Решение № 978 от 10.06.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 978

Враца, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700196 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/.

Образувано е по жалба на А. В. М., [ЕГН] с адрес: [населено място], общ. Бяла Слатина, обл. Враца, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-289991/19.04.2026 г. по описа на РУ – Оряхово, издадена от И.-А. Б. О. – младши автоконтрольор към РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Излагат се съображения, че автомобилът е бил взет от жалбоподателя за временно ползване от негова позната, като същият не е бил уведомен, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла и не е подновена в срок. Посочва се още, че веднага след проверката, след като е узнал за липсата на застраховка, е била сключена нова такава. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Кривачков от АК – Враца, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор И.-А. Б. О. към РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба, с която заявява невъзможност да се яви в съдебно заседание поради ползване на годишен отпуск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2026 г. около 00:53 часа в [населено място], на [улица], в близост до дом № 66, с посока на движение към [улица], е извършена проверка на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. И. А..

За констатираното при проверката е съставен АУАН серия GA № 4971542/19.04.2026 г. против жалбоподателя А. В. М., като е прието, че същият управлява МПС, което не е негова собственост, без за него да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Въз основа на така съставения акт е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-289991/19.04.2026 г., с която на жалбоподателя е наложена мярката по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че за процесния автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/126001349817, издадена на 19.04.2026 г. Същевременно от приложените по преписката данни се установява, че административният орган е приел за представена валидна застрахователна полица, като мярката е приключена на това основание.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена от адресат на оспорения административен акт, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, но за не повече от 6 месеца.

Принудителната административна мярка има превантивен и преустановителен характер. Тя не е административно наказание и не следва да се използва като санкция, а само доколкото е необходима за постигане на целта, визирана в закона — преустановяване на противоправното състояние и осигуряване безопасността на движението.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че непосредствено след проверката е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като тази информация е била предоставена на административния орган. От данните по преписката се установява и че мярката е приключена поради представяне на валидна застрахователна полица.

При това положение целта на мярката е била постигната, а продължаването на правното действие на заповедта се явява несъответно на целта на закона. Законодателят е предвидил мярката да действа само до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка, което в случая е осъществено в изключително кратък срок след проверката.

Следва да се отчете и обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил, а го е управлявал като предоставен му за временно ползване. По делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че същият е бил предварително уведомен от собственика за липсата на действаща застраховка „Гражданска отговорност“. Макар вината да не е елемент от фактическия състав на принудителната административна мярка, тези обстоятелства са от значение при преценката за съответствие на акта с целта на закона и за необходимостта от прилагане на мярката в конкретния случай.

Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК и следва да бъде отменена.

При този изход на спора на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски. По делото е представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Следва да бъде присъдена внесената държавна такса, както и адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства и направеното искане.

Водим от горното, Административен съд – Враца, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-289991/19.04.2026 г. по описа на РУ – Оряхово, издадена от И.-А. Б. О. – младши автоконтрольор към РУ – Оряхово при ОДМВР – Враца, с която на А. В. М. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до предоставяне на информация за сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, но за не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на А. В. М. направените по делото разноски в размер на 5, 11 евро държавна такса.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на адв. Ц. К. от АК – Враца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 500 евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�