Определение № 18039 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18039 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Цветелина Евг. Георгиева

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20251100505706 по описа за 2025 година Производство по чл.274, ал.1 ГПК вр .чл. 248 ГПК.

Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против определение от 24.03.2025г. по гр. д. № 52107/2024г. на СРС, 41 състав, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 16.02.2025г. в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца в размер на 2502.95лв.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно по съображения, че са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК за възлагане разноските в тежест на ищеца. С отговора на исковата молба извършил признание на иска, а с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за образуване на делото. След изтичане на погасителната давност вземанията му срещу длъжника не преставали да съществуват, поради което отправените до последния извънсъдебни покани за плащането им и подаването на информация до Централния кредитен регистър за непогасени вземания не следва да води до отговорност за разноски. Евентуално посочва, че цената на предявения срещу него иск обуславяла присъждане на по-малък размер на адвокатското възнаграждение, съгласно посочените в Наредба № 1/2004г. минимални размери.

Ответникът по частната жалба Д. Т. Т. изразява становище за неоснователност.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 52107/2024г. на СРС, 41 състав, е образувано по предявени от Д. Т. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че не дължи на ответника 5641.16 евро-главница по договор за кредит от 12.08.2008г., и 807.08 евро-възнаградителна лихва върху главницата, поради погасяване вземанията по давност.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът признал исковете по основание и размер и заявил, че не е дал повод за образуване на делото, 1 поради което разноски в негова тежест не следва да се възлагат.

С постановеното по делото решение от 16.02.2025г. съдът уважил исковете и осъдил ответника да заплати на ищеца разноските в производството в общ размер на 2502.95лв. В мотивите на решението приел, че не се налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с извънпроцесуалното си поведение по отказ на подадените молби да зачете изтеклата погасителна давност и отправени предложения до ищеца за сключване на споразумение за изплащане на вземанията, ответникът е станал повод за образуване на делото.

С молба по чл. 248 ГПК ответникът поискал изменение на решението по разноските с искане в полза на ищеца да не се присъждат такива, по съображения по същество идентични с наведените в частната жалба. С обжалваното определение съдът оставил без уважение молбата с препращане към мотивите, изложени в решението.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество неоснователна по следните съображения:

Приложението на чл.78, ал.2 ГПК предпоставя кумулативно ответникът да е признал иска и с поведението си да не е станал повод за образуване на делото.

Първата предпоставка е налице, тъй като с отговора на исковата молба по чл.131 ГПК ответникът признал вземанията му да са погасени по давност.

По отношение втората предпоставка настоящият съдебен състав приема, че ответникът дава повод за образуване на делото, а чрез поведението си обосновава и нужда от съдебна защита чрез предявения против него отрицателен установителен иск, когато, в качеството си на кредитор, е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил пред длъжника готовност да ги предприеме въпреки погасяването им по давност.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че преди подаване на исковата молба ответникът е претендирал от ищеца заплащането на оспорените задължения, като в отговор на няколко отправени искания за отписването им по давност и за заличаване на информация за длъжника в ЦКР, ответникът отправил покани до длъжника за плащане, включително със сключване на споразумение за разсрочването им. Това поведение на ответника е породило правен интерес за ищеца да предяви исковете за установяване недължимост на задълженията поради погасяването им по давност.

Противно на наведеното в частната жалба задължението по чл.10, ал.1 от Наредба № 22/16.07.2009г. за Централния кредитен регистър обхваща не само подаването на данни за кредитите си, но и информация за настъпилите изменения по тях до окончателното им погасяване. Наредбата не визира какви по характер изменения подлежат на вписване, но изхождайки от съдържанието на самата разпоредба следва, че обхваща всички случаи на погасяване без значение от основанието, което включва и погасителната давност. Доводът, че давността прегражда само възможността за принудително събиране без да прекратява съществуването на паричното вземане като материално право е в превратно тълкуване на чл.10, ал.1 от посочената наредба и не може да послужи като аргумент за липса на задължение да подава към регистъра данни за погасените по давност задължения.

Съдът приема, че ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което следва да понесе направените от ищеца разноски в производството.

По възражението по чл.78, ал.5 ГПК следва да се посочи, че ответникът не е релевирал прекомерност на адвокатското възнаграждение в отговора на исковата 2 молба, в съдебното заседание, в което е приключило съдебното дирене или в молбата по чл.248 ГПК пред СРС, а за първи път в частната жалба. В определение № 135/18.03.2019г. по ч.т.д. № 938/2018г. на ВКС, І т. о., е посочено, че позоваващата се на прекомерност страна, която е била редовно призована за насрочените открити съдебни заседания, следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност се явява преклудирано, поради което и не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

По въпроса за присъждане на разноски в производството по чл.248 ГПК е формирана константна съдебна практика, която отрича основателността на такова искане /Определение № 114/20.05.2016г. по ч.гр.д.№ 1847/2016г. на ВКС, ІІ г.о., Определение № 683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№ 5089/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., Определение № 196/12.06.2015г. по гр.д.№ 9/2015г. на ВКС, І г.о./. Приема се, че с оглед предмета на това производство интересът е свързан с разноските по делото, който е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски на страните за адвокат в „процеса относно разноските“, за който процес нормата на чл. 81 ГПК не се отнася. Противното би противоречало на целта на закона, както и на уредбата на института по чл. 78 ГПК.

След като в производството по чл. 248 ГПК пред първоинстанционния съд никоя от страните няма право на съдебни разноски, независимо от основателността или неоснователността на искането за изменение или допълване на решението, то и в настоящото производство по частната жалба срещу определението от 24.03.2025г. никоя от страните също няма право на разноски.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.03.2025г. по гр. д. № 52107/2024г. на СРС, 41 състав

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Върховен касационен съд от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3