Решение № 364 от 30.11.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. Нови пазар, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20253620101063 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от С. Р. Х., ЕГН: ********** от село С., улица *** срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:

175074752 иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.10, ал. 1 и ал.2 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от *** год., поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от *** год. за общ размер на кредита от 2 000 лeва. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 2 900,84 лв., съгласно погасителен план. Уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 41 %, а годишният процент разходи е в размер на 48,90 %, при уговорен срок за изпълнение от 24 месеца. Наред с това са уговорени между двете страни и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждения съответно от 800 лева и 1 500 лева. Заплащането на двете е разсрочено и погасяването им съвпада с това на погасителната вноска по договора за кредит (от 120,89 лева) и същите са в общ размер на 95,83 лева на месец. Процесният договор за кредит е потребителски с оглед качествата на страните по него, поради което същият е предмет на регулация от Закон за потребителския кредит (ЗПК) и спрямо него са приложими специалните основания за недействителност.

Указаният ГПР в процесния договор за кредит не съобразява двете допълнителни такси „Фаст“ и „Флекси“, поради което както ГПР, така и общата дължима сума са некоректни и не съответстват на действително дължимите, което обуславя недействителност на процесния договор за кредит.

Ищецът излага още, че двете услуги са нищожни, тъй като са неравноправни съгласно чл.143 от ЗЗП и не отговарят на правилата за добросъвестност и 1 водят до неравновесие между страните. Въпросът за валидността на договора за кредит при невключването на двете такси в ГПР е намерил своя отговор в Решение на СЕС от *** г. по дело *** от 2022 г., съгласно което договорът следва да бъде обявен за нищожен, а потребителят дължи единствено връщане на главница. Неприложими са разпоредбите на чл.26, ал.4 от ЗЗД, тъй като евентуално нищожните части от договора не могат да бъдат заместени от повелителни норми, нито договорът да бъде счетен за сключен без недействителната част от него. Излага, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не са налице съществени елементи от него, а именно общият размер на кредита и ГПР. По изложените съображения моли за уважаване на иска за недействителност на процесния договор за кредит, претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се доводите на ищеца за нищожност на договора и отделни негови клаузи.

Излага твърдения, че безспорно процесният договор за кредит е сключен между двете страни при цитираните условия, като са уговорени и предоставени двете допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, при свобода на договарянето. Договорът за кредит е напълно съобразен с относимото приложимо законодателство и потребителят е могъл полагайки необходимата грижа да прецени практичността и целесъобразността от сключването му.

Двете услуги не следва да бъдат включвани в ГПР, тъй като имат допълнителен характер, те са незадължителни при сключването на договора и са само възможност пред потребителя. Услугата „Флекси“ дава задължителна гаранция пред потребителя за разсрочване или отсрочване на задълженията и намаля икономическата тежест върху него. Навежда твърдения, че неправилното посочване на ГПР не следва да се приравнява на липсата на такова, тъй като правото на потребителя да бъде информиран не е накърнено и договорът не е нищожен, тъй като порокът не е толкова съществен и без неговото уговаряне същият би бил сключен. Услугата „Фаст“ по същество е изпълнена и кредитополучателят е получил желаната сума в деня, в който е пожелал да сключи договор с финансовата институция. Излагат се и съображения защо двете такси не са такива за управление и усвояване и съответно не са нищожни. Признава за безспорно, че двете услуги не са включени в ГПР и счита процесният договор за кредит за действителен, а двете клаузи „Фаст“ и „Флекси“ за валидно обвързващи двете страни, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен. Възразява за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на ищцовата страна и прилага писмени доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал.1, т.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже твърденията си за несъответствие между уговорения и действителния ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора, включително изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.

2 обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси и разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, а индивидуално уговаряне на неравноправните клаузи, в случай, че се установи, че такива са налице.

С представения по делото Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № *** от *** год. ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 2 000 лева срещу задължението му да я върне на 24 месечни вноски в размер на 120,89 лева, съгласно погасителен план, ведно с възнаградителна лихва от 41 % и при ГПР 48,90 %. Общата сума дължима от потребителя по договора за кредит е в размер на 2 900,84 лева. Наред с това са уговорени между двете страни и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждения съответно от 800 лева и 1 500 лева. Заплащането на двете е разсрочено и погасяването им съвпада с това на погасителната вноска по кредита и същите са в общ размер на 216,72 лева на месец. Съгласно чл.15.1 от Общите условия срещу закупената допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителския кредит преди кредитоискателите, без закупена такава услуга и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи кредит България“ЕООД. Според чл.15.2 от Общите условия всеки клиент, който е закупил допълнителна услуга „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания по чл.15.2.1, чл.15.2.2 и чл.15.2.3., за което страните подписват анекс.

Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит, същият не е обезпечен с ипотека, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, в редакцията му действаща към момента на сключване на сделката.

Според нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в §1, т.1 „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план, доколкото същите са известни към датата на сключване на процесния договор за кредит. Уговорени в общ размер на 2 300 лева, надхвърлящ този на отпуснатия кредит от 2 000 лева, същите представляват 115 % от главницата, откъдето следва, че уговореният в 3 договора ГПР от 48,90 % не съответства на действителния. Действията, предвидени в клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с експресното отпускане и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите. В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от *** год. по дело *** член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Невключването на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Възнагражденията за закупените услуги „Флекси“ и „Фаст“ стават изискуеми при подписване на договора за кредит, а условията по предоставянето им са предвидени в ОУ. Съдът преценява, че тези договорни клаузи са нищожни, като противоречащи на закона. Нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и комисиони за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит.

Процесните уговорки отговарят само формално на тази законова разпоредба, предвид естеството на уговорените с тях услуги стоящи на разположение за потребителя. Съдържанието им очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а не реално предоставени допълнителни услуги или преференциални условия.

Реални ползи или преференции за кредитополучателя няма. Не без значение е и фактът, че уговореното възнаграждение за тях надхвърля размера на отпуснатата в заем сума и създава предпоставки за неоснователно обогатяване за финансовата институция. По същността си тези възможности реално касаят и усвояване, и управление на кредита. А с чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорката за възнаграждение за такса „Фаст“ съдът приема, че влиза в противоречие и с добрите нрави, като морални норми, чието нарушаване има за последица приравнена на тази с противоречие на договора със закона. При двустранните договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са опредени като граница на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД. Длъжникът не извлича полза или изгода, т.е. не получава услуга, а само бъдещ сигурен пасив и потенциална свръхзадлъжнялост, което обезсмисля единственият мотив по сключване на процесния договор, а именно заемателят да си набави средства в спешен порядък за задоволяване на текущи нужди. При това положение съдът не открива никаква разумна и съразмерна икономическа връзка между възнаграждението за тази услуга и кореспондиращата й насрещна престация, т.е. налице е очевидна нееквивалентност в дължимия резултат от противоположните страни по облигационното правоотношение. В заключение, вземанията за възнаграждение за този вид услуги произтичат от неравноправни и поради това нищожни клаузи.