Решение № 601 от 18.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Варна, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110114355 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. .... № ..., срещу С. С. О., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, начислени по партида № 16139 за топлофициран обект с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., както следва:

- 217,56 лева, представляваща дължима стойност за потребена топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 30,82 лева, представляваща дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

-

57,92 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, 1 начислено за периода от 01.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху потребената топлинна енергия на стойност 217,56 лева за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2022 г.;

- 8,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху таксите за услуга дялово разпределение на стойност 30,82 лева за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г.;

- 298,74 лева, представляваща дължима стойност за потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 79,38 лева, представляваща дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 29,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 31.10.2022 г. до 18.04.2024 г. върху потребената топлинна енергия на стойност 298,74 лева за периода от 01.09.2022 г. до 29.02.2024 г.;

- 7,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода от 01.01.2023 г. до 18.04.2024 г. върху таксите за услуга дялово разпределение на стойност 79,38 лева за периода от 01.11.2022 г. до 29.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 3638/04.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7044/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 52ри състав.

В исковата молба се излага, че ответницата, в качеството си на наемател на общински жилищен имот по договор от 10.09.2007, е потребител на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. В., ж.к. „.......“, бл. ...., вх. ...., ет. ...., ап. ...., за който, след подадено заявление от дата 25.07.2008 г., има открита партида под № 16139 в регистрите на ищцовото дружество. Обектът се намира в сграда, присъединена към топлопреносната мрежа, съгласно решение на ОС на ЕС, от 2000 г., като до настоящия момент доставката на топлинна енергия към същата не е спирана или прекъсвана. Въз основа на горното, между „***” ЕАД и ответницата е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, което се регулира от Закона за енергетиката, Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и ОУ на дружеството. Съгласно одобрените с решение № ОУ-062/19.11.20027 г. на ДКЕВР ОУ на договори за продажба на топлинна енергия на „***“ ЕАД, чийто правоприемник е „***” ЕАД, задължение на продавача на топлинна енергия е да доставя такава на потребителя (абоната) за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а на потребителя – да заплаща предоставените услуги в установения между страните срок и размер.

Твърди се, че за процесния период дружеството е изпълнило своите задължения по договора, но ответницата не е изпълнила задължението си да заплати дължимите суми за ползваните услуги съгласно издадените фактури. Предвид незаплащане на същите в 302 дневния срок, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ОУ, дължимо е и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на падежа на всяка фактура, до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда.

За дължимите суми „***” ЕАД е инициирало заповедно производство, по което било образувано ч. гр. д. № 7044/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 52-ри състав, и издадена Заповед № 3638/04.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Доколкото издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за дружеството е възникнал правен интерес от завеждане на настоящите искове за установяване съществуването на вземанията си.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата С. С. О., чрез назначения й особен представител, е депозирала отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието на договорно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата с аргумент, че доколкото същото е възникнало на основание договор за наем на общински жилищен имот с изтекъл към 2010 г. срок, по делото не са налични доказателства за качеството на ответницата на потребител на топлофикационни услуги за посочения обект за процесния период. Оспорва и формирането на отразените във фактурите стойности за консумирана топлинна енергия въз основа на точни показатели, тъй като не са представени доказателства, че измервателните уреди са одобрени от съответния държавен орган, преминали технически преглед и изправни. Оспорва и надлежното отчитане на показанията на СТИ. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията по фактури, издадени за периода от 31.03.2021 г. до 31.05.2021 г., на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД, както и на вземанията за обезщетение за забава върху същите фактури. Счита, че поради липса на предвиден срок за заплащане на задълженията за дялово разпределение, за тях длъжникът, по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, изпада в забава след покана, за чието отправяне не са представени доказателства.

Настоява за отхвърляне на предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „***” ЕАД не изпраща представител. С молба вх. № 4673/20.01.2026 г. процесуалният представител на дружеството поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответницата С. С. О. се представлява от назначения й особен представител адв. Д. Д. от АК - Варна. В съдебно заседание заявява, че не оспорва начина, по който са начислени претендираните суми. Поддържа възражението за изтекла погасителна давност за вземанията по фактури, издадени за периода от 31.03.2021 г. до 31.05.2021 г.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание Разпореждане № 27229/04.07.2023 г. по ч. гр.д. № 7044/2024 г. по описа 3 на РС – Варна, 52-ри състав, е издадена Заповед № 3638/04.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът С. С. О., ЕГН **********, да заплати на заявителя „***” ЕАД сумите, както следва:

217,56 лева (Двеста и седемнадесет лева и 56 ст.), представляваща дължима стойност за потребена топлинна енергия за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 30,82 лева (Тридесет лева и 82 ст.), представляваща дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

57,92 лева (Петдесет и седем лева и 92 ст.), представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху потребената топлинна енергия на стойност 217,56 лева за периода от 01.03.2021 г. до 31.05.2022 г.;

- 8,38 лева (Осем лева и 38 ст.), представляваща законна лихва за забава за периода от 01.05.2021 г. до 18.04.2024 г. върху таксите за услуга дялово разпределение на стойност 30,82 лева за периода от 01.03.2021 г. до 31.03.2022 г.;

298,74 лева (Двеста деветдесет и осем лева и 74 ст.), представляваща дължима стойност за потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 79,38 лева (Седемдесет и девет лева и 38 ст.), представляваща дължими такси за услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2022 г. до 29.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

29,00 лева (Двадесет и девет лева), представляваща законна лихва за забава за периода от 31.10.2022 г. до 18.04.2024 г. върху потребената топлинна енергия на стойност 298,74 лева за периода от 01.09.2022 г. до 29.02.2024 г.;

- 7,04 лева (Седем лева и 04 ст.), представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2023 г. до 18.04.2024 г. върху таксите за услуга дялово разпределение на стойност 79,38 лева за периода от 01.11.2022 г. до 29.02.2024 г.;

- както и за сумата от 505,00 лева (Петстотин и пет лева), представляваща сторени разноски в заповедното производство, включващи държавна такса и платено по банков път адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В едномесечния срок е депозиран искът по чл. 422 от ищцовото дружество.

За успешно провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че ответницата има качеството на потребител на топлофикационни услуги за посочения обект 4 за процесния период; че средствата за измерване, включително на общото количество топлоенергия за сградата, както и индивидуалните за обекта, са от одобрен тип, преминали метрологична проверка и изправни; че надлежно е отчетено количеството потребена топлоенергия на обекта и същото е начислено по определените за съответния период от КЕВР цени; че надлежно и в съответствие с одобрената от КЕВР формула е изчислено количеството топлоенергия за дялово разпределение; размера на претендираните вземания, включително за обезщетение за забава.

Видно от заявление за откриване на партида от дата 25.07.2008 г., подадено от С. С.

О. до „Далкия Варна“ ЕАД (предишно наименование на „***” ЕАД), със същото е отправено искане на името на заявителя да бъде открита партида за топлофициран имот с адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., на основание: договор за наем.

Видно от Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“, сключен на 10.06.2007 г. между Община Варна – наемодател, представлявана от кмета на район „Младост“, и С. С. О. – наемател, наемодателят предоставя на наемателя за ползване следния общински жилищен имот: 18 кв. м от жилище, находящо се на адрес: гр. В., ж. к. ...., бл. ...., вх. ...., ет. ..., ап. ...., за срок от 3 години. В чл. 32 изрично е посочено, че наемният договор се сключва с титуляря в настанителната заповед и се отнася и прилага за всички настанени в жилището лица с настанителна заповед.