Определение № 190 от 12.03.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190 гр. Ловеч, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500012 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 413 ,ал. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. *****, чрез пълномощник юрисконсулт Е. К., против Разпореждане № 3487/16.12.2025г., пост. по ч.гр.д.№1453/2025г.на РС–Тетевен, с която е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 от ГПК срещу Ф. Р. А. от гр.****. Възразява,че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права, като се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища. Смята,че неправилно заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП,регламентиращи пределите на проверка. Не се съгласява и с отхвърляне на заявлението по отношение на договорното възнаграждение,тъй като то отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, за което излага подробни съображения. Изразява несъгласие и с приетото по отношение на претендираната законна лихва. Обяснява, че тя се търси като законна последица от предявяване на иска и затова е достатъчно само да бъде поискана от ищеца, не и да се индивидуализира по начина, изискван по отношение на иска по чл.86 от ЗЗД. Позовава се на ТРеш.№ 3/2017г.на ОСГТК на ВКС.

Счита, че неправилно е отхвърлено заявлението и по отношение лихвата за забава, тъй като кредиторът има право да получи възнагражение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане.

Моли да се отмени разпореждането и заявлението се уважи изцяло. Претендира и направените разноски в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане чрез ЕПЕП на 17.12.2025 г., а жалбата е подадена на 30.12.2025г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 1453/2025г.по описа на РС– Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

На 08.12.2025г. пред РС–Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1453/2025г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил вземане срещу Ф. Р. А. от гр.****. Претенцията е формирана от вземане за договорна лихва в размер на 446.52лв.,за периода от 15.07.2021г. до 03.08.2022г.(дата на предсрочна изискуемост) и мораторна 1 лихва от 199.20лв. за периода от 16.07.2021г.до 07.12.2025г. Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 40004749218 от 30.06.2021г., приложен към заявлението.

След указания с молба с вх.№9449/16.12.2025г. заявителят пояснява,че не претендира връщане на главницата,а само на договорната и мораторна лихви. Длъжникът не е направил нито едно плащане по кредита.

Установява се,че е отпусната главница в размер на 1500лв.,за срок от 18м. Годишният лихвен процент е 41%,а ГПР 48.56%. От това се формира общо задължение в размер на 1988.05лв.

При запознаване с договора става ясно,че Ф. А. е заявил ползването и на допълни услуги- „Фаст“ и „Флекси“, за които е приел да заплаща допълнителни възнаграждения – за „Фаст“- 450лв., за „Флекси“-900лв. Месечната вноска за погасяването на таксата за ползване на тези услуги е прието,че се дължи заедно с месечната погасителна вноска по кредита и е в размер на 75лв.Така общата сума на месечното задължение е 185.47лв.,а общият размер на задължението по кредита е 3338.05лв.

С обжалваното Разпореждане № 3487/16.12.2025г. РС – Тетевен е приел, че клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, като този порок има действие по отношение на целия договор и е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Съставът напълно споделя приетото от заповедния съд по отношение наличието на неравноправни клаузи,които водят до недействителност на целия договор.

Съставът приема,че независимо,че се търси плащане само на акцесорните ангажименти за лихви, съдът следва да извърши цялостна проверка за наличие на неравноправни клаузи и отражението им върху заемното правоотношение (чл.411,ал.2,т.3 от ГПК), с оглед статута на „потребител“ на заямателя.

Съдът намира, че клаузите за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни. От текста на договора става ясно,че ползването на допълнителната услуга съставлява условие за отпускане на кредита, тъй като тя е уговорена в договора за кредит и получаването й е съпътствало отпускането му. От описаните възможности, за които се предоставят тези услуги е видно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Услугата „Фаст“ е предвидена за дейност,която е типична и характерна за договорните правоотношения–да бъде разгледано искането за отпускане на кредит. Тази „възможност” произтича и е пряко свързана с договорните правоотношения. Допълнителните услуги са предоставени във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и комисионни, съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Размерът на дължимото за услугите „Фаст“ и „Флекси“ възнаграждение от 1350лв. е близко до отпуснатия кредит и по никакъв начин не е оправдан и обоснован този висок размер. Освен несъразмерно спрямо услугата, за която се дава, това обезщетение е несъответно и води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя.

На следващо място-тези услуги не са включени в изчислението на ГПР,а безспорно имат характер на разход по заемното правоотношение(§ 1 от ДР на ЗПК). Ако бъдат включени този договорен ангажимент ще надхвърли лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определянето им за неравноправни.Изключването им от общия размер на разходите по договора води до неправилното им посочване в процентно съотношение в договора,като така е отнета възможността на потребителя да вземе решението си при пълно знание на фактите, след получена адекватна информация относно условията и стойността на договора за кредит и за задълженията, преди да го сключи. Размерът на ГПР е от съществено значение за преценката на потребителя дали да сключи договора, поради което неправилното му посочване е достатъчен аргумент да се приложи най-тежката санкция недействителност на договора.

Неправилното посочване на ГПР-то има за последица въвеждането в заблуждение на потребителя. Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК клауза в договора имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Неспазването на тези изисквания и посочването на неверен 2

ГПР(съгл.чл.11,ал.1,т.10 ЗПК) има за последица недействителност на целия договор по аргумент от чл.22 ЗПК. Нормата на чл.23 от ЗПК предвижда,че при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,като не дължи лихва или други разходи по кредита.В случая претенцията е именно за тези акцесорни вземания и правилно е било отхвърлена изцяло от заповедния съд.

По изложените съображения ОС–Ловеч намира, че Разпореждане № 3487/16.12.2025г. пост. по ч.гр.д.№1453/2025г. по описа на РС – Тетевен, е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

По изложените съображения ОС – Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3487/16.12.2025г., пост. по ч.гр.д.№ 1453/2025г. по описа на РС – Тетевен, с която е отхвърлено изцяло заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България“” ЕООД с ЕИК ****, срещу Ф. Р. А. от гр.****, за вземания по Договор за потребителски кредит с № 40004749218 от 30.06.2021г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3