Решение № 1114 от 15.10.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1114

15.10.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Варна

II състав

На 16.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Цвета Павлова

Пламен А. Атанасов

Ивелина Д. Чавдарова

Албена И. Янакиева като разгледа докладваното от Пламен А. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20203100501642 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. П. П. , с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощникът адв.И.З., със съдебен адрес: ***1, против Решение №856/21.02.2020г. постановено по гр.д.№5399/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявеният от “Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, с ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Прилеп“ №33 представлявано от В.Д.В., против жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивницата дължи на въззиваемия сумата от 620.86лв., представляваща сбор от неплатените главници за ползвани В и К услуги по партида с абонатен №1532579 за периода от 22.06.2010г. до 16.08.2018г. за обект на потребление, находящ се в *** и сумата от 72.47лв., представляваща сбор от дължимите лихви за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №399/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№808/2019г. на РС Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, като се поддържа, че решаващият съд не е обсъдил възраженията на 1 ответницата, респективно не е изложил мотиви, как е достигнал до изводите, че същата има качеството потребител на В и К услуги, че такива са ползвани в процесния имот и че тяхната стойност е в претендираният размер. Сочи се, че с обжалваното решение не са обсъдени възражения и оспорвания на ответницата за липса на отчет по реда на чл.23, ал.4 от ОУ и за неосъществяване на процедурата по чл.25 от ОУ, поради принадлежността на имота към етажната собственост. Поддържа се, че исковите претенции, са недоказани по основание и размер, тъй като и представените от ищеца доказателства, са частни документи, изходящи от страната и удостоверяващи изгоден за нея факт, поради което не съставляват годно доказателствено средство за факта на извършена доставка на услугата посочена в тях.

На следващо място се поддържа, че с атакуваното решение погрешно е прието, че няма погасени по давност задължения, като се сочи, че началният момент на давността е възникването на задължението, а не издаването на фактура от водоснабдителното дружество, което очевидно не е изпълнило задължението си за издаване на фактура всеки месец. Ето защо се поддържа, че погасени по давност съобразно разпоредбата на чл.111, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, следва да се считат вземанията по отчетените в карнетите количества В и К услуги за отчетния период 22.06.2010г.-16.08.2018г., за които са минали повече от три години преди датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодните разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно, тъй като при постановяването му, съдът е съобразил всички доказателства по делото и е обсъдил задълбочено твърденията и възраженията на страните по спора. Оспорват се доводите на въззивника, че по делото не е доказано качеството на ответницата на потребител на В и К услуги за процесните обект и период, като са развити съображения за тяхната неоснователност. Оспорват се и доводите, че ищеца не доказал реалното потребяване на претендираните за плащане В и К услуги, като се сочи, че в случая потребителят е уведомен за нуждата от подмяна на водомера, тъй като същия е с изтекла метрология и съставлява негоден измервателен уред съгласно чл.34а, ал.5 Наредба №4 на МРРБ от 2004г. Ето защо се поддържа, че количеството изразходвана вода е определено по реда на чл.39, ал.6 от наредбата в размер на 10 куб.м. вода на месец, докато потребителят не изпълни задължението си да подмени измервателният си уред. Сочи се, че причина за начисляването на служебна консумация, е бездействието на потребителя, което осуетява възможността за проверката на индивидуалния си водомер съгласно чл.11, ал.5 от наредбата №4 на МРРБ от 2004г. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивницата, чрез постъпила писмена молба от пълномощникът , поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят претенции. Претендира присъждане на 2 деловодни разноски.

Въззиваемата страна, чрез постъпила писмена молба от процесуалният представител, оспорва жалба и поддържа отговора си. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415, ал.4 ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца стойността на ползвани и незаплатени В и К услуги в обект с абонатен №1532579, находящ се в *** за периода от 22.06.2010г. до 16.08.2018г. в размер на 620.86лв. и мораторна лихва върху всяко едно месено задължение за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г. в общ размер на 72.47лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №399/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№808/2019г. на РС Варна.

В исковата молба се твърди, че ответницата има качество на потребител на водоснабдителни и канализационни /В и К/ услуги доставяни в обект, находящ се в ***, за който е разкрита партида с абонатен №1532579. Твърди се, че съгласно чл.5, т.6 и чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок в 30-дневен срок, след датата на фактуриране на съответното потребление, което ответницата не е сторила. На следващо място се твърди, че през периода от 22.06.2010г. до 16.08.2018г. ползваните от ответницата В и К услуги отчитани по партида с абонатен №1532579, са на обща стойност от 620.86лв. Твърди се, че предвид забавеното плащане на посоченото потребление, ответницата дължи обезщетение за забава чиито общ размер за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г. възлиза на 72.47лв., Сочи се, че предвид неизпълнение на посочените задължения от страна на ответницата, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№808/2019г. на РС Варна. Сочи се още, че заявление е уважено в цялост, респективно съдът е издал Заповед №399/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която в срока по чл.414 от ГПК ответницата е подал възражение. В резултат, от което за ищецът е налице интерес от предявяване на настоящият иск.

С депозираният отговор на исковата молба, се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се, че ответницата има качеството на потребител на В и К услуги, както и доказателствената стойност на представените от ищеца доказателства. Твърди се, че ищецът не е спазил регламентираните в ОУ нормативни изисквания по отчет на потреблението в сграда в режим на етажна собственост. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията, както и за погасяване 3 чрез плащане.

В първото по делото о.с.з. ищецът е конкретизирал, че процесните количества В и К услуги са в резултат от начислен служебен отчет, поради изтекла метрологична годност на водомера в процесният имот.

Ответницата поддържа становището си за неоснователност на иска и оспорва ангажираните от ищеца доказателства.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните изводи от съда. В разглежданият случай оплакванията на въззивника, съставляват оспорване на изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на стойността на процесните количества В и К услуги, които оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

По делото са представени преписи от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребители от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР и Решение на КЕВР за утвърждаване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги, както и от Справка за недобора на частен абонат с абонатен №1532579, с посочен титуляр-ответницата, за обект, находящ се в ***, съдържащи данни за потреблението в процесният имот.

По делото са представени по партида с абонатен №1532579, за обект в ***, обхващащи процесният период, които не носят подпис на абоната С. П. П. . Представен е и препис от Уведомително писмо от 15.11.2016г. съставено от служител на В и К оператора за изтекла метрологична годност на главният водомер, за което няма данни да е достигнало до потребителят.

Видно е от приетият по делото заверен препис от Договор за доброволна делба на недвижим имот от 21.10.1997г., че на посочената дата ответницата и съпругът П.Х.П., са 4 придобили собствеността върху апартамент №№ 18 и 19, находящ се на терасовиден етаж в сграда с адрес: ***.

Според приетата по делото Справка за потреблението съставена от “Енерго-Про Продажби“ АД в периода от 15.01.2016г. до 25.09.2018г. в процесният обект е имало постоянна консумация на ел.енергия.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира, следното:

Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед премета на предявените претенции, ищецът следва да установи, че има качеството на доставчик на В и К услуги, респективно че ответницата е потребител на такива, за процесния имот, ведно с доказване на размера на претенциите, в това число отчет на потребеното количество вода или наличието на условията за служебен отчет, както и че при изчисленията на стойността на потреблението са ползвани приложими за съответният период цени. Следва да установи още, че ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва в претендираният размер. От своя страна ответницата следва да докаже твърденията си за недължимост на претендираните суми, както и правопогасяващите си възражения.

От приетия по делото договор за доброволна делба, еднозначно се установява, че ответницата заедно със съпругът си в режим на СИО, са собственици на процесното жилище-Апартамент №19, находящо се в ***.