Решение № 188 от 02.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. К., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500338 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК .

Образувано е по депозирана жалба с вх. №10160/22.10.2025г. по регистъра на ЧСИ Х.П., подадена от А. К. А. от гр. М., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 353 по описа за 2020 на ЧСИ Х.П., против отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., с който е оставена без уважение молбата му с вх. № 7417/04.08.2025 г. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , с искане обжалваният отказ да се отмени поради бездействие на взискателя за период от повече от две години. Иска се и прилагане от ЧСИ на разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК за заличаване на наложените обезпечителни мерки.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от взискателя Х. Х. К. е депозирано писмено възражение, с което жалбата се намира за неоснователна и се иска тя да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ Х.П. са представени мотиви по обжалваното действие с изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по 1 делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от длъжник по изпълнителното дело, против обжалваемо от това лице действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК - отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., с който е оставена без уважение молбата му с вх. № 7417/04.08.2025 г., връчен на длъжника на 07.10.2025 г. Констатираното обуславя процесуалната допустимост на депозираната жалба. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като самото прекратяване настъпва по силата на закона, какъвто не е настоящият случай. За да е налице тази хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, следва взискателят трайно да се е дезинтересирал от процеса, като в продължение на две години да не е направил искания за извършване на действия по изпълнението.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело е образувано по молба с вх. № 3040/22.03.2017г., подадена от адв. Д. Д., действащ като пълномощник на Х. Х. К. с ЕГН **********, с приложен изпълнителен лист от 02.03.2017г., издаден въз основа на Решение № 83/30.06.2016г. по гр. д. № 24/2016г. по описа на Окръжен съд - К., отменено частично с Решение № 27/17.02.2017г., постановено по въззивно гражданско дело № 670/2016г. по описа на Апелативен съд П., срещу длъжниците Б.Ш.А., с ЕГН ********** и А. К. А., с ЕГН **********, под № 20179020400111 по описа на ЧСИ Г.Б., и прехвърлено и продължено под № 20207410400353 по описа на ЧСИ Х.П..

С удостоверение с изх. № 090372002788172/09.09.2020г. и с разпореждане от 11.09.2020г. като взискател на основание чл.458 от ГПК е присъединена ТД на НАП-П., офис К. за сума в размер на 1 498.39 лв.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4339/22.03.2017г. е изготвена до длъжника А. К. А. и е изпратена по пощата, която е била получена от К. А.а - сестра на длъжника, на 24.03.2017г. Това обстоятелство се установява от обратната разписка на писмото.

Покана за доброволно изпълнение с изх. № 4340/22.03.2017г. е била 2 изготвена до Б.Ш.А. и изпратена по пощата, като същата е била получена лично от длъжника на 27.03.2017г.

Последното искане за извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя е сторено с молба с вх. № 14323/13.12.2024г.

Последното изпълнително действие е от 07.02.2025г. - насрочване на опис на недвижим имот, собственост на длъжника А. К. А., който не е бил извършен, поради това, че длъжникът не е бил редовно призован - не е получил известието за насрочения опис.

Постъпила по изпълнителното дело е молба с вх. № 7417/04.08.2025г. от длъжника А. К. А., чрез адвокат К. А. Б. от АК - К., с която моли да бъде постановен акт, с който изпълнителното производство по изпълнително дело №353/2020 да бъде прекратено поради настъпила перемпция. В молбата се твърди, че от приемането на архива на ЧСИ Г.Б., съответно прехвърлянето на ИД № 111/2017г. по описа на ЧСИ Г.Б. под № 353/2020г. по описа на ЧСИ Х., по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия, и че взискателят се е десезирал от вземането си, изоставил е изпълнителното производство, като последица от неговото бездействие е прекратяването на производството. Поради това счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона и моли този факт да бъде оповестен с постановление, ведно с всички правни последици от това - вдигане на всички обезпечителни мерки.

С обжалваното разпореждане, инкорпорирано в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., молбата на длъжника А. К. А. с вх. № 7417/04.08.2025 г. е оставена без уважение.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

От данните по делото следва да се направи извод, че не е налице бездействие на взискателя, респ. дезинтересирането му от процеса. Това е така, тъй като както по първоначално образуваното ИД №20179020400111 по описа на ЧСИ Г.Б., така и по прехвърлено и продължено под № 20207410400353 по описа на ЧСИ Х.П. дело, е извършено подробно проучване на имущественото състояние на двамата длъжници Б.Ш.А. и А. К. А.; извършвани са и конкретни изпълнителни действия - наложени са множество запори върху вземанията на длъжника А. К. А. по банковите му сметки, посочени в изисканата от БНБ справка и е наложена възбрани върху 3 недвижим имот, установен като собствени или съсобствен на този длъжник, които обаче действия действително не са довели до успешно по съществото си принудително изпълнение на вземането на взискателя, по причина, че на длъжника не е била редовно връчена покана за доброволно изпълнение, без което съдебният изпълнител не може да предприеме същински принудителни действия, с които да довърши фактическия състав на предприетите по делото изпълнителни способи с цел удовлетворяване на вземането на взискателя.

Връчването на покана за доброволно изпълнение предоставя възможност на длъжника да изпълни притезанието на кредитора и да предотврати принудително изпълнение срещу длъжника чрез осребряване на имуществото му. В случая, по изпълнителното дело е налице имущество на длъжника, спрямо което след изтичане на срока за доброволно изпълнение, при констатираната липса на удовлетворяване на подлежащото на изпълнение притезание на кредитора, съдебният изпълнител следва да предприеме действия, посредством които да удовлетвори същото. Такива действия се установява да са извършени, съобразно изложеното по-горе.

Също така се установява, че именно поради нередовно връчване на уведомления и призовка за принудително изпълнение не се е пристъпило към изпълнение на поисканите от взискателя изпълнителни действия, т.е. те не са били успешно извършени поради нередовното призоваване на длъжника.

Поради което и не може да се направи извод за изтекъл двугодишен срок за перемпция. Така, двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно такова/, или осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/, или поисканите не могат да се осъществяват но винаги по причина, за която взискателят отговаря - например не е внесъл такси и разноски за своите искания, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил прилагането на принудителното изпълнение. В този смисъл е и константната за настоящия съд съдебна практика.

Следва да се добави и, че междувременно от жалбодателя е депозирана молба с вх. № 5671/01.12.2025г. за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, с изложени доводи, че на 04.12.2025г. е насрочен опис на недвижим имот, собственост на жалбодателя. Т.е., налице са данни, че насрочения опис е съобщен на длъжника, но основание за спиране на изпълнението не са налице, с оглед изложените по-горе мотиви.

4

Ето защо жалбата, с която въззивният съд е сезиран, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Водим от изложеното, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. №10160/22.10.2025г. по регистъра на ЧСИ Х.П., подадена от А. К. А. от гр. М., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 353 по описа за 2020г. на ЧСИ Х.П., против отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., с който е оставена без уважение молбата му с вх. № 7417/04.08.2025 г.; както и искането за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 353/2020г. по описа на ЧСИ Х.П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. К., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20255100500338 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК .

Образувано е по депозирана жалба с вх. №10160/22.10.2025г. по регистъра на ЧСИ Х.П., подадена от А. К. А. от гр. М., в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 353 по описа за 2020 на ЧСИ Х.П., против отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., с който е оставена без уважение молбата му с вх. № 7417/04.08.2025 г. Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК , с искане обжалваният отказ да се отмени поради бездействие на взискателя за период от повече от две години. Иска се и прилагане от ЧСИ на разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК за заличаване на наложените обезпечителни мерки.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от взискателя Х. Х. К. е депозирано писмено възражение, с което жалбата се намира за неоснователна и се иска тя да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от ЧСИ Х.П. са представени мотиви по обжалваното действие с изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, след като извърши преценка на доказателствата по 1 делото, по повод и във връзка с подадената жалба, приема следното:

Жалбата е подадена в срок, от длъжник по изпълнителното дело, против обжалваемо от това лице действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК - отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, обективиран в протокол с изх. № 11766/29.10.2025 г., с който е оставена без уважение молбата му с вх. № 7417/04.08.2025 г., връчен на длъжника на 07.10.2025 г. Констатираното обуславя процесуалната допустимост на депозираната жалба. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като самото прекратяване настъпва по силата на закона, какъвто не е настоящият случай. За да е налице тази хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство, следва взискателят трайно да се е дезинтересирал от процеса, като в продължение на две години да не е направил искания за извършване на действия по изпълнението.