Решение № 2280 от 09.12.2020, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2280 гр. Пловдив, 09.12.2020 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесетата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана

Методиева, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1366 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Д.Г.З. с ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. Г.М., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, причинени му по време на предварителното задържане на ищеца в Следствен арест –Пловдив за периода от 06.11.2013 г. до 24.01.2014 г. и последвалото задържане за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив от 24.01.2014 г. до 30.05.2020 г. съставляващи претърпени унижение, срам, чувство на безпомощност, които се твърди да са настъпили в резултат от нарушения, извършени чрез бездействие от страна на администрацията на чл.3 от ЗИНЗС, както и чл.3 от КПЧОС. Нарушенията са се изразили според ищеца, както следва: в Затвора Пловдив - в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - не повече от 3 кв. м. жилищна площ; лоша хигиена и битови условия – неработещи кранчета в тоалетна, липса на прегради и шумоизолация на тоалетната, липса на работещи чешми и умивалници; лошо качество на предоставяната храна, която не съдържала достатъчно калории; лошо състояние на помещението баня с лошо качество на водата и наличие на авария, довела до липса на вода през юни и юли 2019 г., което лишило лишените от свобода от възможност да се къпят в рамките на два месеца; липса на достатъчно осветеност в помещенията и на достатъчно чист въздух, което довело до дихателни проблеми и кашлица; наличие на мухъл в помещенията; липса на външна изолация на стените на затвора, водещо до ниски температури в помещенията през зимата; отказ от предоставяне на завивки; недобра хигиена по отношение на спалното бельо, което води до заразяване на спалните помещения с дървеници и бълхи и недостатъчна дезинсекция; липса на провеждана корекционна работа с ищеца и на предоставяна възможност да участва в програми за въздействие, индивидуална или групова работа по изпълнение на присъдата; липса на достатъчно мебели в помещенията; недобра хигиена, свързана с изхвърлянето на битовите отпадъци от помещенията на лишените от свобода; в Следствен арест – пренаселеност, липса на осветеност и наличие на мухъл и инсекти в арестантското помещение. Исковата претенция е за сумата от 30 000 лева за целия исков период от 06.11.2013 г. до 30.05.2020 г. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв. М. поддържа исковата претенция така, както същата е предявена и моли искът да се уважи като доказан. Претендира се присъждане на възнаграждение за адвокат при условията на чл.38 от ЗА.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска, като моли същият да се отхвърли.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че искът е допустим.

С оглед на съдържанието на исковата претенция се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът З. претендира вреди от посочените нарушения за период на последователното му /без прекъсване/ задържане в Следствения арест и в Затвора Пловдив. Искът е предявен от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в посочените места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение от извършено нарушение на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в места за лишаване от свобода, каквито са и Следствен арест, и Затвора Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ /Ареста - Пловдив е подразделение в ОСИН - Пловдив/ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в ареста и в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че ищецът Д.Г.З. *** двукратно през 2013 г., като от значение за настоящото дело с оглед на конкретизирания исков период е вторият период на постъпване на ищеца З. в ареста от 07.10.2013 г. до 21.01.2014 г. По време на престоя си в ареста З. бил настанен в откритите през 2009 г. помещения на новия арест, който се помещава на територията на Затвора Пловдив. Ищецът пребивавал в килия № 114 в ареста заедно с още две лица, като същата била предназначена за три лица и оборудвана с три легла, с площ от 14,74 кв. метра, собствен санитарен възел с мивка с постоянно течаща студена вода и осигурена топла такава сутрин и вечер, с изградена система за диференцирано дневно и нощно осветление по стандартите за осветеност и отваряем прозорец с размери 150/150 см., като в периода на престоя на ищеца през всеки от трите последни месеца на 2013 г. била извършвана редовно /ежемесечно/ дезинсекция и дератизация на помещенията на ареста. На 21.01.2014 г. ищецът постъпил в Затвора Пловдив, като бил разпределен в стая 15 на шеста група, която разполагала със самостоятелен санитарен възел и била с обща площ /без санитарния възел/ от 28,18 кв.м., както и с отваряеми прозорци 2 бр. на спалното помещение с размери 0,99х1,15 м. и 0,45х1,15 м., както и 1 бр. прозорец на санитарния възел и в която ищецът престоял до 06.10.2016 г., след което бил преместен в Затворническо общежитие от открит тип „Хеброс“ към Затвора Пловдив в стая 15. В същата ищецът престоял до 18.05.2018 г., като стаята била с площ от 47 кв. метра и в нея били настанявани между 9 и 10 души. Стая 15 разполагала с три отваряеми прозореца с размери 110х130 см., като тоалетната и умивалнята били общи за сградата. От 18.05.2018 г. до 14.06.2018 г. ищецът З. *** в шеста група, стая № 5, която била със самостоятелен санитарен възел и обща площ, без площта на тоалетната, от 28,52 кв. м., както и с отваряеми прозорци 2 бр. на спалното помещение с размери 0,45х1,10м. и 0,52х1,10м, както и 1 бр. прозорец на санитарния възел, като максималният брой настанени в помещението за периода бил 5 лица. От 15.06.2018 г. ищецът бил преместен в стая 15 на Затвора Пловдив, с площ от 28,18 кв. м., без площта на тоалетната, със самостоятелен санитарен възел, с отваряеми прозорци 2 бр. на спалното помещение и 1 бр. на санитарния възел, както и с настанени в периода на престоя му в това помещение до 01.10.2018 г. между 5 и 8 човека. От 02.10.2018 г. до 25.02.2019 г. ищецът бил в Затвора Пловдив, но не била запазена информация в кое помещение е бил настанен и с колко лица. От 26.02.2019 г. до 22.07.2019г. ищецът пребивавал в стая № 1, която била с площ от 21,83 кв. м., без площта на санитарния възел, със самостоятелен такъв, с два прозореца на спалното помещение с размери 1,15 х 1,15м. и отдушник в санитарното помещение, като максималният брой на настанени в стаята бил 5 души. За периода от 23.07.2019 г. до 17.12.2019 г. отново не била запазена информация за помещението и броя на лицата, настанени заедно с ищеца З.. От 18.12.2019 г. ищецът бил настанен в стая № 4, която била с обща площ, без площта на санитарния възел от 28,19 кв. м., при настанени лица в периода до 03.02.2020 г. между 6 и 9 души, с два отваряеми прозореца в спалното помещение с размери 0,50 х1,00 м. и 0,95 х 0,95 м. и един в самостоятелния санитарен възел. От 04.02.2020 г. до 13.05.2020 г., когато бил освободен от Затвора Пловдив, ищецът З. бил настанен в трета група, стая 33 с площ на помещението, без площта на санитарния възел в него, от 29,60 кв.м. и брой настанени между 8 и 11 лица, два отваряеми прозореца на спалното помещение с размери 1,20 х 1,20 м. и един такъв на санитарния възел.

Във всяко от помещенията по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на течаща студена вода, а в ЗООТ „Хеброс“ течаща топла вода на умивалника имало по график два пъти в деня сутрин и вечер. Топла вода лишените от свобода можели да ползват и в баня, съгласно утвърдени графици за използването й по два пъти седмично, а в ЗООТ „Хеброс“ – по три пъти седмично. Като работещ по време на изтърпяване на наказанието си ищецът З. имал право да ползва банята ежедневно след приключване на работа. През лятото на 2019 г., във връзка с настъпила ВиК авария за кратък период от време водоподаването било намалено поради извършване на ремонтни дейности, но все пак вода имало вечер и лишените от свобода осъществявали къпането си, като сами си топлели такава.

Почистването и дезинфекцията на банята било възложено на лишени от свобода по график. В стаите към всяко легло имало шкаф, по една маса и до няколко стола.

Съгласно сключени договори за дезинсекция и дератизация със специализирана фирма в периода на престой на ищеца се извършвала редовна дезинсекция и дератизация на различните помещения на ареста и затвора по график, включително и спалните такива, съставляваща химична обработка на помещенията против мишки, хлебарки, мравки, дървеници, бълхи и мухи, каквито дейности били документирани с протоколи.

По време на целия си престой в

Затвора - Пловдив ищецът посетил само веднъж медицинския център при Затвора през месец ноември 2019 г. и бил вписан в книгата на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, като във връзка с това му били предоставени медикаменти „аспирин“ и „парацетамол“. Оплаквания на ищеца от кашлица и от обриви не били регистрирани в медицинската документация.

По време на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в условията на Затвора Пловдив ищецът З. бил включен в групова възпитателна работа с участие в програмата „Формиране на социални умения“ в периода от 10.02.2015 г. до 25.03.2015 г., в резултат на което били набелязани конкретни цели, свързани с устройването на З. на работа и избягването на дисциплинарни прояви. На практика в периода на престоя в Затвора Пловдив ищецът действително бил устройван на работа, като полагал труд в различни фирми, конкретно в периода на престой в ЗООТ „Хеброс“, както и след това като работник кухня в Затвора Пловдив. Във връзка с трудовата му ангажираност с лишения от свобода се провеждала индивидуална корекционна дейност, като същият имал утвърден план на присъдата, както и извършено препланиране през 2019 г., което ищецът З. подписал без коментар и в което било предвидено участието му в индивидуална работа и в специализирана групова работа, последното във връзка с преодоляване на установени зависимости към психоактивни вещества.