Определение № 35940 от 02.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35940 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110122071 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ***, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1712 ***, срещу Софийски окръжен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2607.59 евро /5100 лева/, ведно с законната върху тази сума от 21.07.2026 г. до пълното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически стрес, чувство за безизходица и липса на защита, загуба на доверие в държавната институция, засилване на здравословни проблеми и трайно емоционално страдание, в следствие на постановяване на Решение № 23 /18.01.2026 г. по в.гр.д. № 20251800500762 по описа на СОС за 2025 г., с което съдът е прекратил производството без да разгледа иска по същество.

Ищецът твърди, че с решение № 23 / 18.01.2026 г. по вгрд. № 20251800500762 по описа за 2025 година Софийски окръжен съд прекратил делото и отказал да разгледа по същество предявен от ищеца иск , като се позовал на чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ). Било възприето, че разпоредбата на чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ) създава абсолютна пречка (имунитет) за ангажиране отговорността на съдебната институция.

Ищецът прави разграничение между личния имунитет по чл. 132 КРБ и отговорността на институцията по чл. 49 ЗЗД, като поддържа, че институцията не притежава имунитет и носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от нейните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложената работа.

Поддържа се, че е налице злоупотреба с право - Незаконосъобразното разпростиране на личния имунитет на съдиите върху самия съд (в случая СГС) с цел да се избегне разглеждането на спор по същество. По този начин на ищецът бил отказан достъп до правосъдие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като недопустим. Излагат се доводи, че дредството за защита на ищеца е било по реда на извънредния способ да поиска отмяна на влязло в сила решение, каквито твърдения не са направени. Отделно се поддържа, че държавата може да отговоря за вреди от действия на магистрат само ако противоправността/неправилността на съдебен акт е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи, за каквито няма никакви твърдения.

Не се оспорва, че в Софийски окръжен съд е било образувано въззивно производство № 762/2025 г. по жалби на ищеца *** и останалите ищци против Решение от 07. 10. 2021 г. по гр. д. № 17393/2020 г. на Софийски районен съд, с което в обжалваната от него част с характер на определение, с която производството е прекратено поради недопустимост на исковете, е потвърдено. С оглед цената на исковата претенция решението 1 на въззивната инстанция не е било допуснато до касационно обжалване.

Сочи се, че Не може да се търси отговорност за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като неговата правилност е обект на контрол в производства по ожалването им. Т. е. противоправността на влезлия в сила акт следва да е била установена чрез някои от предвидените в процесуалните закони способи. Твърди се, че че съставът на Софийски окръжен съд, постановил процесното съдебно решение, не е допуснал нарушение, довело до нарушаване правото на достъп до съд на ищеца, като по този начин да е причинил вреди за ищеца, в пряка причинно-следствена връзка, което да е предпоставка за ангажиране на неговата отговорност. Оспорва се и ищецът да претърпял неимуществени вреди в резултат на постановеното решение, предвид обстоятелството, че съдът е постановил един изцяло правилен и законосъобразен съдебен акт, в съответствие с приложимото право.

Предявеният иск е недопустим.

В процесния случай ищецът претендира вреди от Софийски окръжен съд поради постановено и влязло в сила съдебно решение, с което ищецът изгазва несъгласие.

Функционалният имунитет на съдиите, прокламиран в чл. 132 от Конституцията на РБ, изключва гражданската им отговорност на деликтно основание във връзка с постановените от тях съдебни актове, поради което е недопустим и иск срещу съответния съд, в който правораздават съдиите, извършили твърдяното „несправедливо съдопроизводство“. Когато лицето, на което е възложена работата, не носи отговорност, ангажирането на гаранционно- обезпечителната отговорност на възложителя е недопустимо.

В т.см. Определение № 78/28.01.2013 г. по ч.гр.д. № 32/2013 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 615/20.12.2017 г. по ч.гр.д. № 4318/2017 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 108/20.04.2016 г. по ч.гр.д. № 1157/2016 г. на I г.о., ГК на ВКС, Определение № 568/08.12.2016 г. по ч.гр.д. № 5080/2016 г. на IV г.о., ГК на ВКС, Определение № 438/29.11.2018 г. по гр. д. № 805/2018 г. на III г.о., ГК на ВКС.

Процесуалният закон предвижда защита на засегнатите от незаконосъобразни съдебни актове права на граждани чрез регламентирания ред за обжалване на съдебните актове и инстанционен контрол за законосъобразност на същите

Според практиката на ВКС, обективирана в определение от 02.12.09 г. по ч.гр.дело № 634/ 2009г., I. г.о. и др., постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК функционалният имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията на РБ е въпрос, пряко свързан с допустимостта на предявения иск, като наличието на такъв имунитет е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иск на пострадалия за вреди, когато е насочен срещу лице, което се ползва с такъв имунитет, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер. Прието е, че се касае за отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и ако тя е налице, съдът не пристъпва към разглеждане на спора по същество, а е длъжен да прекрати делото. Прието е също, че доколкото процесуалната легитимация на страните се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, които заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материално право, преценката за допустимостта на иска в хипотезата на липса на процесуална легитимация на ответника се извършва от съда с оглед твърденията на ищеца в исковата му молба. При проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В същият смисъл е разрешението на правния въпрос в решение от 06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК.

Следва да бъде посочено и, че искове за вреди от магистрати, причинени от техни действия и бездействия в това им качество са допустими, само при условие, че е налице влязла в сила присъда за това, че извършеното е умишлено престъпление от общ характер.

Конституционната забрана за търсене на отговорност от магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им задължения, изключва противоправния им характер, извън изрично предвидената хипотеза, при извършено умишлено престъпление. В процесния случай дори по твърдения на ищеца липсва 2 незаконосъобразно действие или бездействие на магистрат. Изразява се недоволство от постановен влязъл в сила краен съдебен акт.

Следва да бъде споделено и цитираната от ответника практика в решение № 50058/07.07.2023г. по гр. д. № 3192/2022г. на ВКС, II ГО, а именно решение № 110 от 14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., определение № 534 от 13.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4266/2019 г. на IV г. о. (постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), решение №348 от 08.01.2018г. по гр.д. № 495/2017г. на ІV г.о., определение №189 от 17.08.2022г. по ч.гр.д. № 2246/2022г. на І г.о. (постановено по чл. 274, ал.3 ГПК), в които се сочи, че установеният с разпоредбата на чл.132 от Конституцията функционален имунитет на магистратите (съдии, прокурори и следователи) изключва възможността от тях да се търси наказателна и гражданска отговорност при осъществяването на съдебната власт - за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Поради това искът по чл.45 ЗЗД срещу магистрат е процесуално недопустим.

Наличието на този функционален имунитет, изключващ гражданската (деликтна, имуществена) отговорност на магистратите, обаче не изключва изобщо отговорността на съдилищата и другите органи на съдебната власт за техни противоправни действия и бездействия, от които са произтекли вреди. Специално уредените хипотези на такава отговорност са при разглеждане на делата в неразумен срок по чл.2б ЗОДОВ и при нарушаване правото на Европейския съюз по чл.2в ЗОДОВ. Следва да се приеме, че и извън уредените в ЗОДОВ хипотези, съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността (неправилността) на влезлия в сила акт да е установена чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - по реда на извънинстанционните производства за отмяна на влезли в сила решения, каквито са уредени както в ГПК, така и в АПК.

Както бе посочено недопустимо е ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работата за действия, за които лицата, на които е възложено извършването им, не носят отговорност. Процесуалната легитимация обуславя принадлежността на правото на иск и нейната липса е основание за недопустимост на иска.

Касае се за липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на производството по него, което следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и такива следва да му бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 102.26 евро по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 22071/2026 г. на Софийския районен съд, 46-ти състав.

ОСЪЖДА ***, с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1712 ***, да заплати на Софийски окръжен съд с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, съдебно-деловодни разноски в размер на 102.26 евро.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 3 едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4