Решение № 533 от 15.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Пазарджик, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20255200501004 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от Граждански процесуален кодекс.

Подадена е жалба от „ Нова Стайл“ ЕООД, ЕИК:200475586, със седалище и адрес на управление в град Пазарджик, ул. „Одрин“ №63, представлявано от Й.Ч., срещу Постановление с изх. И°3261/14.11.2025 год. по изпълнително дело №374/2025 год. ,в частта му , с която е постановен отказ за прекратяване на производството срещу Държавата.

Дружеството – жалбоподател твърди ,че е длъжник по изпълнително дело №374/2025 год. по описа на ЧСИ Г.Т.. На 17.11.2025 год. получили Постановление с изх. №3261/14.11.2025 год. по изпълнително дело №374/2025 год. ,с което без логически и правни мотиви частният съдебен изпълнител прекратява изпълнителното дело само по отношение на взискателя Община Пазарджик (въз основа на чиято молба и изпълнителен титул е образувано изпълнителното дело) на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, но отказва да прекрати производството по изпълнителното дело по отношение на Държавата, която е присъединен взискател по делото по право .

Считат,че постановлението в тази част е неправилно.

В постановлението липсвали мотиви относно съществуването на правно основание за продължаване на изпълнителните действия по реда на ГПК по изпълнително дело №374/2025 год. на ЧСИ Г.Т. срещу имуществото на длъжника за събиране на публични задължения, присъединени по реда на ДОПК чрез удостоверение по чл.191, ал.4 от ДОПК. Позоваването на Тълкувателно решение, само по себе си не представлявало мотивиране на 1 постановлението

Възприетото в обжалваното постановление тълкуване на процесуалния закон било в противоречие с мотивите и с диспозитива на Тълкувателно решение №2/2023 год., защото в случая Държавата като присъединен взискател по делото не отговаряла на изискването за самостоятелно водене на изпълнителното дело срещу жалбоподателя. Правата на Държавата били с акцесорен характер и на основание чл.191, ал.З от ДОПК тези права се погасявали при прекратяване на изпълнителните действия по ГПК, предприети срещу имуществото на длъжника от взискател с вземане, подлежащо на събиране по реда на ГПК.

Анализира се приетото в цитираното Тълкувателно решение Тъй като Държавата имала качеството на присъединен взискател въз основа на удостоверение по чл.191 ал.4 от ДОПК, то частния съдебен изпълнител следвало да прекрати производството по делото изцяло.

Наличието на събрана в резултат на изпълнителни действия парична сума не давало права наДържавата ,като на самостоятелен взискател по изпълнителното дело.

Същите доводи са изложени и като обосновка на оплакването ,че при постановяване акта на съдебния изпълнител е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила.

Жалбоподателят счита , че след като първоначлния взискател по делото Община Пазарджик е десезирала частния съдебен изпълнител, следвало производството по делото да бъде прекратено изцяло.

Изложени са и доводи за нарушение на материалния закон , които по естеството си нямат отношение към такъв вид нарушение.

Молят постановлението в обжалваната част да бъде отменено и разпоредено на частния съдебен изпълнител да предприеме действия по прекратяване на изпълнителното производство изцяло.

Претендират се разноски в размер на 2 400,00 лева.

Писмени възражения от други страни в производството не са постъпили.

ЧСИ Т. е изготвил мотиви.

Съдът като прецени доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

Производството по изп.д. №374 по описа за 2025 година на ЧСИ Т. е образувано по молба на взискателя Община Пазарджик срещу дружеството – жалбоподател ,като длъжник.

Предмет на производството е принудителното събиране на вземания от длъжника "Нова Стайл" ЕООД по Акт за установяване на публично вземане № АУ001106, издаден на 17.05.2024 г. и Акт за установяване на публично вземане № АУ2184-1. издаден на 10.12.2024 г.

С Разпореждане № 3047/16.10.2025 г. е присъединено вземане на 2

Държавата на основание чл. 458 от ГПК за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е съобщен с Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. № 130372504041508/01.09.2025 г. на НАП .

По изпълнителното дело има постъпления на суми от запор на вземания на длъжника по банкова сметка в ПИБ АД в общ размер 15 132.75 лв.

С молба с вх. № 11878/07.11.2025 г. длъжникът е направил искане за извършване на разпределение на събраните по делото суми и прекратяване на производството.

ЧСИ е насрочил извършване на разпределение за 14.11.2025 г.

Оставено е без уважение искането за прекратяване на изпълнителното производство , което действие не е обжалвано от длъжника.

В деня ,в който е насрочено разпределението е постъпила молба от взискателят Община Пазарджик , с искане производството да бъде прекратено.

От своя страна длъжникът е поискал да не се извършва разпределение, тъй като счита ,че с оглед молбата на Община Пазарджик изпълнителното производство следва бъде прекратено изцяло и да му бъдат върнати събраните суми.

С разпореждане № 3262/14.11.2025 г. ЧСИ е оставил тази молба без уважение.

С обжалваното постановление № 3261/14.11.2025 г.ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело № 20258820400374 на основание чл.

433, ал. 1, т. 2 от ГПК и Тълкувателно решение № 2/2023 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС само по отношение на първоначалния взискател Община Пазарджик.Заличени са наложените обезпечителни мерки по отношение на длъжника.

Постановен е отказ да се прекрати производството изцяло - по отношение на Държавата, в качеството й на присъединен по право взискател.

Съдебният изпълнител е приел,че при извършване на разпределение, не следва да се включва вземането на първоначалния взискател – Община Пазарджик.

Извършено е разпределение ,което е предявено и не е обжалвано и съответно на Държавата като взискател е преведена сума за частично погасяване на вземането.

С последващо постановление № 3329/24.11.2025 г. е прекратено принудителното изпълнение и по отношение на Държавата.

Поради така изложеното до тук , съдът намира за необходимо на първо место да обсъди допустимостта на жалбата.

Доколкото формално е налице отказ на ЧСИ да прекрати производството по изпълнителното дело изцяло в резултата на молбата на Община Пазарджик 3 при условията на чл.433 ал.1 т.2 от ГПК и този отказ е обжалван в установения в закона срок ,то съдът приема ,че в хипотезата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК така подадената жалба е допустима.Следва да се извърши преценка за законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът намира за напълно достатъчно мотивирането на акта на съдебния изпълнител с позоваване на Тълкувателно решение ,задължително за съдилищата.

Няма спор и съмнение ,че в настоящия случай държавата е присъединен взискател по право въз основа на удостоверение по л.191 ал.4 от ДОПК.Не е спорно още ,че това удостоверение легитимира държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК само като присъединен взискател, то не е сред изпълнителните основания по чл. 209, ал. 2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него. В конкретната хипотеза на присъединяване на държавата в изпълнителния процес ,тя не отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса ,следователно и по отношение на нея като взискател би следвало да намери приложение даденото разрешение в ТР №2 от 2024 година , постановено по т.д.№2/2023 година: Последица от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 2, т. 1 ГПК е прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на кредиторите, които са присъединени по право на основание чл. 459, ал. 1 и 2 ГПК.

Това би било така , ако по делото не бяха събрани суми.

Ясно и недвусмислено в мотивите на цитираното ТР е прието ,че при реализиран изпълнителен способ и постъпили въз основа на него парични суми по сметката на съдебния изпълнител, изпълнителното производство не може да се спре на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК и може да се прекрати само по отношение на направилия искането по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК първоначален взискател. Това разрешение е съобразено с целта на изпълнителното производство и със смисъла на допускане присъединяване на кредитори да участват в разпределението, като отделна фаза на изпълнителния процес, следваща осъществяването на съответния изпълнителен способ, в която да бъдат съобразени правата им и да получат плащане. Тук именно и така е сторено - разпределение е извършено и то не е обжалвано.

Приемането на друго и прочита на ТР ,направен от жалбоподателя би обезсмислил института на присъединяването, би накърнил правата на присъединените взискатели и би било в разрез с изрично установените в нормата на чл. 457, ал. 1 ГПК равни права на първоначалния и присъединените взискатели.

Съображенията да се откаже прекратяване на цялото производство при реализиран изпълнителен способ и осребряване на имущество на длъжника, 4 когато по делото има присъединили се кредитори, не изключват възможността и в тази хипотеза искането на първоначалния взискател да бъде зачетено предвид диспозитивното начало в процеса, като изпълнителното производство се прекрати само по отношение на него, и при недостатъчност на постъпилите при изпълнението суми за удовлетворяване на всички присъединени взискатели се извърши разпределение по чл. 460 ГПК, без да се включва вземането на първоначалния взискател.

Това разрешение не би могло да касае само хипотезите на продължаване на изпълнителните действия по отношение на взискатели с изпълнителен титул,тъй като очевидно производството по отношение на тях не се прекратява ,без значение дали има или не реализиран изпълнителен способ и осребрено имущество.

По изложените съображения , съдът намира ,че действията на съдения изпълнител, обективирани в обжалваното постановление са правилни и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на от „ Нова Стайл“ ЕООД, ЕИК:200475586, със седалище и адрес на управление в град Пазарджик, ул.

„Одрин“ №63, представлявано от Й.Ч., срещу Постановление с изх.

И°3261/14.11.2025 год. по изпълнително дело №374/2025 год. ,в частта му , с която е постановен отказ за прекратяване на производството срещу Държавата.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________