Решение № 468 от 13.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Русе, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Виржиния К. Караджова

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500646 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. В. Т., чрез пълномощника адв.Р. Б. от АК-Русе, против Решение № 1587 от 22.11.2024 г. по гр.дело № 725/2023 г. по описа на Районен съд-Русе, в частта, касаеща определения режим на лични отношения между бащата и детето С. и размера на присъдената в полза на последната ежемесечна издръжка.Развиват се съображения за неправилност и незаконосъобразност на акта.Иска се изменение на решението в посочените части, като присъдената ежемесечна издръжка бъде намалена до 950 лв. и бъде определен по-разширен режим на лични отношения между бащата и детето така, както е посочено в жалбата. Претендират се направените разноски за въззивната инстанция.

Въззиваемата М. А. Й., представлявана от адв.Р. Ч. от АК-София, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска то да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивното производство.

Постъпила е и частна жалба от М. В. Т. срещу Определение № 580 от 07.02.2025 г., с което Районен съд-Русе е оставил без уважение искането да бъде изменено постановеното решение по гр.дело № 725/2023 г. в частта за разноските.Изложени са съображения за необоснованост на акта. Претендира се определението да бъде отменено и да бъде уважено искането за изменение 1 на решението в частта за разноските.

Ответницата по частната жалба изразява становище за неоснователност на последната.

Жалбите са подадени от процесуално легитимирана страна, в срока по ГПК и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.

По въззивната жалба:

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебна проверка на валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната част, като е ограничен от заявеното в жалбата и служебно овластен да следи за интереса на непълнолетното дете.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна.

Производството по гр.дело № 725/2023 г. по описа на Районен съд-Русе е било инициирано по молба на М. В. Т., като са били предявени субективно съединени искове да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху децата В. М. Т. и С. М. Т., родени от фактическото му съжителство с ответницата, да бъде постановено местоживеенето на последните да е при бащата, а на майката се определи подходящ режим за лични отношения и тя бъде осъдена да им заплаща ежемесечни издръжки.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба и от своя страна е предявила насрещни искове по чл.127 ал.2 СК с искане да й бъдат предоставени родителските права по отношение на двете деца и при нея да бъде местоживеенето им, на бащата да бъде определен режим на лични отношения с низходящите всяка първа и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, в присъствие на майката на основание чл.59, ал.8, т.1 във вр. с ал.2 СК, и той да бъде осъден да заплаща месечни издръжки за децата, съобразени с необходимостта им от средства за извънучебни занимания /спорт, уроци, мероприятия на клубни начала и др./. Искането по чл.59 ал.8 т.1 във вр. с ал.2 СК не е било поддържано към датата на устните състезания.

В хода на делото М. В. Т. е оттеглил предявените от него искове и производството в тази част е било прекратено с влязло в сила определение.

С Решение № 1587 от 22.11.2024 г. упражняването на родителските права по отношение на родените от съвместното съжителство на страните деца е било предоставено на М. А. Й. и при нея било определено местоживеенето им. На бащата е бил определен режим на лични отношения с низходящите всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, като той бил осъден да им заплаща ежемесечни издръжки в размер на по 1 500 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В полза на М. А. Й. е била присъдена сумата от 5 122 лв., представляваща разноски по делото, включваща адвокатски хонорар от 2 500 лв. и общо 900 лв. за явяване на пълномощника на шест съдебни заседания 2 след първото, за хотел-1 122 лв. и за транспорт-600 лв.

В проведеното открито заседание на 22.10.2024 г., когато е бил даден ход по същество на спора, насрещната страна е заявила несъгласие с тези разходи, с изключение на сумата по пункт първи.

На 16.12.2024 г. М. В. Т. е подал молба за изменение на решението в частта за разноските, в която вече има възражение и за прекомерност на основния адвокатски хонорар.

С Определение № 580 от 07.02.2025 г. районният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК, като е посочил, че при постановяване на решението са били съобразени задължителните разяснения, дадени с ТР № 3 от 27.06.2024 г. по тълк.дело № 3/2023 г. , ОСГК, ВКС. Отчетено е, че страната няма своевременно направено възражение за прекомерност на основното адвокатско възнаграждение.

Районният съдия няма изложени мотиви за останалите разходи, присъдени в полза на М. А. Й..

Към датата на проведеното открито заседание пред въззивната инстанция детето В. М. Т. е навършило пълнолетие и производството за него е било прекратено.

С оглед събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Русе намира, че определеното от районния съдия време на контакти между бащата и детето през всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, без предвидени дни през лятото, се явява неоправдано занижено. Такова ограничение накърнява правата на въззивника и в бъдеще може да доведе до прекъсване на емоционалната връзка между него и дъщеря му. От данните по делото става ясно, че в един продължителен период от време след раздялата на родителите, С. е живяла съвместно с бащата и настоящата му партньорка, като проблеми във взаимоотношенията се появявали главно по време на кратките епизодични гостувания при тях на детето на последната. В изготвения социален доклад е отразено, че в жилището на въззивника битовите условия са добри и цари спокойна семейна атмосфера. Социалният работник е изразил мнение, а такъв извод се налага и от събраните в производството доказателства, че М. Т. има нужния родителски капацитет и може да полага адекватни грижи за дъщеря си.

При изслушването от тази инстанция във връзка със спора, страните са заявили, че всъщност между тях няма разногласие по въпроса за необходимостта С. да поддържа един по-разширен режим на лични отношения с бащата. Окръжен съд намира за подходящ този, визиран в жалбата с изключение на предложената от въззивника алтернативна възможност първият ден от втората и четвъртата седмица от месеца да е в петък или в събота по уговорка с детето. Такова неустановено положение би могло да доведе в бъдеще до възникване на конфликти и недоразумения между родителите при планиране на контактите на бащата със С.. Разбира се право на въззивника, а и на детето е да преценят дали реално ще осъществяват в 3 цялост определения от съда режим, при постановяване на който настоящият състав изхожда изключително от интереса на непълнолетната С.. Контактите на последната с бащата следва да бъдат всяка втора и четвърта седмица от месеца от 16,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. На ротационен принцип всеки от родителите трябва да има възможност да прекарва Коледните и Новогодишните празници със С., както и останалите официални и личните празници на детето, като през нечетна година първи по ред да бъде бащата.

Окръжен съд намира за неоснователна въззивната жалба в частта, касаеща размера на присъдената издръжка за детето С.. По делото няма спор, че независимо от раздялата на родителите, въззивникът не е преустановил активното си участие в издръжката на децата. Същият им е осигурявал допълнително и по 50 лв. седмично за лични разходи и е заплащал всички средства за посещаваните от тях извънучебни занимания. Бащата е погасявал изцяло и всички битови сметки за жилището, където живеят децата и майката.

Последната не е трудово ангажирана, независимо, че е работоспособна, поради което следва да се приеме, че тя е във възможност да си осигурява месечно средства в размер поне на минималната работна заплата за страната.

В производството са събрани доказателства, че М. Т. получава значителни доходи от трудови правоотношения и от развиване на стопанска дейност.

Същият притежава недвижими имоти, две МПС и е ползвател на друг лек автомобил. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че бащата няма да е затруднен да заплаща месечна издръжка на С. в размер на 1 500 лв.Към настоящият момент е отпаднал ангажиментът на въззивника към другото дете. Решението в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба:

Настоящият състав намира, че частната жалба срещу Определение № 580 от 07.02.2025 г., с което основният съд е оставил без уважение молбата на М. Т. по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, се явява основателна.

Правилни и законосъобразни са изложените в акта доводи, че в заседанието, в което е бил даден ход по същество на спора, пълномощникът на първоначалния ищец изрично е заявил, че не правят възражение за прекомерност на заплатеното от М. Й. основно адвокатско възнаграждение, включено в своевременно представения по делото списък по чл.80 ГПК. При това положение развитите впоследствие съображения в молбата от 16.12.2024 г. не могат да бъдат взети предвид от съда, поради заявяването им след изтичане на предвидения за това законен срок.

Видно от Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г., заплатената на адв.Ч. по банков път сума по мандатното правоотношение възлиза на 2 500 лв. В документа е посочено, че клиентът дължи още и направените от адвоката разноски при изпълнение на контракта, доказани с 4 надлежен документ.

Първото открито заседание по делото е проведено на 01.06.2023 г.

Следват такива на 27.06.2023 г., на 19.09.2023 г., на 09.11.2023 г., на 01.02.2024 г., на 11.04.2024 г., на 06.06.2024 г. / на което адв.Ч. не е присъствала/ и на 22.10.2024 г.

По делото е представен Договор за правна защита и съдействие от 27.06.2023 г., сключен между М. Й. и адв.Ч., с който е уговорено на последната до приключване на производството да бъде заплатено възнаграждение и за участие във всяко съдебно заседание след първото в размер на по 150 лв., разноски за нощувка в хотел по избор на възложителя, както и по 100 лв.разход за гориво на всяка заседателна дата.

Приложена е Разписка от 19.09.2023 г., с която адв.Ч. е удостоверила, че е получила от М. Й. сумата от 736 лв. за нощувки в х-л “Дунав Плаза“ в гр.Русе / 392 лв. и 344 лв./, 300 лв.-разноски за гориво, както и 450 лв.възнаграждение за явяване в съдебни заседания на 01.06.2023 г., 27.06.2023 г. и на 19.09.2023 г. В документа е отразено, че е заплатена нощувка и адвокатски сътрудник С. М..

Към тази разписка са представени две фактури от 01.06.2023 г., издадени от “Дунав Плаза“ ООД-Русе, като само едната от тях касае нощувки на адв.Ч..Сумата е 196 лв., с вкл. ДДС. Вторият платежен документ е издаден на името на С. М. и е за 236,01 лв. Съдът намира, че тази сума не може да бъде възложен в тежест на М. Т. /извън заплатеният паркинг от 20 лв./, тъй като същата не съставлява разход за производството, дори лицето С. М. да е действително адвокатски сътрудник на упълномощения по делото адвокат.

Към тази разписка са представени и две фактури от 27.06.2023 г., издадени от “Дунав Плаза“ ООД-Русе, като само едната от тях касае нощувка на адв.Ч..Сумата е 98 лв., с вкл. ДДС. Вторият платежен документ е издаден на името на С. М. и е за 108 лв., от които за паркинг 10 лв., с вкл. ДДС.

Съдът намира, че само последният разход може да бъде възложен в тежест на М. Т. по изложените по-горе съображения.