Решение № 137 от 15.06.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. София , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20201110212308 по описа за 2020 година

При секретаря Моника Милина, като разгледа НАХД №12308/20г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК ..., представлявано от Стоян Станимиров Проданов чрез адв. М.И. Г. срещу Наказателно постановление № Р-10-465/26.08.2020г. издадено от заместник председателя на ... /КФН/, ръководещ управление „застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал.2, предл.2 вр.ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер н а 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ .

С депозираната жалба, ЗД "Б.И." АД оспорва Наказателно постановление № Р-10-465/26.08.2020г като незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване на материалния закон и издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Счита, че неправилно е била извършена правната квалификация на твърдяното нарушение. Намира, че в 1 хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото в АУАН нарушението не е било квалифицирано при условията на повторност, а това е било установено за пръв път с издаденото НП. Релевира възражения, че наложеното наказание не съответства на чл. 12 от ЗАНН. Счита, че са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли за отмяна на НП или в условията на алтернативност за преквалификазия на наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2от КЗ в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция.

Въззиваемата страна моли да бъде оставена без уважение жалбата на ЗА "Б.И." АД. Намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП е постановено при наличието на съответните материални предпоставки.

Намира за неоснователни наведените възражения от страна на жалбоподателя за това, че повторността на нарушението е следвало да се посочи в АУАН.

Навежда твърдения, че нарушението не може да се определи като маловажно и чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение за конкретния случай.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на ЗД "Б.И." АД срещу Наказателно постановление № Р-10465/26.08.2020г е подадена в законоустановения седмодневен срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което съдът намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

От фактическа страна, до делото се установява следното:

К.П.П. сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с дружеството ЗД "Б.И." АД, за което била съставена застрахователна полица.

Договорът бил с предмет – лек автомобил „Порше Кайен”, с peг. № ........ На 11.05.2020 г. пред „ЗД "Б.И." АД К.П.П. предявил застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по повод на увреждане на лек автомобил „Порше Кайен”, с peг. № ........, вследствие на пътнотранспортно произшествие на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й. На 13.05.2020 и на 2

14.05.2020 г. били извършени огледи на увредения автомобил, въз основа на който бил съставен опис на настъпилите увреждания. След този момент други документи не са били изисквани, респ. представени. С платежно нареждане от 05.08.2020г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1538.40 лв. по банкова сметка на К.П.П..

На 29.07.2020 в КФН постъпила жалба от К.П.П., в която същият изразил недоволството си във връзка със забавено произнасяне от страна на дружеството застраховател по застрахователната претенция. По случая била образувана проверка, като проверяващите служители от КФН изискали цялата налична документация по образуваната в ЗД "Б.И."АД щета. В резултат на констатациите направени от свид. М.С. на длъжност " експерт” в отдел "Правоплилагане”, дирекция "Застрахователен надзор” към КФН и в присъствието на двама свидетели, на 18.08.2020г бил съставен АУАН, връчен на представител на жалбоподателя, за извършено от последния административно нарушение по чл.108, ал. 1 от КЗ . При връчването на акта не били направени възражения. Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /двве хиляди / лева за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.

На жалбоподателя ЗД "Б.И."АД било съставяно и друго НП /№ Р – 10 – 821 от 2019 г. / влязло в сила на 16.03.2020г./, на заместник-председателя на КФН, с което на застрахователното дружество била наложена имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля М.С.; писмена документация във връзка с образувана застрахователна щета, известие за доставяне и връчване на НП, АУАН., пълномощно, Заповед № з-157 от 28.07.2020г. на заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”, НП Р – 10 – 821 от 2019 .

Съдът кредитира събраните гласни доказателства като непротиворечиви и безпристрастни, в които св. М.С. излага своите непосредствени впечатления относнно извършената проверка. Съдът кредитира събраните приложените писмени доказателства, които са надлежно приобщени към 3 доказателствената съвкупност и за това съдът основава своите изводи и въз основа на тях. Обсъждането на доказателствените материали поотделно и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Жалбата се счита за подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от процесуално легитимирано лице срещу обжалваем административно – наказателен акт, поради което е процесуално допустима. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и връчен в присъствието на свидетели по реда на чл. 43, ал 2 от ЗАНН, като в 6 – месечения преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т.1 от ЗАНН.

АУАН е съставен от компетентно лице- М.С. , която е определена за актосъставител със Заповед № з-157 от 28.07.2020г. на заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор”. НП включително е било издадено от компетентно длъжностно лице, заместникпредседателя на КФН. Същите лица са подписали актовете, с което е било изпълнено и изискването на чл. 43, ал. 1 ЗАНН и чл. 57, ал. 2 ЗАНН.

Неоснователно се явява наведеното твърдение от страна на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в нарушаване правото на защита на санкционираното лице поради посочване на нови факти и обстоятелства в НП, които не са били констатирани от органите при съставяне на АУАН. Следва да се посочи, че извършването на нарушението при условията на "повторност” касае определяне размера на наказанието по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 7 ЗАНН, поради което и не е необходимо това обстоятелство да е посочено в АУАН по смисъла на разпоредбата на чл. 42 ЗАНН. С оглед на това по никакъв начин с непосочването на признака "повторност” в АУАН не е било ограничено или нарушено правото на защита на наказаното лице.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неточно посочване на правната квалификация на вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение. В тази връзка съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в настоящия случай следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 496 и сл. от 4

КЗ. Разпоредбите на чл. 108 и чл. 496 от КЗ не са в колизия една спрямо друга, защото срокът за произнасяне по тях се отброява от различни моменти.

В първия случай се отброява от момента на представяне на доказателствата по чл. 106 КЗ, а в другия –съгласно чл.496 от КЗ- винаги от датата на завеждане на претенцията. Разпоредбата на чл. 496 от КЗ представлява допълнителна законова гаранция за правата на потребителите, предявили претенции по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, тъй като тя въвежда краен, пределен срок за произнасяне по този вид претенции, без значение какви доказателства са били изискани, съответно дали и кога потребителят ги е представил пред застрахователя. Тя е израз на засилената законодателна закрила по отношение на пострадалите от ПТП лица. Според изричната разпоредба на чл. 108. ал. 3 от КЗ тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага в случаите, когато не са били представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ. Обратно, в случаите, когато всички доказателства са били представени, прилага се срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ. В процесния случай всички доказателства по чл. 106 КЗ са били представени, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 108 от КЗ. С оглед на това в случая не е допуснато нарушение на процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН.

По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.

По същество съдът намира следното:

От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установи, че ЗД "Б.И." АД не е изпълнило законовото си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ в 15-дневен срок от получаване на всички доказателства по чл. 106 КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума или мотивирано да откаже плащането.

Видно от приложените по делото писмени доказателства застрахованото лице по процесния застрахователен договор е предоставило всички изискани от дружеството документи ,като последната дата, на която окончателно бил предоставен целият пакет от документи била 14.05.2020г. С оглед на това именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 15дневен срок по чл. 108, ал. 1 КЗ за произнасяне от страна на застрахователя.

Установи се, че в този срок жалбоподателят не е изпълнил законовото си задължение, като се е произнесъл по застрахователната претенция едва на 05.08.2020г. С това на 06.06.2020 г. дружеството-жалбоподател със своето 5 бездействие е осъществило състава на вмененото му административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Предвид обстоятелството, че юридическите лица, каквото е дружеството-жалбоподател носят обективна, безвиновна отговорност е безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на извършеното административно нарушение.

Съгласно приложената санкционна норма - чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. Съгласно ал.2 от същия член при повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 2 е от 2000 до 40 000 лв.

Разпоредбата на §1, т.51 от ДР на КЗ дава легалната дефиниция на "повторно нарушение", именно това, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Предвид изложеното и като съобрази, че административната отговорност на дружеството - жалбоподател е била ангажирана за същото по вид нарушение - такова по чл. 108, ал.1 от КЗ; с наказателно постановление НП Р – 10 – 821 от 2019 / влязло в сила на 16.03.2020г./, и като прецени датата на извършване на процесното нарушение - 06.06.2020 г. намира, че последното е извършено в условията на повторност.