Определение № 19263 от 09.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19263 гр. София, 09.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20251100510171 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №18-00-73/09.09.2025 г., подадена от нотариус Л. Л. срещу определение от № 970/21.08.2025 г. за отказ от вписване на съдия по вписванията при CPC, постановен по повод заявление вх. № 71585/21.08.2025 г.

Жалбоподателят оспорва аргументите на съдията по вписванията, послужили като основание за постановяване на отказ да се впише препис от обявено саморъчно завещание с peг. № 1741/12.08.2025 г., том I, акт № 49, дело №4/2025 г., по описа на нотариус Л. Л., рег. №044 в НК. Поддържа, че при вписване на този вид актове е неприложимо изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК за липса на публични задължения на прехвърлителя или непогасени данъчни задължения за имота, защото с процесното завещание, което има характера на завет, не се прехвърля собствеността.

Транслативният ефект настъпва с приемането от заветника на завета, но с обратна сила – от момента на откриването на наследството, поради което вписването не е условие за преминаването на собствеността, а има само оповестително действие. Изтъква, че заветникът като частен правоприемник ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него, предвид което евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза. Позовава се и на съдебна практика в този смисъл, обективирана в определение № 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д.№ 4319/2024 г., I ГО на ВКС.

Доколкото представеният документ за вписване е редовен от външна страна, и са представени изискуемите към него документи, жалбоподателят счита, че са налице предпоставките за неговото вписване, поради което и отказът на съдията по вписванията се явява незаконосъобразен.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – нотариус, подал 1 молбата за вписване (т. 9 от ТР №7/25.04.2013 г., по тълк. дело №7/2013 г., на ОСГТК на ВКС) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:

С молба, имаща характера на заявление, с вх. № 71585/21.08.2025 г., нотариус Л. Л. е поискал вписването на препис извлечение от саморъчно завещание с общ рег.

№1741/12.08.2025 г., том I, акт №49, дело №4/2025 г. по описа на същия нотариус. С процесния акт Х.Х.Т. е завещал на внуците си Д.Ю.Т. и Х.Ю.Т. подробно описаните апартамент и гараж, находящи се в гр. София. Тъй като завещателните разпореждания се отнасят до определено имущество, те са частни и съставляват завет (чл. 16, ал. 2 от ЗН).

Приложени са и изискуемите декларации по чл. 4, б. „к“ от Правилника за вписванията, както и е заплатена дължимата държавна такса за вписването.

С обжалваното определение № 970/21.08.2025 г. съдията по вписванията е постановил отказ за вписване с единствения аргумент, че в приложеното писмо от Столична Община, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП – Красно село“, не е отразена липсата на непогасени данъчни задължения за имота, което водело до недопустимост на вписването, позовавайки се нормата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.

Визираната в актуалната й редакция норма изисква прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог да се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

Понастоящем е налице противоречива съдебна практика на различни състави на Върховен касационен съд по въпроса дали изискването на чл. 264, ал. 1, изр. последно от ДОПК намира приложение в хипотезата на вписване на завет върху конкретен имот.

В цитираното от жалбоподателя определение № 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д. № 4319/2024 г., I ГО на ВКС, постановено по аналогичен казус, е прието, че изискването по чл.

264, ал. 1, изр. последно от ДОПК е неприложимо в хипотеза, при която се иска вписване на завещание, представляващо завет на недвижим имот. Аргументите за този извод са обосновани с целта на изискването по чл. 264 ДОПК – да се обезпечи събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано. В хипотеза, при която се вписва завет, самото 2 вписване има само оповестително действие, тъй като заветът е произвел действие с откриването на наследството (чл. 48, вр. чл. 22, ал. 2 ЗН), но с обратна сила – към момента на смъртта на наследодателя. От друга страна, заветникът като частен правоприемник, ще придобие също тежестите, обременяващи завета, независимо от това дали са съществували към датата на завещанието и дали са упоменати в него, поради което и евентуалното наличие на несъбрани публични задължения за имота не съставлява пречка за вписване в тази хипотеза.

В противоположен смисъл е изразеното становище в определение №98 от 24.01.2023 г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС, според което предпоставка за вписването на завещанието е представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения, което кореспондира с императивния характер на разпоредбата на чл. 264 ДОПК „Удостоверяване на задълженията“ и постигане на целта на закона относно събирането им. Отречена е необходимостта от представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК от приобретателя на недвижимия имот (в предходната редакция на нормата), когато се касае за вписване на завещание.

Изводите в горепосоченото определение №98 от 24.01.2023 г. са възприети и цитирани и от състав на І ГО на ВКС, който с определение № 1385 от 01.06.2023 г., по ч. гр. д. № 1079/2023 г., не е допуснал до касационно обжалване определение на СГС, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение на съдия по вписванията при СРС, постановен по заявление с вх. рег. № 81161/31.10.2022 г., с което е отказано вписване на обявяване на саморъчно завещание - завет.

Настоящият съдебен състав споделя практиката, обективирана в определение №98 от 24.01.2023 г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС и определение № 1385 от 01.06.2023 г., по ч. гр. д. № 1079/2023 г., II ГО, ВКС, според която основание за постановяването на отказ за вписването на завещанието е представянето на данъчна оценка, удостоверяваща наличието или липсата на непогасени данъчни задължения. В допълнение към мотивите в цитираната съдебна практика следва да се добави и следното:

Нормата на чл. 264, ал. 1, изр. посл. от ДОПК е от императивен характер и поставя ясно изискване като условие за вписването на поискания акт, което има не само функция да обезпечи събирането на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя, принудително събиране на непогасените данъчни задължения за имота спрямо него не може да бъде реализирано. Правилото, като изцяло насочено към защита на публичния интерес, следва да се тълкува, че има за цел, наред с обезпечаването, така също и да повиши реалната събираемост на публичните задължения чрез въведеното формално изискване такива да не са налице към момента на вписването, удостоверяването на което се извършва от съдията по вписванията или чрез представянето на нарочен документ – данъчна оценка. Предвид правомощието на съдията по вписванията да постанови отказ при наличието на публични задължения, изпълнението на което правомощие е обезпечено и чрез предвидената в чл. 265, ал. 1 ДОПК негова солидарна отговорност, то и заинтересуваното лице би имало стимул да ги заплати преди да заяви вписването.

3

Аргумент за подобно тълкуване, недопускащо вписване при наличието на публични задължения, без значение от какъв вид са те, е и разпоредбата на чл. 264, ал. 4 ДОПК, която позволява вписване само в две хипотези: 1/ след заплащане на публичните задължения или 2/ ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Видно е, че и в двата случая вписването е допустимо само след погасяването на наличните задължения, а друга правна възможност да се осигури събирането на дължими публични задължения законодателят не е предвидил (напр. чрез отложено/ разсрочено плащане или надлежно учредяване на обезпечение). В този смисъл уредбата на чл. 264 ДОПК не цели само обезпечаването събирането на вземането, но и неговото реално погасяване преди да се извърши вписването.

Заветът е акт на разпореждане с имота и при него заветникът няма насрещно парично задължение, поради което и вписване при наличието на непогасени публични задължения на имота може да се осъществи само в първата хипотеза на чл. 264, ал. 4 ДОПК – след погасяването на данъчни задължения за имота, наличието или липсата на които се удостоверяват в данъчната оценка, според изричното правило на чл. 264, ал. 1, изр. посл. от ДОПК.

Без значение е и дали вписването на акта има само оповестително, защитно оповестително или защитно - оповестително и конститутивно действие, защото съдържанието на нормата, при вече изяснената й цел, не провежда подобно разграничение за преценка наличието или липсата на задължения. Корективното тълкуване на иначе императивната разпоредба би следвало да се извършва само в насока отпадане на онези нейни изисквания, които са обективно неизпълними или недължими, и каквото разрешение е дадено в определение №98 от 24.01.2023 г., по ч.гр.д. № 4497/2022 г., II ГО на ВКС.

По изложените съображения настоящият съдебен състав не споделя изложеното в частната жалба и приетото в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС (определение № 5916/18.12.2024 г., по ч.гр.д.№ 4319/2024 г., I ГО на ВКС,), за неприложимост на изискването по чл. 264, ал. 1, изр. посл. от ДОПК за представянето на данъчна оценка за имот, предмет на завет, в която не е отразено наличието или липсата на данъчни задължения, като основание за отказ от поисканото вписване. Ето защо обжалваното определение на съдията по вписванията е правилно, а подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №18-00-73/09.09.2025 г., подадена от нотариус Л. Л., срещу определение от № 970/21.08.2025 г. за отказ от вписване на съдия по вписванията при CPC, постановен по повод заявление вх. № 71585/21.08.2025 г.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на нотариус Л. Л..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5