – по двете мишници, дясна китка, дясно бедро и лява подбедрица, които кръвонасядания са били с моравожълт и синкавожълт цвят.

Вещото лице е посочило, че описаните увреждания са причинени от действия на твърди тъпи предмети (по механизма на удари и/или натиск с или върху такива) и е възможно да са получени по време и начин, за които се съобщава от тъжителката и св. Д. – нанесени й удари с ръка и крак, стискане с ръка, удар или удари в околни предмети при „блъскане“, „хвърляне“ във и върху такъв и други подобни по времето на сочения инцидент на 01.07.2020 г. Уврежданията, според в.л., са причинили на тъжителката болка и страдание, подлежащи на пълно възстановяване за срок до около 15-20 дни, при обичаен благоприятно протичащ възстановителен процес.

Разпитан в съдебно заседание на 15.12.2021г. от КнРС, постановил обжалваната присъда, в. л. д-р Н. е обяснил, че описаните травми или част от тях могат да бъдат видими до около 20 дни, но ще се промени цвета им. Вещото лице е посочило, че заради местоположението си травмите са видими при облекло с къс потник, например тези в лява хълбочна област и лявата мишница в горната трета, а останалите травми биха били видими при облекло с къси ръкави.

Гореизложената фактическа обстановка е установена от показанията на св. Д. – позната на тъжителката /л. 120 от НЧХД № 1008/2020 г./, св. И. – баща на тъжителката, св.

С. - работодател на тъжителката и отчасти от показанията на св. В. – съпруга на подсъдимия / л. 121 от съд. пр-во/ и обясненията на подсъдимия /л. 148 от съд. пр-во/, медицинско свидетелство, съдебномедицинска експертиза, характеристична справка за подсъдимия /л. 28 от въззивното производство/ и справка за съдимост.

КнОС дава вяра на показанията на св. Д., тъй като ги намира за ясни, категорични, последователни, логични и подкрепящи се от показанията на св. И. и св. С. относно уврежданията, както и от съдебно-медицинската експертиза и медицинско свидетелство.

Липсват доказателства, пораждащи съмнения относно верността на показанията на св. Д..

Не може да се направи извод за установяване от свидетелката на факти и обстоятелства, които не е възприела лично.

КнОС не споделя съображенията на КнРС за изключване от доказателствения материал на показанията на св. Д.. Преценката на КнРС на показанията на св. Д. като нелогични и вътрешно противоречиви, КнОС намира за неправилна. Бездействието на св. Д. за преустановяване на побоя над тъжителката не води непременно и задължително до извод за липса на такъв от подсъдимия спрямо тъжителката. Следва да се има предвид, че възрастта на св. Д. – 70- годишна към 05.11.2021 г. (заседанието, в което е разпитана от втория по ред разгледал делото съдебен състав на КнРС, постановил и присъдата по същото), не предполага активни действия за преустановяване на побоя, предвид 3 напредналата й възраст. По делото не са събрани доказателства за наличие на таксиметрови автомобили до местопрестъплението, поради което изводът на КнРС за нетърсене на помощ от таксиметровите шофьори от св. Д. е необоснован. Не са налице доказателства и за наличието на преминаващи автомобили, от които св. Д. би могла да потърси помощ с цел преустановяване на побоя, както е приел КнРС. Принципно, наблюдаването на побой от едно лице на друго и непредприемането на действия за преустановяване на побоя от наблюдаващия не изключва непременно наличието на побой. Нищо нелогично и вътрешно противоречиво не намира КнОС в показанията на свид. Д. относно описания от същата начин на причиняване на уврежданията на тъжителката . Допустимо и възможно е, според КнОС, свлечено на земята лице, на когото са нанасяни ритници, да успее да избяга от нападателя си. Упрекът на районния съд относно бездействието на свид. Д. за преустановяване на побоя и разкриване на извършителя, не води до единствения възможен извод за липса на възприятие за нанесен побой над тъжителката, както го е описала в показанията си свидетелката, и не обуславя нелогичност на показанията й, според които на следващия ден видяла синини по тялото на пострадалата. Липсват характеристични данни за свидетелката за характерови особености, поведение и ценностна система, позволяващи лъжесвидетелстване чрез категорично, ясно и хронологично описание на факти и обстоятелства, които не е възприела.