Решение № 1407 от 31.08.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1763/2021
- Вид
- Решение № 1407
- Подписан
- 31.08.2021
- В сила
- 25.09.2021
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1407 гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20215330201763 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Ф.А. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4216647 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на същ ата, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, и недоказаност, поради което съдът е сезиран с искане за отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не изпраща представител, взема отношение с писмено становище, претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 1
4216647 за това, че на 22.11.2020г. в 1 4.53 часа в гр. Пловдив бул.
„Цариградско шосе“ пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза посока „Запад“ с МПС „Фолксваен шаран” регистрационен номер **** лек автомобил, е установено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано техническо средство CORDON-M2“ с № MD1196 като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 8 6 км./ч., при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 36 км./ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо средство„CORDON-M2“ с № MD1196, което е мобилно съгласно пар.6 т.65 буква „б“ от ДП на ЗДвП.
Техническата система за заснемане, съгласно протокол за използване на АТСС с рег№1030р-36526/23.11.20г е било разположено в град Пловдив, на бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза посока „Запад“, при оглраничение на скоростта – 50 км/ч. с начало на работа -09.00 часа и край на работа 19.00 часа.
Техническото средство „CORDON-M2“ с № MD1196 с наименование – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип CORDON-M2 е годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под № Б-46, за което по делото е представен протокол за проверка № 10 – С-ИСИС/21.02.20г. на ГД Мерки и измервателни уреди, отдел „изпитване на средства за измерване и софтуер“.
От приложения снимков материал, към административната преписка се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 89 км/ч., след отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 86 км/час. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3%. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост от 89 км/час е намалена на 86 км/час.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП на жалбоподателят бил издаден процесният електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на 2
400 лв, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени доказателства, коментирани по-горе.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****, тъй като същият се е движил със скорост от 86 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на П.Ф.А., като собственик на горепосочения автомобил.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателката като собственик на регистрираното МПС, видно от приложената справка от информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същата не се е възползвала от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4 от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН , по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.
В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по чл.10 от Наредбата.
3
Съдът намира, че не може да бъде споделено възражението на жалбоподателя, че нарушението е констатирано с мобилно техническо средство разположено в движещ се полицейски автомобил и в този случай, следва да се състави АУАН.
Съгласно разпоредбата на § 6, т.65, бук. „А“ от ЗДвП, в актуалната и редакция към момента на нарушението, а именно - ДВ, бр. 19 от 2015 г.:
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ В настоящия случай, АТТС е уред за контрол, който е бил временно разположен на пътен участък в гр.Пловдив, бул. Цариградско шосе. Няма данни по делото нарушението на превишената скорост да е установено от контролните органи посредством движение на полицейски автомобил оборудван с въпросното АТСС. Само в този случай следва да бъде приложен текстът на чл.11 ал.2 и сл от Наредба 8121з-532/12.05.15г на Мин. на вътрешните работи и това е така, тъй като в този случай не се съставя протокол по чл.10 от Наредбата, а нарушителят се спира, а за нарушението се съставя АУАН.
Деянието е било установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип„CORDON-M2“ с № MD 1196, разположената на пътен участък. След като нарушението е било установено и заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно постановление /НП/.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, към момента на извършване на нарушението, предвижда административно наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост от 50 км/ч е превишена с 36 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради 4 което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания електронен фиш.
С оглед изложените съображения електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че такива следва да бъдат определени в размер на 120 лева и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
Ето защо и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4216647, издаден от ОД на МВР- ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на П.Ф.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 22.11.2020г. в 14:53 часа в гр. Пловдив, на бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока „Запад“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС „CORDON-M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч. при управление на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****.
ОСЪЖДА жалбоподателката П.Ф.А., ЕГН:********** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 120 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6