Присъда № 2 от 13.07.2022, Районен съд - Пирдоп

МОТИВИ към ПРИСЪДА №2/13.07.2022г. по НЧХД № 85/2022 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - П.

С частна тъжба П. Р. АТ., ЕГН:********** е предала на съд Р. Л. К., ЕГН:

**********, срещу когото е повдигнато обвинение по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.3 вр. чл.147, ал.1 НК.

Срещу Р. Л. К. е повдигнато обвинение за това, че на **********г. е изготвил и депозирал срещу П. Р. АТ., ЕГН:**********, в качеството й на „длъжностно лице“ - главен специалист в Общинска служба „З.“ /ОСЗ/ - гр.П., офис Ч., жалба с вх. № ************/**********г. до Директора на Областна служба „З.“ и до Директора на Общинска служба „З.“- П., в която е разпространил невярна информация, злепоставяща честта й достойнството й и накърняваща репутацията й в обществото, а именно: „че г-жа П.А. се е отнесла грубо и нелюбезно при посещение в офиса, което прераснало в скандал“.

Сочи се в тъжбата, че на 07.04.2022г. в сайта на МЗ – Областна дирекция „З.“, ОС по З. гр.П., около 09.30 часа, проверявайки служебната си поща в програмата „А.“, тъжителката установила, че лицето Р. Л. К. е депозирал срещу нея жалба с вх. № ************/**********г. до Началника на Областна дирекция по „З.“ С. област и до Началника на Общинска служба „З.“- гр.П.. В жалбата видяла, че са изложени оплаквания, че на неустановена дата е посетил офиса на службата в с.Ч., без да уточнява по какъв повод и излага неверни твърдения, че тя се е отнесла много грубо и нелюбезно при посещението му и че това е прераснало в скандал. Тъжителката твърди, че с никой посетител през нейната тридесет-годишна работа в службата, не се е отнасяла по начина, посочен в жалбата на Р.К. и че винаги е полагала усилие да помага на посетителите в офиса с каквото може и съобразно правомощията си. Сочи, че всяка година й е правена атестация, завършваща с положителна оценка, а до момента не са й налагани и дисциплинарни наказания.

Тъжителката твърди, че на ***********г., проверявайки служебната си поща, установила, че на сайта е качен отговор с № ************-1/***********г. на Началника на Общинската служба „З.“ до Р.К., в последния абзац на който се казвало, че й е отправено последно предупреждение за отношението й към гражданите и че за повторно събитие от този род, ще последва следващо по степен дисциплинарно наказание. Разбрала от написаното, че при последваща подобна, макар и „неоснователна“ жалба, ще бъде уволнена.

Сочи, че в следствие на невярната информация по повод изпълнение на служебните й задължения, изложени в жалбата на Р.К., за нея настъпили тежки негативни последици, изразяващи се в злепоставяне на честта й, достойнството й и доброто й име като „главен специалист“ в ОСЗ-П., офис Ч.. Сочи още, че се чувства унизена и засрамена, когато много хора, посещаващи офиса или срещащи я случайно на улицата, й задавали въпроса дали ще бъде уволнена дисциплинарно и до кога ще бъде на работа. В следствие на това ограничила контактите си. Отделно от това твърди, че е под постоянен стрес да не загуби работата си.

Тъжителката сочи, че целта на жалбата, подадена от Р.К., лишена от всякаква конкретика на твърденията, била единствено да накърни репутацията й в обществото, която цел е постигната.

С тъжбата срещу подсъдимия Р. К. е предявен и граждански иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тъжителката А. неимуществени вреди от престъплението „клевета“, който граждански иск е приет от съда за съвместно разглеждане в производството.

В хода на съдебното производство частният тъжител П. Р. АТ. се явява лично /във второто от проведените две съдебни заседания/ и се представлява от упълномощения повереник - адв. Г.Ц. от САК. Адв.Ц. поддържа тъжбата, а в хода на съдебните прения заявява пред съда, че след преценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, по 1 безспорен начин било установено, че на **********г. в гр.П., чрез саморъчно написана и подписана от него жалба, подсъдимият К. е разгласил позорни обстоятелства за П. Р. АТ. в качеството й на длъжностно лице – „главен специалист“, по повод изпълнение на службата й. Адв.Ц. прави анализ и коментар на събраните гласни и писмени доказателства. Твърди, че от показанията на свидетелката Ф. не могат да се установят важни за делото обстоятелства, а от обясненията на подсъдимия се установявало и, че най-вероятно свидетелката Ф. не го е придружавала до офиса в с.Ч., по която причина не е могла да възприеме лично и непосредствено изложените от нея обстоятелства. Затова адв.Ц. счита, че тези показания в цялост не следва да се кредитират от съда. В показанията на тази свидетелка, освен това, нямало и житейска логика. По отношение на показанията на останалите свидетели, във връзка с предходна жалба срещу доверителката му, адв.Ц. счита, че посредством тях се цели да се внуши перманентно грубо отношение на тъжителката към гражданите, които е обслужвала. Показанията на свидетелката Ш. не следвало да се кредитират, тъй като изложените обстоятелства в нейните показания, не били възприети лично и непосредствено, а са опосредени. Относно показанията на свидетелката Х.Р. адв.Ц. заявява, че макар тази свидетелка, като сестра на подсъдимия, да е вероятно заинтересована от изхода на делото, все пак тя добросъвестно споделила, че е стояла в колата и не е ходила в офиса, така че нейните показания биха могли да са коректни, ако така са й били предадени фактите, но не са възприети лично, поради което не следва да се кредитират. По съвсем различен начин- според адв.Ц.- стои въпросът с групата свидетели, ангажирани от тяхна страна. Показанията на свидетеля В.Р. били конкретни, подкрепени от останалите доказателства по делото и еднопосочно разкривали обективната картина по отношение на това кои лица са посетили офиса на 04.04.2022г., от колко до колко часа, какво точно се е извършвало, как е изготвена подписката в защита на тъжителката и какви са последиците за нея. Също така пълни, точни и подкрепени от другите доказателства били показанията на свидетелите Т.С. и Н.И.. Последният подробно разказал по какъв начин е бил обслужван в офиса в с.Ч. от тъжителката. И трите разпитани лица никога не били ставали свидетели на грубо отношение от страна на тъжителката, на крясъци и на скандали. От приобщените писмени доказателства- лично трудово досие и формуляр за оценка, ставало видно, че тъжителката, през дългогодишния си стаж в ОСЗ, е изпълнявала стриктно и компетентно служебните си задължения и не е давала през цялото време какъвто и да е повод за налагане на наказания. С най-голямо значение като доказателство, според адв.Ц., е процесната жалба, където обективно са отразени мислите и целите на подсъдимия, като заявеното не могло да се счете за истина, съпоставено с атестирането й, резултатите от проверките, показанията на свидетелите и подкрепата към тъжителката с подписка от 36 земеделски производители.

Адв.Ц. сочи, че изложената в частната тъжба фактическа обстановка като цяло не се оспорва и от подсъдимия, който в обясненията си не отрича да е написал жалбата, да я е подписал, а не оспорва и съдържанието й. Дадените от него обяснения – в смисъл, че не е искал да навреди на тъжителката, според адв.Ц. са в насока да оправдаят неправомерното му поведение спрямо тъжителката, а нямат и логика, тъй като целта на всяка една жалба е да се вземат някакви мерки срещу този, срещу когото се подава. След анализа на релевантните доказателства, адв. Ц. е на мнение, че с посоченото деяние подсъдимият К. е извършил повдигнатото с частната жалба обвинение и е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.2, т.3, пр.1 вр. чл.147, ал.1 НК. Описва се от адв.Ц. какво от обективна страна се изисква, за да е налице визираното престъпление. Сочи, че от субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че изготвяйки, подписвайки и депозирайки жалбата, със съдържащите се в нея неверни и позорни обстоятелства, е целял твърденията му да стигнат до знанието на трети лица- директорите на двете служби по З..

Адв.Ц. счита, че причина за извършването на престъплението, е несъобразяване и незачитане на защитената от закона неприкосновеност на честта, достойнството и доброто 2 име на другите в обществото. По отношение на наказанието- по вид и размер, адв.Ц. оставя на преценката на съда. Счита, че гражданския иск също е изцяло доказан по основание и размер. Налице било противоправно поведение от страна на подсъдимия К., в резултат на което са възникнали вреди от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определената проява на подсъдимия. Поради това се иска от съда да осъди подсъдимия да заплати на тъжителката обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от **********г.- датата на деянието, до окончателното изплащане. Иска се от съда да осъди подсъдимия да заплати и направените разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Тъжителката П.А. заявява, че поддържа всичко казано от адв.Ц. и няма какво да добави.

Подсъдимият Р.К. е подал отговор на частната тъжба, чрез упълномощената адв.Р.П. от САК, която моли подзащитният й да бъде оправдан поради неосъществяване от обективна и субективна страна на престъплението, за което е предаден на съд с частната тъжба. Описва се фактическа обстановка, която твърди защитата, а именно: че подсъдимият притежава земеделски земи в района на с.Ч., оставени му по наследство и във връзка с получаване на информация за тези земи, се наложило да се възползва от административните услуги на Общинска служба „З.“- офис Ч., като през месец март 2022г. два пъти посетил офиса и трябвало да бъде обслужен от г-жа П.А., но и двата пъти не бил обслужен, а бил изгонен от нея. В тъжбата се твърди, че при едното от двете посещения подсъдимият бил придружен от сестра си- Х.Р., която е била свидетел на отношението на тъжителката спрямо тях. Поредният опит да бъде обслужен и да му бъде предоставена информация, бил на 04.04.2022г., като около 11:45 часа подсъдимият отишъл отново в ОС „З.“ – офис Ч. при г-жа П.А.. Още с влизането му в стаята, тя започнала да му крещи: „излез веднага“, „тъкмо излизам в почивка“, „марш навън“, „махни се от тук“, „излез веднага, защото върша сега работа на кмета“ и след това го изгонила най-безцеремонно за трети пореден път. Свидетел и очевидец на това поведение станала и Александрина Ф., която придружавала Р.К., за да му съдейства, ако е необходимо. След изгонването на Р.К. и отказът му да бъде обслужен, същият обсъдил с г-жа Ф. ситуацията, обмислил обстойно отношението, което е получил и на **********г. подал жалба до Общинска служба „З.“ – П. и до Директора на Областна служба „З.“ - С. област, като изказал възмущението си от обслужването в офиса в с.Ч. от служителката П.А., която се е отнесла „грубо и нелюбезно“. Необходимата информация относно земеделските си земи все пак Р.К. получил веднага, безпроблемно и при добро обслужване, но от служителите в службата в гр.П.. В отговора се сочи, че твърдението на тъжителката, че с „никой не се е отнасяла по посочения в жалбата начин“ е невярно и голословно, тъй като е била подадена жалба с вх. №********* от 20.09.2021г. от 10 регистрирани земеделски производители, стопанисващи земи в землището на с.Ч.. Отрича се твърдението в тъжбата, че с жалбата са засегнати „честта, достойнството и доброто име“ на тъжителката, тъй като не се знае по какъв начин жалбата, подадена от г-н К. е станала обществено достояние и е придобила известност в обществеността. Сочи се, че дисциплинарните производства са вътрешно-административни, като в тях участват работодателят, служителят и жалбоподателят, а тези жалби и актовете, с които се произнася работодателят, не се публикуват никъде и се връчват единствено на заинтересованите страни. Сочи се, че няма ясна причинно-следствена връзка между жалбата и негативното отношение на населението на с.Ч. към тъжителката. Сочи се, че е нормативно регламентирано както правото на жалби на всеки един гражданин, така и задължителното поведение на държавния служител по отношение обслужването на гражданите. Цитират се норми, според които „всеки гражданин има право на жалби, предложения и петиции до държавните органи“ /чл.45 от Конституцията на Република България/, както и такива, според които държавният служител дължи „учтивост“ /чл.3, ал.1 и ал.6 вр. чл.2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл.20 от Наредба за 3 административното обслужване/. Видно било, че поведението на тъжителката е в разрез с установените за нея, в качеството й на държавен служител, нормативни задължения, а право на всеки гражданин било да подава сигнали и жалби когато тези норми не са спазени и е неудовлетворен от обслужването на съответната държавна администрация. Сочи се, че с решенията си Европейският съд по правата на човека в Страсбург изрично защитил правото на гражданите да подават жалби срещу представители на властта и обявил, че те не могат да бъдат съдени за клевета и обида дори ако твърденията им не се потвърдят. С отговора на тъжбата се оспорва изцяло- както по основание, така и по размер, предявеният граждански иск за нанесени неимуществени вреди. Твърди се, че подсъдимият не е извършил твърдените деликтни действия, няма никаква причинно-следствена връзка между подадената жалба и описаните емоционални състояния на тъжителката, а и неимуществените вреди не били конкретизирани.