Решение № 4518 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4518 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110214065 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д. Григорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14065 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 007334/ 15.08.2025г., издадено от председател на КЗП, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не изпраща проц.

1 представител. В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като незаконосъобразно и поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Аргументира се с неправилно ангажиране отговорността на дружеството и неправилна правна квалификация на деянието. Наред с това са изложени доводи за липса на компетентност на АНО-председателя на КЗП.

Не се иска присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна-редовно призована, издпраща процесуален представител- гл. юрк.М., която пледира за за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадена жалба с вх. №Ц-03-11503/12.11.2024 г. до КЗП била извършена проверка от акт. Е. Г., в качеството на гл. инспектор в област Перник, при КЗП на „***** " ЕД. В хода на проверката било представено досие по отпуснат потребителски кредит по Договор № ********* от 25.04.2024 г., включващо: Искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит №****** с погасителен план.

При проверката било установено, че на 25.04.2024 г. в гр. София, ж-лят "*****" ЕООД е предоставил по Договор № ****** на потребител кредит в размер на 1700 лева, като условията били следните: да го върне в срок от 18 месеца с обща сума за плащане - 2561.26 лева при обезпечение на кредита или с обща сума за плащане в размер на 5832 лева - при необезпечен кредит.

Кредитът бил отпуснат като необезпечен, но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, следва начисляване на неустойка в размер на 3270.74 лева. За така отпуснатия кредит, в СЕФ и в Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 62.97 %, който включвал само договорената лихва, без разходите за „неустойка" при непредоставено облезпечение, като посоченият ГПР се отнасял за кредит с предоставено съгласно изискванията на кредитора обезпечение - евентуален кредитен продукт. В погасителния план към Договора била включена в погасителната вноска вноската за неустойка при необезпечен кредит. Съгласно Договора било уговорено при неизпълнение на основното задължение по договора задължението за връщане на заема, че се дължи само лихва за забава в размер 2 на законната лихва или до 14% (10%+ основния лихвен процент на БНБ към 01.01.2024 г. , приложим към първото полугодие на 2024 г. - 3.79%).

Проверяващият инспектор приел, че е следвало да се включи този разход в стойността на ГПР, за да може потребителят да има реална представа за цената на кредита и да направи информирано решение за сключване на договора за кредит. За така отпуснатия кредит била обявена от кредитора информация за годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.97%, който включва само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за вноска "неустойка", т.е. обявеният от кредитора ГПР се отнасял за кредит с евентуално предоставено обезпечение, а не към отпуснатия кредит без обезпечение., което като резултат от уговорената „неустойка" при необезпечен кредит водело до отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения в договора ГПР. Поради това било прието, че посоченият от "*****" ЕООД ГПР в размер на 62.97% е невярна информация, тъй като същият се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане - 2561.26 лева, а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане - 5832.00 лева.

Проверяващият инспектор заключил, че ж-лят „*****" ЕООД въвежда или би могъл да въведе потребителя в заблуждение във връзка с оскъпяването на кредита и спазването на ЗЗП при изчислението на посочения ГПР, като предоставя невярна информация за размера на приложимия ГПР по договора за кредит и за съответствието на посочения ГПР с предвидените в ЗПК изисквания при изчислението му. Съответно, и иформираният избор на потребителя се опорочавал от невярната информация, което да доведе до заблуждение по отношение на разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита и по отношение на спазване посочените от кредитора изискванията на ЗПК при изчислението му. С описаното ж-лят "*****" ЕООД извършвало нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 , вр. чл. б8д, ал. 1 от ЗЗП.

На 20.02.2025г. акт. Ел. Г. съставила АУАН на „*****“ЕООД за нарушение, извършено в гр. София на 25.04.2024 г., когато е датата на сключения договор. Актът бил връчен на представител на дружеството Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на акт. Ел. Г., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви и единни. Следва да се отбележи, че показанията на акт. Ел. Г. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и констатациите, които са направени след анализ на представения Договор за потребителски кредит №****** и погасителния план. Показанията съдът отчете като ясни, последователни и съответстващи на писмените доказателства, събрани в производството и в целостта си допринасят за установяване на изложената по-горе фактическата обстановка.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административно наказателното производство съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на атакуваното НП. При съставяне на АУАН и издаване на НП, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като същевременно констатира, че са издадени от компетентен орган, за което са приложени съответните доказателства. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като е дадено ясно и непротиворечиво описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е осъществено и доказателствата, които го потвърждават.

С императивната норма на чл. 68в от ЗЗП е въведена изрична забрана за осъществяване на нелоялни търговски практики, като в ал. 4 на чл. 68 г от същия закон е установено, че нелоялна е и заблуждаващата и агресивна търговска практика по чл. 68д - чл. 68к.

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. За да бъде изпълнена хипотезата на това предложение от цитираната норма, следва да са налице в условията на кумулативност следните предпоставки: 1. осъществяването на търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2. тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е в състояние да подведе средния потребител; 3. да е възможно вземането на търговско решение от страна на средния потребител, което същият не би взел, ако не беше тази търговска практика.

4

В случая безспорно са налице елементите от фактическия състав на вмененото на „*****“ЕООД за осъществено нарушение.

Видно от анализирания Договор №********* е, че на 25.04.2024 г. "*****" ЕООД е предоставил на потребител кредит в размер на 1700 лева – със срок за връщане 18 месеца, с обща сума за плащане - 2561.26 лева -при обезпечение на кредита или с обща сума за плащане - 5832 лева - при необезпечен кредит.

Кредитът е отпуснат като необезпечен и с условия за обезпечение при неизпълнение за начисляване на неустойка в размер на 3270.74 лева. Като годишен процент на разходите по договора е даден в размер на 62.97%, включващ само договорената лихва, без разходите при непредоставено облезпечение. Наред с това в погасителния план към Договора е включена в погасителната вноск

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря Д. Григорова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14065 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 007334/ 15.08.2025г., издадено от председател на КЗП, с което на „*****“ ЕООД, ЕИК **********, е наложено административно наказание - „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на основание чл. 233, ал. 2 от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл.

68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Жалбоподателят- редовно призован, не се явява и не изпраща проц. представител. В жалбата са изложени доводи за отмяна на НП като незаконосъобразно и поради допуснати съществени процесуални нарушения. Аргументира се с неправилно ангажиране отговорността на дружеството и неправилна правна квалификация на деянието. Наред с това са изложени доводи за липса на компетентност на АНО-председателя на КЗП.

Не се иска присъждане на направени разноски.

Въззиваемата страна-редовно призована, издпраща процесуален представител- гл. юрк.М., която пледира за за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

5

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадена жалба с вх. №Ц-03-11503/12.11.2024 г. до КЗП била извършена проверка от акт. Е. Г., в качеството на гл. инспектор в област Перник, при КЗП на „***** " ЕД. В хода на проверката било представено досие по отпуснат потребителски кредит по Договор № ********* от 25.04.2024 г., включващо: Искане за сключване на договор за кредит, Стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит, Договор за потребителски кредит №****** с погасителен план.

При проверката било установено, че на 25.04.2024 г. в гр. София, ж-лят "*****" ЕООД е предоставил по Договор № ****** на потребител кредит в размер на 1700 лева, като условията били следните: да го върне в срок от 18 месеца с обща сума за плащане 2561.26 лева при обезпечение на кредита или с обща сума за плащане в размер на 5832 лева - при необезпечен кредит. Кредитът бил отпуснат като необезпечен, но с изискване за обезпечение при условия, които ако не се изпълнят, следва начисляване на неустойка в размер на 3270.74 лева. За така отпуснатия кредит, в СЕФ и в Договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 62.97 %, който включвал само договорената лихва, без разходите за „неустойка" при непредоставено облезпечение, като посоченият ГПР се отнасял за кредит с предоставено съгласно изискванията на кредитора обезпечение евентуален кредитен продукт. В погасителния план към Договора била включена в погасителната вноска вноската за неустойка при необезпечен кредит. Съгласно Договора било уговорено при неизпълнение на основното задължение по договора - задължението за връщане на заема, че се дължи само лихва за забава в размер на законната лихва или до 14% (10%+ основния лихвен процент на БНБ към 01.01.2024 г. , приложим към първото полугодие на 2024 г. - 3.79%). Проверяващият инспектор приел, че е следвало да се включи този разход в стойността на ГПР, за да може потребителят да има реална представа за цената на кредита и да направи информирано решение за сключване на договора за кредит. За така отпуснатия кредит била обявена от кредитора информация за годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 62.97%, който включва само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за вноска "неустойка", т.е. обявеният от кредитора ГПР се отнасял за кредит с евентуално предоставено обезпечение, а не към отпуснатия кредит без обезпечение., което като резултат от уговорената „неустойка" при необезпечен кредит водело до отпускане на кредит с по-висок ГПР, а не с посочения в договора ГПР. Поради това било прието, че посоченият от "*****" ЕООД ГПР в размер на 62.97% е невярна информация, тъй като същият се отнася за обезпечен кредит с обща сума за плащане - 2561.26 лева, а не за реално отпуснатия необезпечен кредит с обща сума за плащане - 5832.00 лева. Проверяващият инспектор заключил, че ж-лят „*****" ЕООД въвежда или би могъл да въведе потребителя в заблуждение във връзка с оскъпяването на кредита и спазването на ЗЗП при изчислението на посочения ГПР, като предоставя невярна информация за размера на приложимия ГПР по договора за кредит и за съответствието на посочения ГПР с предвидените в ЗПК изисквания при изчислението му. Съответно, и иформираният избор на потребителя се опорочавал от невярната информация, което да доведе до заблуждение по отношение на разходите, които могат да възникнат във връзка с кредита и по отношение на спазване посочените от кредитора изискванията на ЗПК при изчислението му. С описаното ж-лят "*****" ЕООД извършвало нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 4 , вр. чл. б8д, ал. 1 от ЗЗП.