Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 162 от 19.03.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 98/2026
Вид
Определение № 162
Подписан
19.03.2026
В сила
01.08.2026
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 55,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 162 гр. Монтана, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500098 по описа за 2026 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на Н. Д. С., подадена чрез адвокат Е. И. против решението на РС Монтана № 477/16.10.2025г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 674/12.12.2025г. , постановено по гр. дело № 313/2025г. по описа му , с което съдът е признал за установено в отношенията между страните Н. Д. С. и К. ЕАД, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 2903226/13.01.2024 г. е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК, признал е за установено между страните Н. С. и А. ЕООД, че сключеният между тях договор за поръчителство от 13.01.2014г. е недействителен, като е осъдил К. ЕАД да заплати на Н. С. сумата 20 лева платена без основание възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит и сумата 50 лева платено без основание възнаграждение по договора за поръчителство, ведно със законна лихва от 06.02.2025г. . С решението двете дружества ответници са осъдени да заплатя на адв. Е. И. на основание чл. 38,ал.2 ЗА 960 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, както и по сметка на съда 250 лева такси и разноски по делото.

Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че са предявено от Н. С. осъдителни искове за недължимо платени суми в размер на 20 лева възнаградителна лихва и в размер на 50 лева възнаграждение за поръчителство. В хода на делото на основание чл. 214 ГПК с писмена молба ищцата е увеличила претендираните за плащане суми на 441.28 лева недължимо платена възнаградителна лихва и на 882.09 лева недължимо платено възнаграждение за поръчителство . В съдебното заседание от 09.09.2025г. съдът е допуснал увеличение на иска за възнаграждението за поръчителство, а по искането за увеличение размера на иска за възнаградителна лихва не се произнесъл. Въпреки допуснатото увеличение с постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по осъдителните искове единствено по първоначално заявените с исковата молба размери. При тези твърдения се иска от въззивния съд да отмени постановеното от РС Монтана решение и 1 да върне делото за разглеждане от друг състав.

Преписи от жалбата са връчени на насрещните страни, които в дадения срок не са подали писмен отговор.

При преценка допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът приема следното:

Жалбата на ищцата Н. С. е подадена в срока за обжалване, но е недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес. Същата е насочена срещу решение на РС Монтана, с което изцяло са уважени заявените с исковата молба от Н. С. искови претенции за осъждане на основание чл. 55,ал.1 ЗЗД ответниците да й заплатят недължимо получени суми по недействителни договор за потребителски кредит и договор за поръчителство в размер на 20 лева възнаградителна лихва и в размер на 50 лева възнаграждение за поръчителство.

Доводите, поради които е подадена въззивната жалба съдържат твърдения за липса на произнасяне на районния съд по заявеното в хода на делото на основание чл. 214,ал. 1 ГПК изменение размера на осъдителните искове, което обосновава искане за допълване постановеното от РС Монтана решение по реда на чл. 250 ГПК, поради което и делото следва да се върне на първостепенния съд за произнасяне по това искане.

Произнасянето на въззивния съд по приложената частна жалба срещу постановено от първостепенния съд определение по чл. 248 ГПК е предопределено от изхода на спора с оглед чл.78,ал.1 ГПК, поради което и частната жалба ще бъде разгледана след постановяване решение по реда на чл. 250 ГПК.

Поради недопустимост на въззивната жалба, представляваща молба по чл. 250 ГПК , то образуваното въззивното производство следва да се прекрати, а делото се върне на районния съд за разглеждане искането по чл. 250 ГПК.

Водим от гореизложеното , Окръжен съд Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 98/2026г. по описа на МОС, образувано по недопустима поради липса на правен интерес въззивна жалба на Н. Д. С. срещу Решение № 477/16.10.2025г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 674/12.12.2025г. на Районен съд-Монтана , постановено по гр. дело № 313/2025г. по описа му.

ВРЪЩА на РС Монтана въззивната жалба, представляваща искане за допълване постановеното по делото решение, за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК.

След произнасяне по реда на чл. 250 ГПК подадената от К. ЕАД частна жалба срещу постановеното на основание чл. 248 ГПК определение да се изпрати на въззивния съд за разглеждане.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в едноседмичен срок от връчването на страните .

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3