Решение № 3280 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3280 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110205811 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното: за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД (с предишно наименование „***“ ЕООД), ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. Р. К., чрез адв. К. П.-САК против издаден срещу посоченото дружество електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба/имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия Г №77527 (№0077527), издаден от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро /хиляда двадесет и две евро и 58 цента/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

С жалбата се претендира, че в обжалвания ЕФ липсва описание на нарушението или даденото описание е дотолкова неясно, че не дава възможност на жалбоподателя да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен. Сочи се също, че ЕФ съдържа обстоятелства, сочещи на две различни нарушения, при това на два различни нормативни акта, доколкото от една страна се излагат факти за нарушение на Закона за 1 движение по пътищата, а от друга, че е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането. Излагат се и доводи, че не е ясно кой и в какво качество е санкциониран, както и вида на санкцията – глоба или имуществена санкция, поради и което е налице неяснота относно санкционирания субект, доколкото в същия е посочено, че Р. К. като законен представител на ЮЛ, което е собственик на МПС, е извършил нарушение на КЗ. Предвид изложеното се моли за отмяна на обжалвания ЕФ и за присъждане на сторените от жалбоподателя деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Депозирано е становище в което не се възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, поддържа се жалбата и се прави искане за отмяна на атакувания ЕФ, претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена на съда е направено възражение за прекомерност на претендираните от страна на жалбоподателя разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събрания и проверен по делото доказателствен материал, намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 13.09.2025 г., в 13:54 ч., в гр. София, бул. „Околовръстен път “ до № 79, в двете посоки, с Автоматизирано техническо средство или система /АТСС/ CORDON M2 с № MD1195, било установено и заснето управление на МПС марка/модел „***“, с рег. № ***. Автомобилът е бил регистриран в Република България, не е бил спрян от движение и по отношение на него към онзи момент не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Обстоятелството какъв вид застраховка не е била сключена не е било отразено в електронния фиш.

Поради горното, на собственика на когото е регистрирано МПС: *** ЕООД, със законен представител Р. Р. К., бил издаден електронен фиш Серия Г № 0079273 от СДВР, на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро /хиляда двадесет и две евро и 58 цента/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Издаденият електронен фиш бил връчен на Р. Р. К., в качеството на законен представител.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – преписката по АНП.

2

От справка за собственост на МПС се установи, че собственик на заснетото МПС, действително е дружеството- жалбоподател, а именно „***“ ЕООД ( със сегашно наименование „***“ ЕООД), ЕИК: ***.

От писмените доказателства, представляващи документи, издадени от Български метрологичен институт и от представения превод от хърватски език на решение за одобрение на типа уред за измерване, АТСС, с който е заснето нарушението, е било одобрено и технически годно (валидно) да заснема нарушения.

От електронната справка в Гаранционен фонд съдът достигна до извод, че към 13.09.2025 г., когато е заснето нарушението, за управляваното МПС не е имало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, като последната застраховка е била валидна до 07.09.2025г., а следваща е била сключена на 07.11.2025г.

От приложените фотоснимки съдът установи, че на посочените в електронния фиш време, място, МПС, чийто собственик е санкциониран е управлявано по пътната мрежа на страната.

Съдът дава вяра на описаните писмени доказателства, доколкото същите, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви и водят до единен извод за фактическата обстановка по делото.

От правна страна намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения 14дневен срок /ЕФ е връчен на 24.03.2026г., а жалбата депозирана 30.03.2026г., поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество същата се явява и основателна.

Съгласно чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП . Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му 3 действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. В обжалвания електронен фиш са посочени още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Въпреки това в електронния фиш липсва описание на нарушението, което също е един от задължителните реквизити съгласно разпоредбата на чл.

189, ал. 4 ЗДвП. В конкретния случай нарушението не е описано нито от фактическа, нито от правна страна. Посочено е само, че е "установено нарушение на КЗ", което не представлява описание на нарушението, поради което електронният фиш не съдържа всички, изисквани по закон реквизити.

Административнонаказателното производство е строго формализирано, като в чл. 189, ал. 4 ЗДвП са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържа всеки електронен фиш. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.

Липсата на описание на нарушението, като елемент, който индивидуализира нарушението, по ясен и категоричен начин, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Посоченото нарушение на процесуалните правила ограничава възможността нарушителят да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил.

От друга страна, липсата на надлежно описание на нарушението лишава съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, като правно основание за ангажиране на 4 административно-наказателната отговорност. В конкретния случай съдът е лишен от възможността да се произнесе по основателността и на другите доводи, изложени в този смисъл от въззивника, вкл. досежно процесуалната законосъобразност при издаване на електронен фиш в случая, поради липсата на яснота, за какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност.

С оглед на изложените съображения, съдът счита, че издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като издаден в нарушение на закона.

С оглед изхода на делото съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.

143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. По делото жалбоподателят е бил представляван от упълномощен процесуален представител - адв. К. П.-САК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие (л.47), жалбоподателят е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255, 65 евро, които са били заплатени в брой при подписване на договора.

Досежно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото от насрещната страна е направено възражение за прекомерност, съдът следва да се произнесе и по този въпрос: Делото не представлява фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно съдебно заседание, с оглед на което настоящият съдебен състав намира, че за оказаната правна помощ, изразила се в изготвяне и депозиране на жалба и депозиране на писмено становище, справедливото възнаграждение се равнява на сумата от 400 /четиристотин/ лева и до този размер следва да се намали размерът на претендираното адвокатско възнаграждение. Същият съответства на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 18, ал. 2, вр. ал. 7, ал. 2, т. 1 от 5

Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и следва да се възложи в равностойност в евро, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0079273, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи, с който на „***“ ЕООД), ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. Р. К., е наложена имуществена санкция в размер на 1 022.58 евро.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от управителя Р. Р. К. сумата от 204,52 /двеста и четири евро и 52 цента/ евро или равностойността на 400.00 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му по реда на глава 12 от АПК, на касационните основания на НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6