Решение № 260253 от 07.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№ 260253 гр.Пловдив, 07. 07.

2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова възз.гр.д.№ 2828/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 260637/29.09.2020г., постановено по гр.д.№ 1387/2020г. от Районен съд – Пловдив, XV гр.с., с което Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да заплати на Д.Н.Д., ЕГН: **********, сумата от общо 1 677,87 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 253 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното заплащане на задължението, както да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 167,11 лв. – разноски в първоинстанционното производство, от които 67,11 лева държавна такса, и 100 лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза; както и да заплати на Д.Н.Д.,

ЕГН: **********, сумата от 480 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. Поддържа се приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР по отношение на процесния период, както и за неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. За откритото съдебно заседание на 09.05.2022г. от пълномощника му адв. В. Б. е постъпила молба, в която е инкорпорирана и писмена защита. Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д.Н.Д. е завел искова молба, с която посочва, че е работил през процесния период в ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР София, като е полагал труд в РСПБЗН – Пловдив към РДПБЗН – Пловдив.

Твърди, че поради естеството на работата е полагал 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие. Сочи, че с действалата преди Наредба № 8121з-407 от 2014г. е било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 1,143, което правило в последващата подзаконова уредба обаче липсвало, при непроменен откъм правила за работното време ЗМВР.

Това дава основание на ищеца да счита, че е налице празнота, която следва да бъде запълнена чрез субсидиарното прилагане на КТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи тази материя. Така за процесния период ищецът положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 (след преизчисляване на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата) възлизал на 1911 часа, като разликата от 273 часа не бил заплатен от работодателя.

Ответникът е оспорил исковете. Сочи, че приложим в случая е единствено ЗМВР. Претенцията на ищеца била неоснователна, защото Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се прилагала за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Нито в ЗДС, нито в ЗМВР имало непряко препращане към нормите на КТ, а напротив, във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането било пряко, чрез посочване на конкретните правни норми. Ищецът бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.

През периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, действала наредба, уреждаща въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, а именно: Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г. В тази наредба липсвали правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 и в случая бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

С обжалваното решение Районният съд излага основни съображения, че между страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. ищецът е заемал длъжността **********“ Пловдив към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“.

От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е положил 1 769 часа нощен труд, които са заплатени по 0,25 лв. на час. Вещото лице е установило, че положените часове нощен труд, преизчислени с коефециент 1.143 %, се равняват на 253 часа преобразуван нощен труд към дневен с равностойност от 1 771,33 лв. и обезщетение за забава от 294,50 лв.

Спорен в производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.

Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за

Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За процесния период, по силата на изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1. 143.

Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, не определя нито продължителността на работната смяна, която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност работния ден за служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на работно време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.

При сравнителен анализ, според чл. 140, ал. 1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Посочената разпоредба въвежда по-кратки нормални работна седмица и работен ден за работниците, полагащи нощен труд, отчитайки вредоносните му последици. В случая под нормална работна седмица и нормален работен ден следва да се разбират, визираните в чл.

136, ал. 1-3 КТ правни понятия, а именно най-широко прилаганото работно време, което за работната седмица, която е 5-дневна, е 40 часа, а за работния ден 8 часа в рамките на денонощие. Ето защо смисловото съдържание на чл. 140, ал. 1 КТ е, че работник, който полага нощен труд, при нормални работен ден и седмица, ще работи по-малко часове, така че след отчитане положените 35 часа нощен труд в рамките на седмицата ще се зачитат за 40 часа, а положените седем часа в рамките на денонощието, за осем. Няма законова пречка обаче установеното за работника нормално работно време от осем часа да бъде разпределено при сумарно отчитане на работното време, като в конкретен работен ден изцяло се запълва часовия диапазон от 22,00 ч. до 06,00 часа. При сумарното работно време, както бе вече изтъкнато, от значение за продължителността на нормалния работния ден са средно аритметично отработените часове за ден в рамките на съответния период.

Последното е от значение за това дали е налице извънреден труд. Така, ако са отработени осем астрономически часа нощен труд през един работен ден, те ще бъдат отчетени като повече от осем часа, според коефициента на преобразуване на нощния труд в дневен по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а това ще се отрази на количеството оставащи часове в рамките на периода. Няма законова забрана да се полага труд в рамките на целия часови диапазон между 22,00 ч. и 06,00 часа, като дори и при това положение, при сумарно работно време, няма да е налице извънреден труд, ако след преобразуване на нощния труд в дневен, не е превишена средната продължителност на нормалния работен ден.