Решение № 269 от 09.04.2026, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Казанлък, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАД. Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20245510102054 по описа за 2024 година

Производството по делото е във фаза по извършване на делба.

С влязло в сила Решение №77/10.02.2025 г., постановено по гр. д. № 2054/2024г., Районен съд - Казанлък е допуснал делба между съделителите Д.

Т. И., ЕГН **********, А. Т. А., ЕГН **********, С. Т. А., ЕГН **********, по отношение на следния недвижим имот:

Поземлен имот, с площ по нотариален акт 1030 кв.м./хиляда и тридесет квадратни метра/, представляващо парцел III-599/три за петстотин деветдесет и девет/, в кв. 56-А по плана на с***, ведно с построената в него жилищна сграда и гараж, при съседи улица, З.Р., и наследници на О.Л., а по скица Поземлен имот с идентификатор №***, по кадастраланта карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-97/30.12.2009 г., с последно изменение от 27.04.2021 г., с адрес: ***, с площ от 1054 кв. м /хиляда и петдесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 599, квартал 56а, парцел III, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***,

***, ведно с построените в него сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 63 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 26 кв.м, брой етажи:1, предназначение: гараж, при квоти:

1/3 идеална част за Д. Т. И., ЕГН **********

1

1/3 идеална част за А. Т. А., ЕГН **********

1/3 идеална част за С. Т. А., ЕГН **********.

По делото е допусната и изслушана съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице е представило заключение, че допуснатият до делба поземлен недвижим имот е поделяем на два дяла, но сградата е неподеляема според броя на наследниците, като средната пазарна цена на имота е 181653.00 лв.

По делото е допусната и изслушана повторна съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице е представило заключение, че допуснатият до делба поземлен недвижим имот е поделяем на два дяла, макар и да не могат да се оформят еднакви дялове на всеки от наследниците, но сградата е неподеляема според броя на наследниците, като средната пазарна цена на целия имот е 205008,00 лв. /104819,00 евро/.

Процесуалният представител на ответниците прави искане до съда за възлагане на имота. Предявена е претенция по сметки за извършените подобрения на имота. Процесуалният представител на ищеца възразява имотът да бъде възложен на ответниците. Оспорва направените подобрения.

Процесуалният представител на ответника прави искане за определяне на наем за лишаване от ползването на имота и за привременна мярка за определяне на наем до приключване на делбата. Посочва периодите, за които претендира наем.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона, делбата може да се извърши, чрез няколко способа: 1) ако имотът е неподеляем, поради което и принципът за получаване на реален дял, не може да бъде спазен - чрез изнасяне на публична продан (чл. 348 от ГПК), или 2) при наличието на определени предпоставки - възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете (чл. 349 от ГПК); 3) ако имотът е поделяем и правата на страните в съсобствеността позволяват това, съдът съставя и обявява окончателен разделителен протокол, като призовава страните за теглене на жребий (чл. 350 и чл. 352 от ГПК); 4) ако съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата, като разпредели имотите между съделителите (чл.

353 от ГПК).

За да се извърши преценка за това кой от предвидените в ГПК способи да бъде използван при извършване на делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатия до делба имот, включително неговата стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобствеността факт и др.

2

На първо място съдът следва да установи поделяем ли е имотът, съобразно страните и квотите. Имотът би бил поделим тогава, когато, при спазване на всички законови изисквания, позволява всеки от съделителите да получи реален дял, според правата си в съсобствеността. Установи се по делото, а и страните не спорят, че недвижим имот Поземлен имот, с площ по нотариален акт 1030 кв.м./хиляда и тридесет квадратни метра/, представляващо парцел III-599/три за петстотин деветдесет и девет/, в кв. 56-А по плана на с***, ведно с построената в него жилищна сграда и гараж, при съседи улица, З.Р., и наследници на О.Л., а по скица Поземлен имот с идентификатор №***, по кадастраланта карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-97/30.12.2009 г., с последно изменение от 27.04.2021 г., с адрес: ***, с площ от 1054 кв. м /хиляда и петдесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на ползване: ниско застрояване до 10 м., с номер по предходен план: 599, квартал 56а, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 63 кв.м, брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 26 кв.м, брой етажи:1, предназначение: гараж, е неподеляем от него не могат да се обособят самостоятелни имоти, които да съответстват на броя на страните и да отговарят на техните квоти.

По отношение на начина на извършване на делбата:

За да се възложи по реда на чл.349, ал.2 от ГПК недвижимия имот на един от съделителите е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: съсобствеността между страните да е възникнала от наследяване; да е допусната делбата на неподеляемо жилище; претендиращият съделител да е живял в жилището към момента на открИ.е на наследството (т.е. към момента на смъртта на наследодателя по арг. от чл.1 от ЗН; и претендиращият съделител да не притежава друго жилище. В случая от доказателствата и неоспорените обстоятелства съдът намира, че заявилите претенцията за възлагане съделители А. Т. А. и С. Т. А. отговарят частично на условията на чл.349, ал.2 от ГПК. Процесният имот е жилищен и неподеляем.

Страните са станали собственици на имота чрез наследяване от общия им наследодател Т. С. А. и ответниците не притежават друго жилище. По делото обаче не бяха събрани доказателства, че към датата на открИ.е наследството на общия наследодател, както и до настоящия момент наследниците А. Т. А. и С. Т. А. живеят в допуснатия до делба недвижим имот.

Въпреки дадената от съда възможност за събиране на доказателства в тази насока страната не се възползва, като по този начин искането за възлагане остава недоказано. Също така от събрания по делото доказателствен материал не може да се направи извод в подкрепа на искането.

Следва да се има предвид, че ищецът чрез процесуалния си представител оспорва способа за прекратяване на възникналата съсобственост 3 между страните като твърди, че не са налице основанията за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК. В този смисъл ответниците в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК не са доказали елементите от фактическия състав на исковата си претенция за възлагане.

По отношение на претенцията за извършените подобрения в имота:

Съгласно чл.30, ал.З от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съобразно трайната съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите като посочи кои от твърдените дейности представляват необходими разноски и кои полезни разноски /подобрения/, изхождайки от тяхното предназначение.

Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на вещта, предизвикани от непредвидено, неочаквано събитие или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване, като чрез тях се цели да се запази вещта или да се приведе в състояние, годно за живеене или съобразно предназначението на вещта. При необходимите разноски е без значение, дали съсобственикът, който ги е извършил сам си служи с вещта или тя се ползва и от другите съсобственици, тъй като тези разноски произтичат от действия по управлението на вещта. Подобренията са тези разноски, които увеличават стойността на вещта. За разлика от необходимите, полезните разноски не са наложителни, запазването и поддържането на вещта не е обусловено от тяхното извършване. При необходимите разноски се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на съсобственика. Дали извършените от единия от собствениците на вещта ремонтни дейности съставляват необходими или полезни разходи, зависи от фактическия проблем на конкретното състояние на вещта преди извършването им, както и от причината, наложила тази подмяна, като преценката следва да се извърши за всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото. В настоящия случай имотът видно от събраните доказателства по делото е имал нужда от ремонт на покрива, както и вътрешни ремонти. От доказателствата по делото обаче не може да се установи в кой момент са извършени подобренията и от кого, както и каква е тяхната стойност и по какъв начин за заплатени, за да подлежат на възстановяване разходите за тях. Представеният по делото договор за текущ ремонт от 15.07.2024 г. не доказва извършването на ремонтните дейности в имота, посочени в експертизата. В представения договор не са посочени конкретните строително-монтажни работи, които са извършени, не е посочен срока за извършване на дейностите, няма приложени приемо-предавателни протоколи, от които да е видно какво е извършено по текущия ремонт и какви дейности са останали. Няма посочен срок за извършване на ремонта, нито са посочени как са платени сумите, описани в договор за ремонта. Няма данни да е приключил ремонта, ако действително е възлаган такъв.

От заключението на назначените по делото съдебно технически експертизи е видно, че са извършените подобрения по процесния имот, но не 4 може да се установи кога са извършени и от кого, както и кои е заплатил извършените подобрения. Вещите лица не се ангажират да посочат кога са извършени подобренията и от кого.

Въпреки дадената възможност за събиране на доказателства в тази насока съдът намира, че не се събраха доказателства за извършените подобрения, като искът за заплащането им остава недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл ответниците в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК не е доказал елементите от фактическия състав на исковата си претенция за извършените в имота подобрения.

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС и прилагане на привременни мерки за заплащане на наем за ползването на имота от ответниците съдът намира следното:

По делото до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че ответниците ползват изцяло процесните недвижими имоти, нито да е препятствал личното ползване на ищеца на същите.

В този смисъл ищецът в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 от ГПК не е доказал елементите от фактическия състав на исковата си претенция по смисъла на чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и и претенцията си по чл. 344, ал.2 ГПК.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС и мотивите на върховните съдии - лично ползване по смисъла на чл.

31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. В казуса такова именно лично ползване от страна на ответниците, което да препятства правото на ползване на ищеца не е установено по делото. Нито от писмените доказателства, нито от експертизите се установяват действия от страна на ищцата, на които ответниците да са пречили и противопоставили поведение, с което да й ограничи ползването на съсобствения имот.