Определение № 287 от 03.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3225/2024
- Вид
- Определение № 287
- Подписан
- 03.02.2025
- В сила
- 03.02.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 287 гр. София, 03.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241000503225 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба от П. А. А. срещу определение №292/18.04.2024 година, постановено по гр.д. №225 по описа за 2024 година на Софийски окръжен съд, V I състав, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като съдебното разпореждане от 28.03.2024 година, с което са му дадени указания е получено от него на 24.04.2024 година, т.е. изпълнено е незабавно. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П.
А. А., намиращ се в затвора в *** срещу Софийски градски съд с отправено искане за осъждане за сумата от 600 000 лева за несправедлив процес, загуба на доверие в съдебната система и за времето, през което ще бъде изолиран несправедливо в затвора.
В исковата си молба ищецът твърди, че е осъден на 17,5 години лишаване от свобода, на основание на лъжесвидетелски показания, поради което с писмо от 30.09.2018 година е предявил иск за установяване на 1 взаимноизключващи се показания на свидетелите. Установителният иск му бил необходим с цел иницииране на искане за възобновяване на НОХД №375/2017 година съгласно чл.422, ал.1, т.1 НПК, но тъй като срокът е изтекъл по вина на СГС му е преградено това право. Твърди, че с тези си действия са му нанесени вреди, които определя в размер на 600 000 лева.
Делото е прекратено с определение на АССГ по адм.д. №9794 по описа за 2019 година на съда и изпратено по подсъдност на СГС, като след отвеждане на съдиите от СГС е изпратен по подсъдност на СОС.
С разпореждане от 28.03.2024 година, съдът е указал на ищеца, че следва в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба като посочи единния си граждански номер; да изложи ясно обстоятелствата, на които се основава иска, да уточни какви вреди е претърпял и от какво са причинени, като ясно и точно посочи от какво произтичат вредите за него; да представи 1 брой препис от исковата молба за връчване на ответника.
С разпореждането е указано на ищеца, че при неизпълнение в срок исковата молба ще бъде върната.
Съобщението е изпратено, като е оформено, връчено на 03.04.2024 година, получено от В.К..
Съгласно разрешението, дадено с ТР 6/2017 година на ОСГТК на ВКС, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, поради което инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, следва да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
2
От данните по делото е видно,че лицето изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Централен софийски затвор и че съобщението до него е получено от администрацията на затвора, но липсват данни дали същото му е връчено. При изискване на информация се установява следното: На 04.04.2024 година е получено на територията на ЗООТ „***“ писмо рег.
№225/24 година от СОС, но липсват данни кога е връчено на лицето.
За да приеме, че следва да настъпят неблагоприятните последици по делото, съдът е посочил, че не е спазен даденият едноседмичен срок, тъй като съобщението за разпореждането е отразено като получено на 03.04.2024 година от В.К., а изпълнението от страна на ищеца е с молба, която е постъпила на 24.04.2024 година. Същата е подписана от ищеца с посочена от него дата 23.04.2024 година.
Трайна, последователна и непротиворечива е съдебната практика по приложението на чл. 129, ал.3 ГПК, че преди да приложи санкцията за прекратяване на производството съдът следва да посочи в какво се състои нередовността, да е дал на ищеца ясни и точни указания за нейното поправяне и предупреждение за последиците при неизпълнение, което се установява по делото.
Тъй като ищецът е лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода, при съобразяване дали е спазен срока за изпълнение на разпореждането, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.76 и 77 от ППЗИНЗС, тъй като същите са специални процесуални разпоредби, касаещи лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода.
С ъ гл а с н о чл. 76 ППЗИНЗС лишените от свобода имат право да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени организации и средства за масово осведомяване. Молбите и жалбите на лишените от свобода съгласно чл. 77, ал. 1 ППЗИНС се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са адресирани, предметът и полученият отговор.
Съобразявайки посочените разпоредби е видно, че достъпът на лишените от свобода до пощенските услуги е регламентиран в чл.77 ППЗИНЗС, според който лишените от свобода ползват пощенски услуги, чрез 3 администрацията на затвора. След като връчването на съобщението, получено по пощата е опосредено от затворническата администрация и достъпът до кореспонденцията се извършва от нейн служител, връчването следва да бъде удостоверено от затворническата администрация. От представеното удостоверение липсват данни за това кога е извършено връчването от затворническата администрация на лицето, изтърпяващо наказание, поради което и срокът за изпълнение не следва да се счита пропуснат, тъй като същият започва да тече от датата, на която писмото е достигнало лично до адресата.
Предвид гореизложеното страната не е проявила процесуално бездействие, което следва да бъде санкционирано, като определението за прекратяване на производството следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Обжалваното разпореждане следва да бъде несъвпадане на правните изводи на двете инстанции. отменено поради
Водим от горното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №292/18.04.2024 година, постановено по гр.д. №225 по описа за 2024 година на Софийски окръжен съд, V I състав, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА на СОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4