Решение № 993 от 08.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Варна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20253100501408 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от “Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б. Г. И. и К.М.К., действащо чрез адв.Б. М., против Решение №1154 от 04.04.2025г. постановено по гр.д.

№16395/2023г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на Д. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, в качеството му на правоприемник, конституиран в процеса на основание чл.227 от ГПК, като наследник на К.Д. И., с ЕГН **********, починала на 02.09.2024г., сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.№*****, изразяващи се в увреждане на: предна броня, фар; калник преден; ПВЦ решетка под ч.стъкло; предна врата; лайсна ПВЦ; лайсна в предна броня-хром; рамка около фар за мъгла, рамка радиатор ПВЦ; греда под радиатор; предпазител основа калник ПВЦ; датчик ABS предно колело, макферсън преден ляв, централно заключване лява врата, в резултат от ПТП реализирано на 29.10.2023г. в гр.Варна, по вина на водача на л.а.“Нисан Микра“, с рег.№*****, застрахован при ответник по договор за гражданска отговорност, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-19.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В подадената въззивна жалба се поддържа, че постановено решението е неправилно, 1 необосновано и незаконосъобразно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е аргументирал приетия по делото механизъм на пътното произшествие, както и причинната връзка между него и претърпените вреди, респективно не е обосновал наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахователя. Сочи се, че съдът не е взел под внимание възраженията на застрахователното дружество-ответник за неустановеност на факта, кой е бил водачът на л.а.“Нисан Микра“ при настъпване на ПТП, съответно се е ограничил до извода, че това обстоятелство, е ирелевантно за спора. Поддържа се, че показанията на свидетелката М. са в противоречие с първоначално направената декларация от нейна страна, поради което и не следва да бъдат ценени. Поддържа се още, че по делото не са събрани безспорни доказателства, от които да може да се направи обоснован извод, че водачът на виновния лек автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение с несъобразена скорост. Сочи се, че според констатациите на вещото лице на процесното място няма маркировка и разделяне на пътните ленти, съответно се твърди, че процесният водач не би могъл да изпълни състава на вмененото му нарушение. Сочи се, че не са обсъдени и въведените от застрахователя възражения за съпричиняване, тъй като водачът на л.а.“Мерцедес“ не се е съобразил с габаритните размери на автомобила и не е осигурил необходимата дистанция за разминаване. Сочи се още, че не е обсъдено евентуалното възражение, че двамата водачи носят вина за произшествието, поради липсата на пътна маркировка и невъзможността да се установи навлизане в съседна пътна лента. На следващо място се поддържа, че решението в частта, с която е определено застрахователно обезщетение в размер на 3621.40лв., е неправилно, тъй като неговият размерът не е доказан.

Сочи се, че по делото е безспорно установено, че автомобилът е напълно възстановен и годен за движение по Републиканската пътна мрежа. Сочи си още, че в молба, депозирана от ищеца на 17.01.2024г. е уточнено как е формиран размерът на претенцията от 2200лв. и каква е стойността на всяка част, която иска да бъде възстановена. Ето защо ищецът е следвало да представени разходни документи за реализирания ремонт, а не да се допуска експертиза, с която да се установи стойността на ремонта при влагане на нови оригинални части и използване на труд в сервизи, отговарящи на съвременното изискване за качество, което е неправилно и неотносимо, още повече че се касае за автомобил на възраст над 20 години. В този смисъл се оспорва приложимостта на заключението на експертизата, според която стойността за възстановяване на автомобила с нови оригинални части е в размер на 6222.92лв. Оспорва се и правилността на възприетият подход за определяне на размера на дължимото обезщетение, чрез формирането му като осреднена стойност, в която се включени цени на оригинални части. Поддържа се, че е налице противоречие в мотивите на съда, който приема, че с оглед значителната възраст на автомобила, същият не следва да се възстановява в официалния сервиз на марката и едновременно с това приема включване в стойността за възстановяване на цени прилагани от официален сервиз на друга марка. Наред с това се поддържа, че стойността от 6222.92лв. е завишена, като определена само на база оригинални части, въпреки че по делото има данни, че фарът на автомобила е подменен от ищеца с употребяван. В обобщение се поддържа, че стойността, определена в отговор на въпрос 4 от експертизата, е много по-близка до действителната, тъй като е съобразена с 2 цената на алтернативни части и за сервизи, които обичайно се използват за аналогични ремонти, без да са официални представители на конкретни марки. С оглед на изложеното въззивникът поддържа, че имуществената вреда по делото, следва да се определени на база действително сторените разходи за ремонт на автомобила, а не с използването на средна пазарна стойност, формирана при използване на оригинални части и официални сервизи.

Последният подход следва да се ползва, само ако ремонтът на увредената вещ все още не е извършен и ищецът не знае, колко би му струвало да възстанови автомобила си, тъй като в противен случай ще се стигне до неоснователно обогатяване. Поддържа се, че на ищеца е предоставена възможност да представи доказателства, с които да докаже действително претърпените вреди, респективно размера на намаляване на неговото имущество. Твърди се, че щом веднъж е ищецът е твърдял, че възстановяването му е струвало 220лв., то за увеличеният размер на иска е следвало да представи допълнителни доказателства. Поддържа се, че с поведението се ищецът е възпрепятствал възможността да се установи действителния размер на вредата, като не е посочил в кой сервиз е извършен ремонта, съответно не са представени платежни за направените разходи. Моли се за отмяна на първоинстанционно решение и отхвърляне на предявеният иск, или в условията на евентуалност за редуциране на дължимото застрахователно обезщетение. Претендират се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК пълномощникът на въззиваемата страна е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се излага становище за нейната неоснователност.

Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в синхрон със събраните доказателства, константата съдебна практика и материалния закон. Поддържа се, че по делото са изяснени механизма на настъпване на процесното пътно произшествие и настъпилите вреди по процесния автомобил, които са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента. По отношение на размера на претенцията се сочи, че застрахователят дължи плащане на обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ, а именно такова, че пострадалият да може да възстанови имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Сочи още, че обезщетеното трябва да кореспондира с размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на произшествието. С оглед на изложеното, се твърди, че закона изключва възможността за присъждане на обезщетение, еквивалентно на заплатеното във връзка с извършен ремонт от пострадалия собственик. Сочи се, че по правилата на житейската логика в някои случаи увреденото лице ще предпочете ремонт в официален сервиз на марката, а в други да възстанови имуществото със собствена работна сила. Твърди се, че липсва нормативно задължение за предприемане на определен начин за отстраняване на вредите, поради което законодателят е предвидил репарирането на вредите да става по възстановителна застрахователна стойност, която е съизмерима със средна пазарна стойност за обезвреда. Сочи съдебна практика и се поддържа, че приетата от първоинстанционния съд средна пазарна стойност на обезвредата корелира напълно, както със събраните 3 доказателства по делото, така и със законовата уредба, и съдебната практика по прилагането й. С оглед изложеното, се моли за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа възраженията и доводите си и моли за уважаване на въззивната жалба присъждане на разноски. Въззиваемата страна, редовно не се представлява.

За да се произнесе, съдът съобрази, следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД предявени от К.Д. И., която е починала в хода на процеса на 02.09.2024г. и е заместена в производството от своя наследник Д. Г. И., с ЕГН **********, против “ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, като след допуснато увеличение на предявения иск се претендира за осъждане ответното дружество, да заплати на ищеца сумата от 3621.40лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.№*****, причинени в резултат от реализирано на 29.10.2023г. ПТП в гр.Варна по вина на водача на л.а.“Нисан Микра“, с рег.

№*****, който е застрахован при ответника по договор за “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-19.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се в исковата молба, че на 29.10.2023г., около 21:00 часа, в гр.Варна, на паркинга на “Гранд Мол Варна“, е реализирано ПТП между л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“, с рег.

№***** и л.а.“Нисан Микра“, с рег.№*****, управляван от Д. М.. Твърди се, че собственият на ищцата л.а.“Мерцедес B200 ЦДИ“ се е движел в посока направо, когато водачът на л.а.“Нисан Микра“, навлязъл в насрещната лента за движение с несъобразена скорост и ударил в предната лява част л.а.“Мерцедес“. Сочи се, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които последните посетили мястото на инцидента и съставили Констативен протокол за ПТП №1841885/29.10.2023г., в който отразили механизма на произшествието. Сочи се, че л.а.“Нисан Микра“ на виновния водач е застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” при ответника, със срок на действие 13.09.2023г.-13.09.2024г., която е действала към датата на ПТП. Твърди се, че ищецът уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като бил извършен Опис по щетата от 30.10.2023г. Сочи се, че на ищцата била изплатено обезщетение в размер от 813.64 лв., което не я удовлетворило. Поддържа се, че след приспадане на вече изплатеното обезщетение, застрахователят й дължи допълнително сумата от 2200лв., от която се предявява частична претенция в размер на 100 лева. В хода на производството предявеният иск е изменен по реда на чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК като е увеличен размерът му на 3621.40лв.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Навеждат се твърдения, че вината на водача на застрахованото при ответника МПС не е установена по предвидения в закона начин.

4

Оспорва се твърдението на ищцата, че всички описани вреди по автомобила са в резултат от процесното ПТП. Оспорва се механизма на ПТП и причинно-следствена връзка между инцидента и вредите. Счита се, че претендираното обезщетение за имуществени вреди е прекомерно и не кореспондира със средната пазарна цена на ремонта на процесното MПС, в това число за труд, респ. материали и резервни части, както като нормовремена, така и като стойност. Твърди се увреденият автомобил може да бъде отремонтиран на много по-ниска от претендираната с исковата молба стойност с влагане на резервни части, труд и материали от алтернативни доставчици. Прави се възражение, че ищцата не е представила доказателства за извършвана периодична поддръжка и ремонт в официалния сервиз на марката и/или други сервизи, официални представители на други марки, както й сервизи сертифицирани по “ISO”, което изключва ремонтът на конкретната увреда да се извърши в сервиз с предлагане на услуги със завишено качество, каквито се явяват официалните сервизи и тези сертифицирани по ISO. B условията на евентуалност се поддържа, че уврежданията по процесния автомобил съставляват “тотална щета“ по смисъла на чл.390, ал.2 от К3.