Решение № 487 от 30.12.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. П., 22.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20245200500794 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1127/05.09.2024 г., постановено по гр. д. № 20235220102956 по описа за 2023 г. на Районен съд – П. е осъдена Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „В." №**, да заплати на „Г. ф.“, Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. И." №*, ет.*, сумата от 9 000,00 лева, представляваща изплатеното от „Г. ф.“ по щета № 21210109 от 03.06.2021 г. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от общо 1 760,00 лева, представляваща сторените по делото съдебно - деловодни разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответницата Н. А., чрез процесуалния й представител – адвокат Т. В..

Релевират се оплакване за неговата неправилност, доколкото районният съд неправилно преценил събраните по делото доказателства. Намира предявения иск за неоснователен и недоказан, като е посочил, че подробни съображения ще представи с допълнителна молба. Отправя искане за отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, като прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

С допълнителна молба, след срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, адвокат В. допълва подадената жалба, като намира, че по делото били събрани доказателства, от които било видно, че ответницата е предприела 1 законосъобразна, съобразена с пътната маркировка, маневра и единствено и само поради поведението на пострадалата се стигнало до пътния инцидент.

Сочи, че от приетата по делото САТЕ било видно, че причината да се стигне до сблъсъка било поведението на В. П., която подтичвала. Намира, че ако лицето се е движело с нормален ход, както и ако е положило усилия да се огледа, не би се стигнало до пътен инцидент. Сочи, че автомобилът вече е бил върху пешеходната пътека, когато П. с бърза крачка навлязла на нея. Недоумение будело това, че травматичните увреждания били получени в различни периоди, което опровергавало тезата на ищеца. Намира, че СМЕ не кореспондира с медицинските документи представени по делото. Счита, че неправилно не било зачетено направеното възражение за съпричиняване.

Поддържа искането за отмяна на решението.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ищеца „Г. ф.“ – адвокат Г. П.. Намира жалбата за недопустима, доколкото не отговаряла на изискванията на чл. 260, ал. 3 от ГПК, поради което моли да се остави без разглеждане. Оспорва жалбата по същество и я намира за неоснователна. Счита, че наведените с допълнителната молба съображения са извън преклузивния срок за обжалване, поради което не представлявали част от жалбата, а заобикаляне на закона.

Оспорва се възражението, че само поради поведението на пострадалата се стигнало до инцидента, както и това за съпричиняване по подробни съображения. Намира, първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката не се явява, представя писмено становище, с което поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за две инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на въззиваемата страна поддържа подадения отговор срещу жалбата, като не претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „Г. ф.“, ЕИК ********* (ГФ), със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Г.

И." №*, ет.* срещу Н. В. А., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул. „В." №**.

Ищецът твърди, че е изплатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000,00 лева на В. С. П. по заведена при него щета № 21210109/03.06.2021 г., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ. Твърди, че П. била пострадала като пешеходец при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.11.2019 г. по вина на ответницата Н. А., като последната, съгласно влязло в сила Наказателно постановление № 19-1006-004456, била управлявала лек автомобил „*** ****“, с рег. № ** **** **, причинил катастрофата, без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по справка на Информационния център към ГФ. Ищецът твърди, че на 01.11.2019 г. около 15,00 часа в гр. П., посоченото по-горе МПС, управлявано от Н. А., се движело по ул. „Б.“, като при навлизане в кръстовището с ул. „П.“ предприема 2 маневра завой наляво. По това време пешеходката В. П. навлиза на платното за движение по маркираната пешеходна пътека, тип „Зебра“, водачката на лекия автомобил не успява да спре и я удря в левия крак, качва я на предния капак, след което потърпевшата пада на земята. Твърди се, че в нарушение на чл. 490 от КЗ ответницата управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.

Вследствие на това, пострадалата П. се обърнала към ГФ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 557 от КЗ и била образувана щета № 21210109/03.06.2021 г. По решение на Управителния съвет на ГФ, на пострадалата П. й било определено обезщетение за причинените й неимуществени вреди за нанесените травматични увреждания, вследствие на ПТП-то, в размер на сумата от 9 000,00 лева. Така определеното обезщетение било изплатено от ГФ на пострадалата на 15.07.2021 г. Твърди се също така, че ищецът бил поканил ответницата да възстанови изплатеното от Г. ф., но лицето не било погасило задължението си. Поради това ищецът отправя искане до съда, на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди ответницата А. да му заплати сумата от 9 000,00 лева, представляваща изплатеното на пострадалата обезщетение за неимуществени вреди по щета № 21210109/03.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата А., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се дължимостта на сумите, механизма на настъпване на ПТП, наличието на описаните травматични увреждания и размера на обезщетението за всяко едно от тях.

Същата нямала вина за настъпилото ПТП и съответно не носела отговорност.

Твърди, че на посочената дата, при подготовка за ляв завой на ул. „П.“ в гр. П., ответницата била установила, че няма пресичащи пешеходци и приближаващи автомобили, поради което предприела маневрата – завой наляво. Сочи, че вече почти била направила левия завой, когато изневиделица, с бърза крачка, на пешеходната пътека била изскочила В. П.. Ответницата твърди, че се била движила съвсем бавно и успяла да реагира веднага, като натиснала спирачките. От своя страна П. видимо не се била притеснила от приближаващия автомобил и направо връхлетяла върху колата й. Счита, че имало съвсем лек допир и последната била паднала на земята, а не се била качвала на капака на автомобила. Ответницата излязла да види как е, като заявява, че същата била в съзнание, съотвено й помогнала да се качи в автомобила й и я закарала до болница. Твърди още, че пострадалата си ходела сама и нямала нужда от помощ, както и че били изчакали да дойде полицейски патрул, който документално да оформи случилото се. Счита, че в протокола за ПТП не било отразено правилно, че не била спазила задължението си да пропусне пресичащия на пешеходната пътека пешеходец. Сочи, че на пешеходната пътека нямало пресичащ пешеходец, съответно че дори лицето не е било в непосредствена близост до пешеходната пътека. Автомобилът й вече бил настъпил маркировката на пешеходната пътека, когато П. изненадващо била изскочила на пътното платно. Намира, че отразените факти в Констативния протокол от 01.11.2019 г., явяващ се официален свидетелстващ документ, са неверни и ги оспорва. Оспорват се и получените от пострадалата травматични увреждания, като сочи, че във всички медицински документи от 01.11.2019 г. и 04.11.2019 г. е била описана основна диагноза Контузия на пръст на ръката, респ. счупване на пръст на ръката. В болничен лист от 3

15.11.2019 г. основната диагноза била същата, докато в едва в амбулаторен лист от 09.12.2019 г. изведнъж вече се появявали контузия на долна част на гърба и таза, както и контузия на коляното. Посочва, че на 16.12.2019 г. отново е било описано същото, но вече я нямало диагнозата контузия и счупване на пръст, а в амбулаторен лист от 07.01.2020 г., два месеца след случилото се, П. вече била диагностицирана с посттравматично стресово разстройство, отразено и на 14.01.2020 г. Твръди, че пострадалата е била приета в добро общо състояние, като не било вярно, че е била изпадала няколко пъти в безсъзнание. Изразява съмнение относно това как 7 доктори, подписали се под медицинската документация на 01.11.2019 г. и 04.11.2019 г., не били установили наличието на контузия на долна част на гърба и таза и контузия на коляното, неколкократното изпадане в безсъзнание, както и наличието на стресови състояния, а едва след като е било свършило основанието за отпуск по болест на поставената диагноза, се били появили други диагнози на пострадалата. Счита, че било невъзможно последните да се проявят повече от месец след ПТП-то, като се били проявили едва в периода, в който следвало да приключи отпуска по болест на пострадалата. При условията на алтернативност, ако съдът прецени, че следва да ангажира отговорността й, прави възражение за съпричиняване, като счита, че П. с поведението си е допринесла за настъпилия резултат. Поради това намира предявения иск за неоснователен и моли да бъде отхвърлен. В хода на производството претендира разноски.

Пред въззивния съд не са поискани и не са събрани нови доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило на 01.11.2019 г., около 15,00 часа, в гр. П., когато, видно от представения по делото Констативен протокол за ПТП, лек автомобил „*** ****“ с рег. № ** **** **, управляван от Н. В. А. се движел по ул. „Б.“ като при навлизане в кръстовището с ул. „П.“ предприема маневра завой наляво.

По същото време пешеходката В. С. П. навлиза на платното за движение по маркираната пешеходна пътека, тип „Зебра“, водачката на лекия автомобил не е успяла да спре и ударила пешеходката. Спрямо водачът на моторното превозно средство А. са съставени от органите на МВР, Сектор „Пътна полиция“ 2 броя АУАН - за извършено нарушение по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и за извършени нарушения по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В нарушение на чл. 490 от КЗ, към момента на реализиране на процесното ПТП, ответницата А. е управлявала увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Видно от заключението по допуснатата и приета от съда автотехническа експертиза за механизма на ПТП-то, мястото на произшествието е в зоната на кръстовището, образувано от ул. „П.“ и ул. „Б.“ в гр. П.. Лекият автомобил „*** ****“ с рег. № ** **** **, управляван от Н. А. се движел по ул. „Б.“, като при навлизане в кръстовището с ул. „П.“ предприема маневра завой наляво.