Решение № 113 от 05.05.2022, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. П., 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20211230100658 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът „К.М.М.И.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Х., бул.

„Б.“ № 51, вх. А, ет. 2, ап. 10, ЕИК ***, твърди, че между него (като изпълнител) и ответника (като възложител) са били сключени Договор с № 24/04.07.2018 г. и Договор с № П8/13.09.2018 г., отнасящи се до извършването на строително-монтажни дейности.

Поддържа, че е изпълнил работите, поръчани му и по двете сделки, а възложителят ги е приел. Изтъква, че последният не му е заплатил дължимите възнаграждения в пълен размер, като непогасените остатъци са: 1 778,76 лв. – по първия договор, за което е издал фактура с № 100278/02.10.2018 г., и 7 127,52 лв. – по втория договор, за което е издал фактура с № 100354/12.07.2019 г. Смята, че поради забава в погасяването на тези главни вземания му се полага и мораторна лихва, която е: 392,31 лв. – за първата главница, начислена за периода от 17.10.2018 г. до 18.12.2020 г., и 1 011,71 лв. – за втората главница, начислена за периода от 27.07.2019 г. до 18.12.2020 г. Посочва, че за визираните суми е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Иска постановяване на съдебно решение, с което тяхната дължимост да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „С. С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

„П. п.“ № 35, ЕИК ***, намира ищцовите претенции за неоснователни, моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.

Релевира позиция, според която е погасил целия си дълг, произтичащ от процесните сделки, а вземанията, търсени сега от ищеца, не са доказани.

Съдът приема следното:

1. Предварителни въпроси:

1.1.) Предмет на разглеждане са

1 обективно

(кумулативно) съединени установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 258, предл. 2 ЗЗД – за главниците, ведно със законната лихва върху тях, считано от считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2020 г., до погасяването, и - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторните лихви.

1.2.) Задълженията по тези искове попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 9791 от 23.12.2020 г., издадена по ч. гр. д. № 1423/20 г. на Районен съд – гр. П..

1.3.) Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е депозирано възражение от настоящия ответник, имащ качеството на длъжник. Затова ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил установителните претенции за съществуването на оспорените вземания.

1.4.) Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка на предпоставките от фактическите състави, пораждащи задълженията, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

2. По съществото на делото:

2.1.) Преди да се пристъпи към изследване на конкретните проблеми от фактическо и правно естество, стоящи в основата на казуса, е нужно да се маркират основните му принципни специфики.

2.1.1.) Уважаването на исковите претенции е детерминирано от кумулативната даденост на следните предпоставки:

- За главниците – 1/ сключването на сочените договори между страните, по които ищецът има качеството на изпълнител, а ответникът – на възложител на строително-монтажни услуги; 2/ осъществяване на уговорената работа от изпълнителя; 3/ приемането й от възложителя; 4/ размер на възнаграждението, което се дължи в тази връзка; 5/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за неговото заплащане и 6/ неизпълнението му от възложителя.

- За мораторните лихви – 1/ съществуването на главните дългове, чиито падежи са настъпили, и 2/ непогасяването им в срок, както и непогасяване на самите лихвени задължения.

2.1.2.) С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.

2.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по спора, поставен за решаване, е следната:

2.2.1.) С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните са били сключени договорите, на които се основават ищцовите претенции.

2.2.2.) От съдържанието на самите сделки се изясняват и базовите параметри на облигационните правоотношения, породени от тях, а именно:

- За първия договор (този от 04.07.2018 г.):

= Предметът му е свързан с извършване на строително-монтажни дейности за строеж „Направа на хидроизолация по покрив на Оптикс – Божурище, гр.

София“, чиито вид, обем и единични цени следва конкретно да са описани в 2

Приложение № 1 към него. Посоченото приложение обаче не е представено като писмено доказателство, а вместо него е депозирана оферта от 07.04.2018 г., която е подписана само за възложителя. Предвид така очертаните особености на офертата и факта, че изрично не й е придаден характер на коментираното приложение от сделката, тя очевидно няма как да изиграе подобна роля. Изрично е предвидено, че изпълнението на допълнителни строителни работи, извън уговорените в Приложение № 1, може да стане само при писменото им възлагане от страна на поръчващия.

= Заплащането на цената, дължима от възложителя на изпълнителя, става след изготвянето на двустранни протоколи, установяващи действително реализираните строителни дейности и тяхното остойностяване, според вече уговорените единични цени.

- За втория договор (онзи от 13.09.2018 г.):

= Неговият предмет касае строително-монтажни дейности за строеж „Офис-сграда с магазини, находяща се в УПИ II – 71 (ПИ с идент. по КККР № *** и ***), кв. 15, м. „ж.к. Левски – Зона Г“, р-н „Подуене““, които са изрично упоменати (по характер, обем и единични цени) в нарочно депозираното Приложение № 1. Тук се включват: доставка и монтаж на пародренажна мембрана, доставка и полагане на битумен грунд, доставка и полагане на два вида хидроизолационна мембрана (Plastomeric 4 mm и Plastomeric 4 , 5 kg/m2), доставка и монтаж на воронки; доставка и монтаж на отдушници за плосък покрив, обработка на детайли на въздуховоди, комини, антени и др. и обработка на линейни детайли.

= Цената на строителните услуги е фиксирана на общата сума от 10 946,20 лв., без ДДС, но крайната й величина ще бъде уточнена след отчитането на реално осъществената работа, посредством двустранни констативни протоколи.

= Изрично е предвидено, че всички изменения в договорните параметри трябва да се правят по споразумение на страните и то в писмен вид, от което следва, че този режим обхваща и възлагането на евентуални други (нови) строителни задачи, извън упоменатите.

2.2.3.) Във връзка с главната претенция, породена от договора, сключен на 04.07.2018 г., като доказателства са приети фактурата с № 100278/02.10.2018 г. (за сумата от 1 482,30 лв., без ДДС, респ. за исковата сума от 1 778,76 лв., след начисляване на този данък) и двустранен констативен протокол от 12.09.2018 г., наименуван „Акт 2 – фундамент“. Този констативен протокол е подписан за ответното дружество, като възложител, от свидетеля ИВ. К. и се отнася до строителни работи (доставка и полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Novaglass APP 4 kg “, без посипка), на обща стойност от 1 482,30 лв., без ДДС. Така между коментираните фактура и констативен протокол има съвпадение от гледна точка на стойността им, но във фактурата е отразено, че тя се отнася до протокол от друга дата – 02.10.2018 г.

2.2.4.) По повод иска за главницата, свързана с договора, подписан на 13.09.2018 г., са приложени фактурата с № 100354/12.07.2019 г. (за сумата от 5 939,60 лв., без ДДС, респ. за исковата сума от 7 127,52 лв., след начисляване на ДДС) и двустранен констативен протокол без дата, наименуван „Акт 2“. И последният протокол е подписан за ответното дружество, като възложител, от свидетеля Ив. К. и е за строително-монтажни дейности (доставка и полагане на битумен грунд, доставка и полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Plastomeric 4,5 kg/m2“, направа на бетонови стъпки пред метална конструкция, доставка и монтаж на воронки, направа на отвор за барбакан, както и доставка и монтаж на такъв, обработка на детайли за въздуховоди, комини и антени и обработка на линейни детайли), чиято обща цена е 5 939,50 лв., без ДДС. Последната кореспондира с онази, вписана във фактурата, като в 3 нея е отразено още, че се отнася до протокол № 2 от 12.07.2019 г.

2.2.5.) От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и от показанията на свидетелката Д. Ч. (главен счетоводител на ответното дружество), които няма основания да не бъдат кредитирани, се изяснява, че нито една от двете фактури не е осчетоводена при ответника и те не са му били предоставяни преди съдебното предявяване на претенциите на ищеца.

2.2.6.) От гласните доказателствени средства, създадени с участието на свидетеля К., става ясно, че: той е работил при дружеството ответник от януари 2018 г. до април 2020 г., заемайки длъжността „заместник-директор строителство“; в служебните му задължения се е включвало контролирането на изпълнението на строително-монтажните работи по двете сделки, станали повод за сегашния съдебен спор; двата констативни протокола, анализирани по-горе, касаят реално извършени от ищеца такъв вид дейности на строителните обекти, за които са сключени договорите.

Казаното от този свидетел заслужава кредит на доверие, защото е логично, последователно и безпротиворечиво, основава се на лични впечатления и не се опровергава от другите елементи на формираната доказателствена съвкупност.

Показанията му са и допустими, защото няма процесуална пречка извършването на услуги по договор за изработка да се установява с гласни доказателства (вж. така Решение № 65 от 24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г., ІІ т. о. на ВКС).

2.3.) Установените факти, преценени на плоскостта на приложимите нормативни разпоредби, създават опора за юридическите заключения, че:

2.3.1.) Централният дискусионен въпрос, от който е детерминиран изходът от делото, е дали строителните работи, сочени от ищеца, попадат под обсега на съответните договори, които е сключил с ответника, и ако да – дали те подлежат на заплащане.

2.3.2.) Липсата на доказателства за конкретния вид на строителномонтажните работи и за техните цени, включени в предмета на първата сделка, не позволява да се приеме, че ответникът дължи заплащане на онези, на които се позовава ищцовото дружество. Допълнителен довод тук се черпи и от установеното разминаване между съставените фактура и констативен протокол, от гледна точка на различните му дати, вписани в самия протокол и във фактурата. Обстоятелството, че монтажните работи са извършени на обекта само по себе си не води до основателност на иска, който е заявен на договорно основание, след като те не могат да бъдат субсумирани под параметрите на поддържаната договорна облигационна обвързаност. Затова и тази главна искова претенция не може да бъде уважена, което прави неоснователен и акцесорния на нея иск за мораторната лихва от 392,31 лв.

2.3.3.) По отношение на строителните дейности, отнасящи се до втория договор, положението е по-различно. Част от тях (доставка и полагане на битумен грунд, доставка и полагане на битумна хидроизолационна мембрана „Plastomeric 4,5 kg/m2“, доставка и монтаж на воронки, обработка на детайли за въздуховоди, комини и антени и обработка на линейни детайли) са предвидени в Приложение № 1 към този договор. Тяхното реално извършване е налице, стойността им е 5 779,50 лв., без ДДС или 6 935,40 лв., с ДДС, а ответникът не е провел доказване, че я е заплатил на ищеца.