Решение № 432 от 23.06.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Благоевград, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20221210201518 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. В. А. от Б против НП№22-1116001563/13.07.2022г., издадено от Началника на Група към ОДМВРБлагоевград, с-р“ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер общо на 2000 лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в нарушение както на процесуалния, така и на материалния закон.

Твърди се също, че не е доказана субективната страна на вменяваното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно 1 призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото и становище по жалбата.

Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВРБлагоевград, сектор „Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и законен представител. /За конституирането на тази заинтересована страна съдът отчете ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК.

Същевременно настоящият състав съобрази и въведената категорична и обилна практика на БлАС и ВАС, съгласно която, страна в процеса може и следва да бъде правният субект, за когото е възможно крайният съдебен акт да има пряк неблагоприятен ефект, в каквато хипотеза при такъв развой на процеса може да му се гарантира и право на жалба по АПК и Конституцията на РБългария. В тази насока са :Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. В светлината на тази съдебна практика съдът съобрази обстоятелството, че в дело като настоящото, такива негативно имуществени последици несъмнено могат да настъпят при евентуално отмяна на обжалваното НП и уважаване искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, заради липса на самостоятелен бюджет на ФЛ-издател на обжалваният акт, макар и в качеството му на административно-санкционен орган, защото тези съдебни разноски евентуално следва да се заплатят именно от бюджета заинтересованата по делото страна. Ето защо, съдът счита, че участието на посочената заинтересована страна в случая е необходимо и задължително, тъй като това е единствената процесуална гаранция, че субекта, комуто при евентуална отмяна на обжалваният административен акт, ще се възложат по чл.63д, ал.1 от ЗАНН, сторени разноски от страна на жалбоподателя в производството, ще може да упражни правомощията си по чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, в това число и правото на възражение за прекомерност на тези разноски, както и правото на касационно обжалване на присъдените разноски, ако счете, че неоснователно са определени от съда. При различно тълкуване на нормата на чл. 61, ал.1 от ЗАНН и извън контекста на 2 последиците по чл. 63д, ал.2 и ал.4 вр. с ал.1 от ЗАНН за това, кои следва да са страните в процеса, би се стигнало до недопустимата и неоправдана от никое законово правило ситуация, а именно : или едно физическо лице / длъжностно лице, което е издател на обжалваният акт/, да поеме с личният си патримониум негативни последици от воден съдебен процес в негово длъжностно качество /възложени съдебни разноски при отмяна на обжалвания акт/ или такива неблагоприятни последици /разноски/ да се възложат на въобще неучаствала в производството страна /учреждение или организацията, към която е назначено съответното длъжностно лице- издател на обжалваният акт/ и респ. на субект, на който не е предоставено никакво право на становище и обжалване при преценка дори на този пряк финансов негатив за него. /

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима./НП е връчено лично на жалбоподателя на 22.08.2022г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 01.09.2022г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че на 29.06.2022г., около 16.00 часа , жалбоподателя е спрян за проверка от органите на реда, а именно св.С. К. и св. С. П. Ч., двамата служители на ОДМВР-Благоевград. Между страните не е спорно, че това спиране на жалбоподателя е станало, докато той е управлявал лек автомобил с марка „Ш “ с рег.№ в гр.Б , по бул.“Д “, в посока на движение от бул.“В “ към ул.“Д “.

След спирането на жалбоподателя А. от полицейските служители, са му извършили проверка и тъй като били ангажирани този ден със специализирана операция по линия на наркотици, извикали своите колеги от 3

Сектор „Пътна полиция“ /свидетелите Ш. и К./, да тестват водача за употреба на наркотични вещества и техни аналози. След като пристигнали на място, свидетелите К. и Ш., носели със себе си технически средства за тестване на водачи на МПС за употреба на алкохол, наркотични вещества и техни аналози и изпробвали първо водача А. за употреба на алкохол. Теста му за алкохол бил отрицателен. След което свидетелите Ш. и К. поканили жалбоподателя да му бъде направен и тест за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARJM-0036, но жалбоподателят отказал да участва в такъв тест. Заради този му отказ, св.К. издал на жалбоподателя талон за медицинско изследване с №0045017, който бил предоставен на А. за връчване. Върху талона е посочено, че той се връчва на жалбоподателя на 29.06.2022г. в 17.20 часа и следва да се яви в СПО при МБАЛБлаговеград за предоставяне на кръвна проба за химически анализ в рамките на 45 минути от връчване на талона. Върху гърба на този талон е посочено, че в 17.20 часа на жалбоподателя се предоставят и 6 бр. стикери серия А058007 от 0450017.3 до 045017.8. Жалбоподателя е удостоверил с подписа си получаването на тези стикери на гърба на талона и под това отбелязване върху него. Видно от съдържанието на този талон, приложен и по делото /л.26/, жалбоподателят не е посочил кой способ на изследване избира от визираните такива в талона /дали да бъде изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване, като негов избор от тези алтернативи не е отразен./ В талона изрично е посочено също така, че се издава на жалбоподателя, защото той отказва проверка за алкохол и наркотични вещества. Отказа на жалбоподателя за тестването му във връзка с употреба на наркотични вещества или техни аналози, е квалифициран от св.К. като административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, за което му е съставил в присъствието на свидетелите С. К. и С. Ч., АУАН№ 573383/29.06.2022г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис на датата на съставянето му.

Между страните не е спорно, че в предоставеният му срок по талона за предоставяне на биологична проба /кръв и урина/ за изследване в СПОБлагоевград, жалбоподателят не е предоставил такива. В тази насока са и представените писмени доказателства от страна на това медицинско 4 заведение –извлечение за дата 29.06.2022г. от Книга за направени изследвания за алкохол и наркотични вещества и техни аналози, в която жалбоподателя А. не фигурира като предоставил такава проба на тази дата за изследване.

Във връзка с извършената проверка и констатирано поведение на водача А., на 29.06.2022г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №264 за изземване на неговото СУМПС .

Въз основа на АУАН, на 13.07.2022г., Началник Група при ОДМВРБлагоевград, с-р „ПП“, е издал атакуваното НП №22-1116-001563, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца.

С НП е постановено също и отнемането на 12 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу подпис на 22.08.2022г.

При разпита на свидетелите К., Ш., К. и Ч., се установи, че първо свидетелите К. и Ч. спрели водача А. за проверка по линия на СПО, свързано с наркотични вещества и именно за това извикали свидетелите Ш. и К., да тестват А. за употреба на такива вещества с техническо средство. От своя страна свидетелите Ш. и К. установяват при разпита си, че те са обучени за такова тестване и в качеството си на младши автоконтрольори при Сектор „Пътна полиция „ към ОДМВР-Благовеград, именно те могат и имат право да извършват тестване за употреба на водачите за наркотични вещества или техни аналози. При пристигане на мястото на спиране и проверката на жалбоподателя, свидетелите Ш. и К. го тествали първо с техническо средство за употреба на алкохол, което показало отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишаният въздух от водача А.. След което свидетелите Ш. и К. поканили жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Драгтест 5000 и за употреба на наркотични вещества и техни аналози, но А. в присъствието на четиримата полицейски служители отказал да направи такъв тест като им заявил, че пуши „някакви цигари, които не знае от къде му ги карат и какво съдържат“ и се притеснява за резултата от такъв тест по тази 5 причина. След това жалбоподателят заявил, че иска да се консултира с други хора и започнал да говори по телефон, което продължило близо 25-30 минути.

Междувременно свидетелите му казали, че не трябва да употребява течности преди теста за да не се отрази на резултата, а жалбоподателя направил точно обратното , отишъл до близък табак, купил си вода и пил от нея, с което още повече препятствал направата на пробата му за употреба на наркотични вещества и техни аналози. В присъствието на свидетелите К., Ш., Ч. и К., жалбоподателят заявил, „че го е страх да направи този тест за да не му покаже положителна употреба за наркотични вещества“ заради въпросните цигари , които купувал от А . В последствие на място пристигнала и съпругата на жалбоподателя-св.А.а, а след отказа на жалбоподателя да му бъде направен тест за употреба на наркотични вещества, св.К. издал на А. талон за медицинско изследване за да може с него да предостави кръвна проба за химически анализ . Свидетелите полицейски служители установяват също така, че след пристигане на място, св.А.а отишла до аптека за да купи кислородна вода, която дала на жалбоподателя за да си жабури устата с нея, което също било в нарушение на направените указания и информирането на А., че не следва да употребява течности за да не влияе на достоверността на теста за употреба на наркотични вещества. Съгласно създадената организация от контролните органи, полицейските служители К. и Ш. направили проверка в СПО-Благоевград, дали жалбоподателя е отишъл да предостави кръвна проба за химическо изследване и така констатирали, че той е отишъл след посоченият в талона час / а именно 15-20 минути след това/, поради което медицинските лица в това отделение отказали да му вземат кръвна проба за изследването. Всички полицейски служители са категорични, че те не са разговаряли с жалбоподателя да не участва в теста за употреба на наркотични вещества, нито пък са коментирали достоверността на ползваното от тях техническо средство за тази цел .