Решение № 152 от 17.11.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Самоков, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200160 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

И. Г. П. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № ..от 22.03.2023 г., издадено от инж. Н. А. Н. - Заместник-директор на Регионална дирекция по горите (РДГ) – С., изпълняващ функциите на Директор на РДГ – С., с искане за отмяна на наказателното постановление.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. С. К., която заявява, че поддържа жалбата; в хода на съдебните прения изразява становище, че наказателното постановление е незаконосъобразно и излага съображения в подкрепа на основателността на жалбата.

По смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН въззиваема страна (или ответник по жалбата) е административно-наказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление – Директорът на РДГ – С., като в случая при издаване на наказателното постановление, а и до приключване на съдебните прения в настоящото производство, тази длъжност се изпълнява от Заместник-директора на РДГ – София инж. Н. Н., оправомощен за това със Заповед № 694/15.8.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) въззиваемата страна, заявява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В писмени защити, постъпили в съда преди даване ход на 1 съдебното следствие, въззиваемата страна поддържа становището си по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на 10.11.2022 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от св. Д.

Х., на длъжност „главен горски инспектор“ в РДГ – С. за това, че на 11.10.2022 г. е установено, че „„П. л.“ ЕООД, представляван от И. Г. П. – управител в качеството си на ръководител на дружеството е наредил на лицата негови подчинени служители, извършващи горскостопански дейности да изградят извозни пътища в подотдели 696 „б“, 697 „ж“ и 697 „н“ – общинска горска територия в землището на с. М.ц., които не са отразени в регистрираните в електронната система на ИАГ технологични планове.“ Посочено е в АУАН, че описаното нарушение е извършено от „„П. л.“ ЕООД, гр. С., ул. „П.“ № .., ЕИК .., И. Г. П. – управител, ЕГН **********“ в периода 5.1.2022 г. – 11.10.2022 г. и че законовите разпоредби, които са нарушени от извършителя са чл. 269, ал. 1 от Закона за горите във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011 г. (изм. и доп. ДВ, бр. 84 от 29.09.20 год.).

В обжалваното НП административно-наказващият орган, като е взел предвид съдържанието на констативни протоколи №№ 153107, 153106 и 153105, всички от 11.10.2022 г. и съставения АУАН, е приел за установено, че за отдел 697, подотдели „н“ и „ж“ и за отдел 696, подотдел „б“, всички попадащи в землището на с. М. ц., Община Самоков – общинска горска територия, има издадени позволителни за сеч с №№ 0667819/23.5.2022 г., 0643840/5.1.2022 г. и 0667807/23.5.2022 г., с които се разрешава добива на дървесина на дружество „П. л.“ ЕООД и че в периода от 5.1.2022 г. (датата на издаване на позволително за сеч № ..) до 11.10.2022 г. (датата на извършената проверка и констатиране на нарушенията съгласно съставените протоколи, описани по-горе) И. Г. П., в качеството си на управител на дружеството „П. л.“ ЕООД, е наредил на лица, негови подчинени служители към това дружество, извършващи горскостопански дейности, да изградят извозни пътища в отдел 697, подотдели „н“ и „ж“ и в отдел 696, подотдел „б“, всички попадащи в землището на с.

М. ц., Община Самоков, които не са отразени в одобрените технологични планове, които са регистрирани в електронната система на ИАГ. Поради това за извършени във всеки от трите горепосочени подотдела административни нарушения по чл. 269, ал. 1 от Закона за горите (ЗГ), вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в 2 горите, на жалбоподателя са наложени отделни административни наказания „глоба“ в размер по 200 лв. всяко от тях.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Тяхното наличие вече е изрично предвидено в чл.

63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН (обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) като самостоятелно основание за отмяна на НП. След като районният съд в настоящото производство дължи преценка дали такива нарушения са допуснати в предходно развилото се административнонаказателно производство, един от основните ръководни критерии за тази преценка е установен в чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, чиято субсидиарна приложимост е затова допустима съгласно чл. 84 от ЗАНН.

В АУАН е налице двусмислие, водещо до неяснота по въпроса срещу кое лице е съставен актът, т. е. срещу кое лице е образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – дали срещу юридическото лице „П. л.“ ЕООД или срещу физическото лице И. Г. П. – негов управител. Тази неяснота следва както от словесното описание на твърдяното нарушение (дословно цитирано по-горе), така и от посочването в акта на данни за извършителя на нарушението, в която негова част фигурират както юридическото, така и физическото лице. Посочването в АУАН на повече от едно лице като извършител на нарушението е евентуално допустимо само при съучастие в извършване на административно нарушение, което обаче в случая е невъзможно да бъде осъществено от физическо лице и юридическо лице. Неяснотата в АУАН срещу кого е съставен актът е преодоляна от показанията на св. Д. Х. – актосъставител, която в с. з. на 26.6.2023 г. сочи, след като й е бил предявен АУАН № ../2022 г. (по регистъра), с бланкови серия и номер .. г., № .., въз основа на който е издадено обжалваното в настоящото производство НП, че е съставила този акт за нарушенията в отдел 697, подотдели „н“ и „ж“ и в отдел 696, подотдел „б“ в землището на с. М. ц., срещу юридическото лице „П. л.“ ЕООД. Също така св. Х. пояснява, че срещу физическото лице И. Г. П. тя е съставила друг АУАН във връзка с това, че на него било издадено позволителното за сеч за отдел 696 „б“ (служебно известно е на съда, че по жалба срещу НП, издадено въз основа на този акт, съставен срещу И. П., е образувано друго АНД - с номер ../2023 г. по описа на РС – Самоков). Така с обжалваното НП, съставено въз основа на АУАН № ../2022 г. (по регистъра), с бланкови серия и номер .. г., № .., личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя в качеството му на физическо лице за посочените в НП административни нарушения е ангажирана, без срещу него да е бил съставен АУАН – на практика извън образувано срещу него по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство. АУАН е съставен срещу юридическото лице „П. л.“ ЕООД, а НП е издадено за санкциониране на административни нарушения на физическото лице И. Г. П.. По този начин правата на жалбоподателя – физическо лице да научи при предявяване на АУАН какво административно нарушение му е 3 вменено и да участва в производството чрез възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били нарушени, което с оглед субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК налага извод, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Те са самостоятелно основание за отмяна на НП и това становище се основава на вече пределно ясната процесуална уредба по този въпрос, обективирана в чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

Все пак, с цел постигане на процесуална икономия чрез обсъждане на всички основания за отмяна на НП в рамките на едно разглеждане на делото следва изрично да се отбележи, че от събраните по делото доказателства не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят виновно да е извършил деяния, съставомерни като административни нарушения по чл.

269, ал. 1 от ЗГ, за които с обжалваното НП са му наложени административни наказания.

Първо, жалбоподателят е санкциониран с отделни административни наказания за административни нарушения по чл. 269, ал. 1 от ЗГ, изразяващи се в това, че в качеството си на управител на „П. л.“ ЕООД, на което са издадени позволителни за сеч за отдел 697, подотдели „н“ и „ж“ и за отдел 696, подотдел „б“ в землището на с. М. ц., е наредил на лица, негови подчинени служители в това дружество, извършващи горскостопански дейности, да изградят извозни пътища в тези подотдели, които не са отразени в одобрените технологични планове, които са регистрирани в електронната система на ИАГ. Съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 от ЗГ личната административнонаказателна отговорност на управителя на търговско дружество – ръководител по смисъла на тази разпоредба, следва да се обосновава с конкретно нарушение по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, извършено от друго лице и установено по надлежния ред, чието извършване е наредено от ръководителя при осъществяване на дейността на предприятието. Такова друго конкретно нарушение, извършено от определено друго лице, нито е посочено в НП, нито е установено от доказателствата по делото.

Второ, посоченият в НП начален момент на периода от време, в който се твърди да са извършени вменените на жалбоподателя три отделни административни нарушения, е 5.1.2022 г. – датата на издаване на позволително за сеч № ../5.1.2022 г., с което на „П. л.“ ЕООД е разрешено да извърши добив на дървесина в отдел 696, подотдел „б“ в землището на с. М. ц.. При положение, че позволителните за сеч за отдел 697, подотдели „ж“ и „н“ в землището на с. М. ц., са издадени значително покъсно - на 23.5.2022 г., изобщо не става ясно от НП защо на жалбоподателя е вменена отговорност да е нареждал изграждане на извозни пътища във всичките три подотдела в периода от 5.1.2022 г. до 11.10.2022 г.

4

И трето, от събраните по делото доказателства изобщо не се установява жалбоподателят, в качеството си на управител на „П. л.“ ЕООД като ръководител на дружеството да е изразил воля – да е „наредил“ по смисъла на чл. 269, ал. 1 от ЗГ на негови подчинени служители към дружеството „П. л.“ ЕООД, извършващи горскостопански дейности, да изградят извозни пътища в отдел 697, подотдели „н“ и „ж“ и в отдел 696, подотдел „б“ в землището на с. М. ц..

В обобщение, от събраните по делото доказателства не се установяват конкретни факти и обстоятелства, съставомерни за административните нарушения по чл. 269, ал.

1 от ЗГ, вр. чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/5.8.2011 г. за сечите в горите, за които жалбоподателят е наказан. Поради това съдът намира, че обжалваното НП, с което е ангажирана личната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя за тези нарушения, е издадено при неправилно приложение на материалния закон – основание за неговата отмяна, установено в чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН.

По всички изложени дотук съображения наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено във всички негови части на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН.

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН и чл. 143, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски, като в случай, че НП бъде отменено, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отмененото НП. При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, на основание горепосочените разпоредби РДГ – С. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 200,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, което с оглед чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е прекомерно.