Решение № 17446 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17446 гр. С, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110112726 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от "ЕП" ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД) с ЕИК ****, представляван от КК и ВИТ, с адрес гр. С, бул.

„ЦШ“ № 159, бл. „БМБЦ“ срещу А. Г. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул. „Д“ № 11, ет. 1, ап. 5 , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 900,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството Еенергия на ответника в периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в недвижим имот, находящ се в гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884, ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 46,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2020 г. до 28.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 55234/2020 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника електрическа енергия и мрежови услуги на посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Счита, че доколкото потребителят не е изпълнил задължението си да плати цената на доставената и потребена електрическа енергия въпреки настъпването на падежа на отделните задължения, същият е изпаднал в забава, с оглед което в полза на ищеца е възникнало вземане и за мораторна лихва за периода на забава - от датата на падежа, посочен във фактурите, до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адвокат О К. Д., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита, че процесуалният представител на ищеца не разполага с надлежно учредена в негова полза представителна власт. Оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва ищецът да е доставил до имот на ответника твърдяното количество електрическа енергия. Счита, че количеството 1 електрическа енергия не е изчислено на база реално потребление. Сочи, че не е титуляр на процесния клиентски номер. Оспорва да е бил страна по облигационно правоотношение с ищеца в процесния период и по отношение на процесния имот. Посочва, че изградената инсталация и предпазители не могат да издържат на твърдяната от ищеца мощност, както и че монтираните в обекта средства за търговско измерване не са били в изправност към момента на отчитането им. Оспорва да е собственик или ползвател на процесния недвижим имот. Твърди, че не е поставян в забава, с оглед което не дължи плащане по претенцията за лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на наличието на неравноправни клаузи в Общите условия на ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника при общи условия, по силата на което е предоставил достъп до разпределителната мрежа и е доставил електрическа енергия в твърдяните количества до Еснабден имот, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, и от представените по делото фактури и справки се установява, че за периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. за имот на адрес гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884 е измерена и отчетена като консумирана електрическа енергия със СТИ № 1074481 в размер на 1492 KWh нощна тарифа/ и 3183 KWh по дневна тарифа. Поради това и съдът приема за установено, че е доставяна електрическа енергия, която е отчитана надлежно и се дължи заплащането й на претендираната стойност от купувача.

Не се установява обаче ответникът да е задължено лице за заплащане на тази стойност.

Законът за енергетиката / чл. 97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а/ регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Съгласно § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно § 1, т. 27г "Краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Предвид посоченото качеството на длъжник на цената на електрическата енергия се свързва с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху Еснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска при това правоотношение клиент на доставената Еенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва Еснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа 2 енергия за същия имот / в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.

В случая от събраните доказателства не се доказва нито че ответникът е притежавал в процесния период правото на собственост, респ. вещното право на ползване по отношение на имота, нито че е сключен по негово искане договор с ищеца. Поради това и същият не е бил краен клиент по смисъла на т.27г. от ДР на ЗЕ и следователно не се установява да е задължена страна по договор при общи условия за цената на потребената в имота електрическа енергия. Счетоводното и деловодното завеждане на ответника като задължено лице не представлява основание за възникване в негова тежест на процесните задължения, тъй като е едностранно действие от страна на ищеца и касае изгодни нему обстоятелства.

При съобразяване събрания доказателствен материал следва да бъде прието, че ответникът не се установява при условията на пълно и главно доказване да притежава качеството клиент на ел. енергия и следователно не е задължена страна по договор при общи условия за цената на предоставена такава за процесния имот в рамките на исковия период. Поради това и ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на правопораждащите вземането му факти, за които с доклада по делото изрично му е указно, че носи доказателствена тежест, като предявените от него искове за главница и лихва бъдат преценени като неоснователни и като такива - отхвърлени.

По разноските:

С оглед крайния извод за неоснователност на претенциите на ищеца, последният на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответницата сторените и доказани в разноски за производството. В случая процесуално представителство на ответницата в рамките на исковото производство е реализирано от особен представител, назначен на разноски на ищеца, поради което и сторените разноски следва да останат именно за последния.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от "ЕП" ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД) с ЕИК **** и адрес гр. С, бул. „ЦШ“ № 159, бл. „БМБЦ“ срещу А. Г. Н. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С, ул. „Д“ № 11, ет. 1, ап. 5 искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 900,71 лв., представляваща цена на доставена от дружеството Еенергия на ответника в периода от 05.12.2019 г. до 04.06.2020 г. в недвижим имот, находящ се в гр. С, ул. „ХК“ № 21, кл. № 300045464884, ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 46,30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.02.2020 г. до 28.10.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.

№ 55234/2020 г. по описа на СРС, 118 състав

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3